С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Кино

4 21 мар 2013, 13:27, 5299 прочитания

Без упойка

"Любов" на Ханеке е наблюдение над смисъла

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След този филм, като минаваш край гълъб, мирно гонещ трохи, например пред "Седмочисленици", ти се иска да го погалиш. "Любов" на австриеца Михаел Ханеке заслужава всичките си удостоявания и бързия статут на модерен шедьовър. Филм терапия, който се помни. Както помним моменти от "Огледалото" на Тарковски, някои финали на Антониони, или прощаването със скъп човек (почивай в мир, Сър).

Сюжет
Жорж и Ан са над 80, заедно са от 60, бивши музиканти, тя е преподавала пиано, имала е концерти и записи. Ан получава удар, после втори. Жорж й обещава, че няма да я остави в болница. С нея е до края.
Става дума за трагичната ни неопитност за неотвратимото. За проклятието духът да си остава дете, а тялото да го предава незабележимо ден след ден - "календарът е смърт" (Буковски). "Любов" (по-верният превод е "обич") е за нещата, за които избягваме да мислим. Понякога си ги представяме като кратък кошмар, "но едно е да си представяш, друго е реалността" (реплика от филма). Реалността е целта и територията на Ханеке. Методът му е наблюдение (големият оператор Дариус Хонджи) и тотална простота на стила. Никаква сълзливост, никакъв патос. Ходът на живота - и в редки моменти пиано (Шуберт).


Накратко
Животът като заминаване. Спасението според Ханеке е в спомена илюзия, случващ се наяве. Нещо като киното.
Емаюнел Рива и Жан-Луи Трентинян са в голяма степен себе си. Възрастта им се просмуква в персонажите, прави наблюдението документално. Ханеке редува мигове на нежност, стоицизъм и такива на биологично пропадане. Живеенето в неговия последен, грозен стадий. Времето се влачи, болката от екрана се пренася (мета)физически. В първата фаза Ан е още с ума и спомените си, но знае, че с всеки ден ще става по-зле. Тя е била силната, сега той е наред да го покаже. Гузна е, че му го причинява. Сами са, външният свят бавно губи значение. Две посещения - разумната им и заета със себе си дъщеря (Изабел Юпер), и прочутият вече пианист, някога ученик на Ан (реалният  френски изпълнител Александр Таро /Tharaud/), само подпечатват болката.
оценка
5 от 5

още от същото
без сравнения
После е първото нощно изпускане, идва втората фаза. Тя е безпомощна като дете, тъжно и унизително е и за двамата. Достойнството е на изпитание, тя не иска да бъде виждана такава. Отвръщането й от натрапеното й огледало е катарзисно. Той е изправен пред решение. Ханеке не манипулира чувствата на зрителя. Във вглеждането му няма болезненост. Това фактически е най-топлият му и емоционално ангажиращ филм. Оставена е врата дори за бекетовски хумор. Трагичната баналност на ставащото е героят тука. Зрителят е въвлечен екзистенциално, със собствените си видения, страхове и раздели. Те влитат във филма, подобно на заблудения парижки гълъб, тръгнал да търси трохи по паркета на все по-опустяващия апартамент.

 


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 4775 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 4081 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Без думи

Испанската "Снежанка" е чисто кино от времето на черно-бялата му невинност

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

В режим на готовност

Очакването за следваща криза внася доза предпазливост в инвестиционните стратегии

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти