Оставам, ама ми се заминава

Оставам, ама ми се заминава

"Вяра, любов и уиски" е за кръстопътя на едно поколение

Янко Терзиев
13565 прочитания

"Кой ден сме", пита тя. "Август", отговаря той. "Колко е часът", пита тя. "Вторник", отговаря той. Вал (Валери Йорданов) и Нели (Ана Стояновска) са изключили околния свят, живеят в страстта си и вихър от купони, пиене и секс. Наоколо им са верни приятели (Явор Бахаров, Юрий Рахнев), поетични пройдохи. Така е било, преди Нели да отлети в стоманеносивия и меланхоличен Манхатън, в подреденото гнездо на успелия Скот (John Keabler). Там й е студено и насън, тогава бълнува на български. Той не я разбира, зает да поддържа с упражнения идеалното си тяло. В един прекрасен ден Нели хваща първия самолет за София, уж за да види прекрасната си баба (Люба Алексиева), потапя се в стария вихър на безконтролната лудост.

Сюжет

Нели е млада българка в Манхатън, изправена пред най-важното решение в живота си - осигурено бъдеще в Америка до идеалния мъж, когото не обича, или истинска страст обратно в България с мъж без бъдеще.

 

Накратко

Първият игрален филм на живеещата в Америка от 18-годишна Кристина Николова (дипломиран оператор и режисьор от университетите в Чикаго и Ню Йорк) е натоварен с автобиографични мотиви, задъхан и искрен.

Оценка

*** и 1/2 от 5

Историята подкупва с простотата на дилемата си - едно момиче на кръстопътя между двама мъже, между две виждания за живота. Във филма има нещо от фриволния дух на френската Нова вълна - нюансите, настроенията и детайлите на средата са по-важни от логическите подробности в биографиите. Не научаваме много за Нели, освен отказа й да порасне. В българската й идентичност има ли нещо повече от безконтролната свобода, което да я влече толкова силно назад? Дали е заради гравитацията на липсващите родители? Останалата й единствена баба не е повод за носталгия, тя повече от всичко иска да види внучката си щастливо омъжена, далече от тукашната безнадеждност. А може би Нели е заминала за Америка, продължавайки "играта на живот" тук, но животът там не се е оказал игра?

Младата македонска актриса Ана Стояновска е с вярно физическо присъствие, но с доловими трудности с българския във важни моменти, ролята би спечелила с озвучаване с един по-висок като регистър глас, отговарящ на трепетно-летливата същност на Нели. Валери Йорданов е в кожата на героя си. Талантливият аутсайдер, живеещ още с родителите си - омразен втори баща и вечно мърмореща майка (Елвира Иванова). Неосъществен фотограф, пише стихове на салфетка, за него купонът не е цялостен, ако не се е сбил призори с охраната. Вечният мореплавател на сухо, но Нели е щастлива само в неговата измислена яхта. Като точни ескизи от втория план са Явор Бахаров в персонаж по Меркуцио и Лидия Инджова като  временното му женско пристанище.

Лекува ли се младостта - това пита с искреност и образна чувствителност (точният оператор Александър Станишев) успешният дебют на Кристина Николова. Приемаме го като добър ескиз към важния й втори филм. Усетът за обличане на интимното в атмосфера и ритъм (хубава българска клубна музика) е налице. Чакаме плътната и с истински конфликт история.

"Кой ден сме", пита тя. "Август", отговаря той. "Колко е часът", пита тя. "Вторник", отговаря той. Вал (Валери Йорданов) и Нели (Ана Стояновска) са изключили околния свят, живеят в страстта си и вихър от купони, пиене и секс. Наоколо им са верни приятели (Явор Бахаров, Юрий Рахнев), поетични пройдохи. Така е било, преди Нели да отлети в стоманеносивия и меланхоличен Манхатън, в подреденото гнездо на успелия Скот (John Keabler). Там й е студено и насън, тогава бълнува на български. Той не я разбира, зает да поддържа с упражнения идеалното си тяло. В един прекрасен ден Нели хваща първия самолет за София, уж за да види прекрасната си баба (Люба Алексиева), потапя се в стария вихър на безконтролната лудост.

Сюжет

Нели е млада българка в Манхатън, изправена пред най-важното решение в живота си - осигурено бъдеще в Америка до идеалния мъж, когото не обича, или истинска страст обратно в България с мъж без бъдеще.

 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


4 коментара
  • 1
    todorov_g avatar :-|
    todorov_g

    Много приятно и алегорично описание. Радвам се, че въпреки всичко българското кино се възражда.

  • 2
    petertakov avatar :-|
    Petak

    В текста се поставя знак на равенство между младост, безотговорност и свобода. Намеква се също, че тези три неща са налице в България, но липсват в Америка, която е бездушна и професионално перфектна. Не знам дали това са представите на автора на статията или идват от филма, но и в двата случая са поглупави, повърхностни и най-вече - неверни. В неуспеха няма нищо поетично, както и в това да живееш с майка си и баща си до сто години, въпреки, че не можеш да ги понасяш. Също така няма нищо бездушно в това да се стремиш съвършенство в каквото и да било - светът се движи напред именно заради такива хора. А най-тъжно е дилемата на живота ти да бъде дали да си женен за човек, когото не обичаш, но който ти осигурява бит или да се влачиш с лузър, който ти осигурява емоции - и в двата случая нямаш никаква собствена стойност.

  • 3
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    Petak, отлично го каза. Сетих се за прехваления "Кецове" и сходната му формула: тук битува идеята, че забавление е да зарежеш всичките си задължения и да запрашиш към морето, където да се шматкаш гол, да се напиваш и да се гушкаш с някого на фона на залеза. Когато сценаристите се отърсят от тази пубертетна идея за щастие и видят живота в нечовешкото му разнообразие на добро и лошо, може и да излезе някой приличен български филм.

  • 4
    kecka avatar :-|
    kecka

    До "Шшшт": ...понеже споменаваш "Кецове, а аз съм го гледала три пъти, ще ти дам само три кратки примера. 1 - "Прехваленият "Кецове"" е бил селектиран за една година от три Филмови Фестивала от клас "А". А те са конкурентни и не класират еднакви филми в програмите си. Това са Карлови Вари, Майнхайм и Москва, където членове от Журито го наградиха, а Джералдин Чаплин излезе по кецове на сцената :). 2ро- Според мен героите на филма не са "безотговорни лузъри", а млади хора без възможност и алтернатива да се реализират и да изживеят живота си нормално. /огледай се. виж улицата си, хората, страната си.../ И трето... Не знам защо, но съм убедена... че ако ти "живееше в този филм"... ти, "Шшшт", щеше да слезеш на финала от колата и да изоставиш приятелите си да "скочат сами". И по-добре...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал