Разговорите са в монолози - пространни, неочаквани, отвъд конкретно ставащото. Категориите са добро и зло (в пъти повече), човекът и изборите му (илюзиите за тях), жестоката реалност, окръжаваща нормалността (има ли я). Героите влизат без биографии в действие с надвиснала вече развръзка. Мотивите им са призрачни до края, блуждаещи марионетки в капана на ироничната съдба. Жанрът е само нахвърлен на едри семпли, повече декор, отколкото двигател или предпоставка за действието. Истинският двигател са мрачните импулси в човека.

Съветникът няма име, заявен е само с професията си, по кафкиански иронизирана - точно той е човекът, който търси съвети през целия филм. Адвокат, до пети в "Армани" отвън, в изрядната манекенска опаковка на Майкъл Фасбендър. Уплашена и лутаща се екзистенция на съдбоносен кръстопът отвътре. Вътрешните гърчове следят Маккормак и Скот с хладнокръвието на ентомолози. Адвокатът се препитава от лоши хора, но досега не е прекрачвал в света им. Има дългове, перспектива за живот в романтичен рай с обичащата го идеална жена и шанс да направи бързи $20 милиона зад гърба на всесилен картел. Съдружник е във фасаден бизнес с нощни клубове с преуспял есцентричен трафикант (Хавиер Бардем), с два леопарда за домашни животни и съпруга със същия нрав (Камерън Диас). Посредник в сделката му става философстващ скептичен каубой (Брад Пит) с винаги отворена врата за измъкване.

В света на Маккормак обаче измъкване няма. С натурен реализъм са сведени техники на обезглавяване, после изпълнени през хладно наблюдение. Редят се метафизични истини в телефонен разговор преди следобедна дрямка. Визията на Скот е подчинена на казваното, взривовете от насилие са елегантно кадрирани, монтажът е минимален. Няма място не само за старите кучета, но и за надежда и изход. Рестартът е невъзможен, защото стореното остава вечно с теб. Ако си мислиш, че можеш да живееш в реалността и да не си част от нея - грешиш.