Тайни и лъжи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тайни и лъжи

Тайни и лъжи

"Цветът на хамелеона" е за фарса и ужаса, в които живяхме (живеем)

Янко Терзиев
5673 прочитания

Сега монопол е модната дума. Тогава Държавна сигурност държеше монопола над душите. Хранеше се със страха ни. При вербуването на Батко сивият му офицер (силен Руси Чанев) го обикаля като хищник жертвата, говори му: "Миришеш ми на страх." Всички миришехме на страх. Но с Батко Държавна сигурност си взема белята в стилната черна политическа комедия с моменти на шпионски трилър "Цветът на хамелеона". Бляскав дебют в режисурата на утвърдения визуалист Емил Христов. Не случайно в началото на седмицата в. "Варайъти" го избра за едно от 10-те европейски имена, чиито филми трябва да се следят.

Сюжет

Батко е доносник по душа, изпитва сексуално удоволствие от работата си. Дезактивират го заради самоинициатива и многознайство. Тогава прави собствена тайна мрежа от агенти - интелектуалци, дублираща официалната. Кара ги да се топят един друг, манипулира бившите си манипулатори с техните методи.

Батко (в сливащото се с образа изпълнение на Видинлиев) е приел служенето си като втора същност, проявява творчество и въображение. Но такива са противопоказни на Системата и тя го изхвърля, не иска външни лица в инженерството над душите. Отмъщението на низвергнатия е впрягане на методите на властта за разяждане, обезличаване и клиширане на човешкото, за собствено задоволяване. Филмът разголва механизмите на пречупване и опустошаване, довежда ги до абсурд. Системата се оказва парадоксално уязвима пред най-голямата си тайна - нонсенсът. Него авторите ползват с пълни шепи. Когато властта пада (от граматическа поправка на Член първи, натъртва филмът), "хладният ум" нарежда на "чистите ръце" да очистят "горещото сърце"...

Накратко

Филм-провокация за механизмите, с които перверзната и неморална власт опустошава човека.

От концептуалния роман (Цинкограф") с много дъна на Владислав Тодоров (тук и продуцент) Христов е изцедил действената есенция. Филмът му пример е бил "Конформистът" на Бертолучи, а не по-близкият тематично "Животът на другите". Няма мелодрама и трагично героизиране на доносниците и кукловодите им като огледални жертви на Системата. Наблюдението е през духовита ирония и стилизирана визия (Крум Родригес зад камерата е съмишленик). В романа момичето на романтичното (не)възможно бягство (запомняща се Ирена Милянкова) е книжарка, във филма е прожекционистка в архивното кино. Това е отворило място за познавачески алюзии и киномански цитати, включително от "Конформистът". Падането на Системата минава на фона на пробуждането на вампира от "Кабинетът на д-р Калигари". Реално-въображаемата възстановка на "Казабланка" на финала е чиста поезия и обреченост в черно-бяло, това хората от "Варайъти" е нямало как да не разпознаят.

оценка

4 от 5

Силата на "Цветът на хамелеона" е в рядкото за български филм единство на идея, жанр и визия. В кинематографичната му изящност и внушената атмосфера на времето. Малките драскотини са в късащата се на места емоционална връзка със зрителя (интелектуалната остава), в неизравнената актьорска тоналност на някои от изпълненията от втория план.

още от същото

"Конформистът"

"Човекът от мрамор"

Сега монопол е модната дума. Тогава Държавна сигурност държеше монопола над душите. Хранеше се със страха ни. При вербуването на Батко сивият му офицер (силен Руси Чанев) го обикаля като хищник жертвата, говори му: "Миришеш ми на страх." Всички миришехме на страх. Но с Батко Държавна сигурност си взема белята в стилната черна политическа комедия с моменти на шпионски трилър "Цветът на хамелеона". Бляскав дебют в режисурата на утвърдения визуалист Емил Христов. Не случайно в началото на седмицата в. "Варайъти" го избра за едно от 10-те европейски имена, чиито филми трябва да се следят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    Изглежда обещаващо.

  • 2
    philipotel avatar :-?
    Durruti

    Дано да е на нивото на "Дзифт". Иначе книгата е страхона, но няма как да бъде екранизирана дословно

  • 3
    bskd avatar :-|
    bskd

    Филмът е прекрасно заснет, а Руши играе чудесно.

    Хуморът е свеж, на места брутален. Костюмите са хубави, макар че не винаги отговарят на епохата.

    Но е странно, че хем се осмиват претенциозните интелектуалци от края на 80-те, хем обаче целият филм се държи сякаш е правен именно от тях - изграден е в един мухлясал абсурдистки стил с арт претенции (неоабсурдизъм?), който беше модерен в края на 80-те и началото на 90-те (филми като "Адио Рио", "Бащата на яйцето", "Испанска муха") и чийто интелектуални напъни убиха развлекателното българско кино за години напред. Но е обяснимо - и Владислав Тодоров, и Емил Христов са от онова поколение.

  • 4
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    БузЪ?!

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Миналото време по ми харесва.

  • 6
    kakao avatar :-|
    kakao

    Филмът е изключително разочароващ!!!
    Безсмислен сценарий, ужасяваща актьорска игра, слаба режисура. Визуално изглеждаше добре, но това съвсем не е достатъчно. Чак не ми се вярваше колко лишено от смисъл е това произведение.
    Всички мнения, които прочетох за филма бяха положителни и съм дълбоко озадачена до колко е безпристрастна критиката у нас. Особено що се отнася до представянето на Руши Видинлиев. Липсата на какъвто и да е актьорски талант е направо плашеща.
    Моите уважения и към Емил Христов, но смятам, че трябва да се занимава с това което му се отдава - операторството. Защото като режисьор не се справя.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK