Големите 10: Филмите на 2013
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големите 10: Филмите на 2013

"Великата красота" (The Great Beauty/La Grande Bellezza)

Големите 10: Филмите на 2013

Заглавията, които ни развълнуваха през годината

Янко Терзиев
62779 прочитания

"Великата красота" (The Great Beauty/La Grande Bellezza)


След филмите остават парчета от историята, образи, врязали се в паметта със силата си, но най-вече - собствените ти чувства в момента на гледането. Хубавите филми се познават по бавното им заглъхване. Това са 10-те филма на 2013, към които продължавам да се връщам (преди излизането на "Хобит ІІ", Her и American Hustle):

"Наръчник на оптимиста" (The Silver Linings Playbook) Пат и Тифани бяха двойка за запомняне. Той (Брадли Купър) учител, току-що взет от лудницата. Тя (Дженифър Лорънс) млада вдовица на полицай, компенсираща загубата, спейки с всички мъже наоколо. Тя му налиташе зад гърба по време на джогинг и накрая го спечели. Така ни спечели и филмът (реж. Дейвид О. Ръсел). Робърт де Ниро, като обсебен спортен фен, с първа голяма роля от години. Всеки за другия беше спасителен пояс от лудостта на света. Нашият свят.  

"Любов" (Amour) Потресение и пречистване след опуса на Ханеке за силата на любовта пред прага на неотвратимото. Жан-Луи Трентинян и Еманюел Рива в трансцедентно сливане с героите си, пенсионирани учители по музика в затвора на парижкия си апартамент. Тя получава удар, после втори, той остава с нея до края. Филмът е за нещата, за които избягваме да мислим. Методът на Ханеке проследява простия ход на живота, над който нямаме власт. Но такава имаме над любовта, избора, както и за един финален бунт, подсказан от един заблуден парижки гълъб. 

"Снежанка" (Blancanieves) Киното винаги е обичало приказките, тази е за любовта, завистта и смъртта. Направена е със средствата на сюблимен ням филм . Докато "Артистът" се забавляваше с немотата си и я коментираше, в "Снежанка" жанрът е доведен е до крайната си красота. Чувствата са изгарящи, съпроводът е тъжен вокал и китара. Режисурата (Пабло Бержер) знае тайната на едрия план, лицата са като скулптури от чувства (Марибал Верду - Мащехата; Макарена Гарсия - Снежанка като тореадор). Помни се кадърът, когато целият екран е зеницата на бика и цялата драма на света е вътре в него. 

"Въпрос на време" (About Time) В тази романтична комедия-не-като-другите има повече горчиви отговори, отколкото в екзистенциален роман. Виновникът е Ричард Къртис, британският майстор на преоразмерените чувства, посипани със съвременна ирония. Изненадващо този път поредната красива американка (Рейчъл Макадамс) е спечелена още в средата на филма, после идва истинският романс. Баща и син (Бил Наи и Домнал Глийсън) напасват духовното си време покрай общата дарба да пътуват във физическото. Филмът за цената на мига и за живеенето така, че всеки ден да става за повтаряне.

"Преди полунощ" (Before Midnight) Финалът на триптиха за любовта във времето на един ден, но разказан през десет години, е изфинен до съвършенство (реж. Ричард Линклейтър). Съсценаристите му в главните роли Джули Делпи и Итън Хоук участват и с личното си житейско време и неизбежната физическа промяна след "Преди изгрев" (1995) и "Преди залез" (2004). Сега живеят в Париж с двете си близначки, но не са женени, той има скрупули към сина си от предишния брак. Ваканция в Гърция сваля картите на масата. Говорят си за всичко и нищо. Джеси и Селин са всеки от нас, който е обичал.

"Небраска" (Nebraska) Американско авторско кино от най-чист вид, Александър Пейн ("Отбивки", "Потомците") е от малцината там с право на final cut. Снимал е в родния си щат, иначе е син на гръцки емигранти (истинско име Александър Константин Пападопулос). Във филма има разпознаваема за нас топлота и респект към човешките илюзии. Филмът е и тъжен, и смешен - като живота. Брус Дърн на 77 е с кожата на героя си, повярвал на зарибяваща листовка по пощата, че е спечелил големия джакпот. Първата му печалба в живота. И както е при Пейн - в дребните детайли са отговорите на големите въпроси. 

"Великият майстор" (The Grandmaster) Красив сън, от който не ти се излиза. След петгодишна пауза Уон Кар-Уай пак превръща стила в съдържание, образите в чувства. Тони Лунг е учителят на Брус Лий Ип Ман (1893 - 1972), времето е на японската окупация в средата на 30-те, но историческата правда малко интересува Кар-Уай. Приказката е за мъжката лоялност и разрушителната любов (Джан Дзъи от "Тигър и дракон"), важна е геометрията на летящите на каданс тела през едрите капки на сипещия се дъжд (хореограф на битките е големият Юен Уо-Пин от "Матрицата" и "Кил Бил"). Паузите между боевете са вглеждания в самотата и меланхолния копнеж, финалният бой е трагично обяснение в любов. Поетичният филм на годината.

"Съветникът" (The Counselor) Ридли Скот в ролята на прилежен читател на Кормак Макарти. Камерън Диас обладава жълто ферари. Хавиер Бардем с безумна прическа спасява всякакви загубени каузи - в случая задвижено кърваво отмъщение на мексикански наркокартел - но не и себе си. Брад Пит с примката на минали грехове около шията. Майкъл Фасбендер - чужденец в собствения си живот (почти по Камю), с невинна мадона (Пенелопе Крус) за изкупителна мечта. Филмът се чете и като метафора на капитализма, и като кървав трилър. Реалността винаги се намесва, стореното остава с теб, няма как да започнеш на чисто в един по начало мръсен свят.

"Гравитация" (Gravity) Филмът на годината, отварящ нови измерения пред изразяването с образи, с първото естетически пълноценно докрай 3D. Въвлечени сме физически, работят всички сетива. Човекът и нищото. Сандра Бълок сама в черния Космос, всички сме в скафандъра й. Космическа одисея до ядрото у човека, онова, което го кара да не се предава и да продължава. Филмовите средства са от бъдещето, Кубрик би мечтал и за стотна от тях. Куарон символично пише филма със сина си, метафората е самият живот на човека и нищо по-малко.   

"Великата красота" (The Great Beauty/La Grande Bellezza) И като изключение един "филм от десктопа" заради величието му. Паоло Сорентино е прероденият Фелини, филмът му - "Сладък живот" на ХХІ век. Носталгия и декадентска нега. За загубилите вяра в бъдещето  носталгията е изходът. Героят му (Тони Сорвило) е писател с една книга и най-бляскавите партита в Рим, на един късен рожден ден решава, че няма повече време за грозни и безрадостни неща. И плонжира в красотата - около себе си и назад във времето, онова на Фелини. Разточителен и чувствен филм за живота като сън.  

След филмите остават парчета от историята, образи, врязали се в паметта със силата си, но най-вече - собствените ти чувства в момента на гледането. Хубавите филми се познават по бавното им заглъхване. Това са 10-те филма на 2013, към които продължавам да се връщам (преди излизането на "Хобит ІІ", Her и American Hustle):


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    kaloyankolev avatar :-|
    Kaloyan

    Първият филм е трагичен. Не се е получил замисъла, който най-вероятно се е очаквал.

  • 2
    schz avatar :-|
    schz

    Кубрик би мечтал и за стотна от тях.
    Айде аФторчето да се върне обратно в първи клас, преди с мазните си пръстчета да пише каквото и да е за Кубрик, а?

  • Йонас

    [quote#2:"schz"]Айде аФторчето да се върне обратно в първи клас, преди с мазните си пръстчета да пише каквото и да е за Кубрик, а?[/quote]

    Хайде малко уважение към господин Терзиев, а? Вероятно не четете много филмова критика, но Янко Терзиев е един от най-добрите, когато опре до това. Така че - повече уважение и малко повече мисъл, преди да изпляскате поредния си коментар.

  • 4
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Снощи гледах Хобит 2. Голям фен съм на Толкин, ама това вече граничи с перверзия.
    ПП На когото не му харесва "Наръчник на оптимиста" да си гледа тв7 и другите бози.

  • 5
    itoskov avatar :-|
    Woland

    До коментар [#2] от "schz":

    Мисля, че не сте разбрал казаното от автора. Силно се съмнявам, че принизява по какъвто и да е начин творчеството на Кубрик, а визира техническите постижения, които биха допаднали на великия режисьор.

    Колкото до филмите- слабо, много слабо. С изключение на "Любов", останалите са просто едно нищо. Някои имат силни моменти, други, като "Великият майстор", и това нямат, просто изпъкват в морето от посредственост през годината. Определено бих могъл да кажа, че киното отстъпва на телевизията.

  • 6
    robr avatar :-|
    lynyrdS

    Много се кефих на Наръчник на оптимиста...
    ..и съм готов да гледам всеки филм в който играе Били Наи по 10 пъти..

  • 7
    ana_ni avatar :-|
    ana_ni

    подбора е точен - арт-кино.
    Съветникът ми върна оптимизма.Явно в Холивуд все още правят кино-изкуство.Както Телма и Луиз създава алюзии с Бъч Касиди и Сандънс Кид, така и Съветникът е като Криминале на 2013 година, с цялата философия и модерност на първите два-тринайсет години на новия век.

  • 8
    orio avatar :-|
    orio

    Наръчник на оптимиста е добър, Гравитация-тегав-трудно дочаках да свърши тази уж хай-тех боза...

  • 9
    vanillaeyes avatar :-|
    vanillaeyes

    Съветникът е като Криминале на 2013 година



    Слава Богу - не !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.