Балонът се надува, скачайте момчета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балонът се надува, скачайте момчета

Тhe Wolf of Wall Street

Балонът се надува, скачайте момчета

Сатира без мярка във "Вълкът от Уолстрийт" на Скорсезе

Янко Терзиев
13230 прочитания

Тhe Wolf of Wall Street


В "Осем и половина" на Фелини има видение-оргия, в която Мастрояни, в бяла римска тога, гони с камшик всички жени в живота си, полуразсъблечени, после ги язди като понита. Фелини не се боеше от ексцесиите, в "Сатирикон" крайният разгул стигаше канибализъм, но чрез него маестрото прожектираше в дълбочина вътрешния сват на героите си. Във "Вълкът от Уолстрийт" (Тhe Wolf of Wall Street) Скорсезе повтаря Фелини в довеждането на ексцесиите до гротесков и зловещ цирк, но вътрешен свят и дълбочини няма. Героят на Ди Каприо е празен като финансовите балони, с които паразитира над наивните и глупавите.

Сюжет

Изпаднал от Уолстрийт след краха от 1987, начеващ амбициозен брокер с работнически произход (Ди Каприо), наема стар гараж, събира устати мошеници и натрупва милиони, продавайки лъжи на лековерни. Живее отвъд ръба на разгула сред секс и наркотици. Идва време да се плаща.

Накратко

Вулгарният капитализъм като доживотно пристрастяване.

Оценка

*** от 5

Конструкцията на тричасовия опус е като в гангстерски филм, само вместо картечници имаме писалки и телефони. В центъра пак са маниакални и пристрастени към жестокия си занаят персонажи ("Добри момчета", "Казино"), които искат от живота повече, отколкото като хора могат да понесат. Историята е базирана на мемоарите на реалния борсов измамник Джордан Белфорт, драматизацията е на автора на "Престъпна империя" Терънс Уинтър. Статия във Forbes прави Белфорт национално популярен, наречен е "извратен Робин Худ, изстискващ богатите не в полза на бедните, а за себе си".

Ди Каприо облича кожата му с пределно актьорско раздаване, буквално се разкъсва в кадър, оставя живо месо. Възпитанието си на съвременен Калигула героят му получава в блестящ циничен урок от обръгнал в покварата стар играч (Матю Маконъхи). Скоро е начело на хиляда разбойници в костюми, които за часове събличат милиони, продавайки илюзии. След края на борсовия ден в офисрума нахлуват маршируващи стриптийзьорките, коката завалява като сняг, в зловеща игра се хвърлят джуджета в мишени от цифри. Пряка метафора за отношението към "малкия човек", от чиято глупава вяра в магическото забогатяване се храни глутницата.

На 71 години, след 22 филма, с безконтролните и неясни пари на доведения син (Riza Aziz) на премиера на Малайзия, Скорсезе е имал пълната свобода да визуализира немислими за холивудския мейнстрийм забранености над 18. Тръгнал е да се надиграва с учениците си (Тарантино, Пол Томас Андерсън) на тяхната територия, външния шок. Оставя героя си да държи три еднакви мотивационни речи на тема "убий глупака и продължавай напред", вместо да видим някакво вътрешно развитие, етическите последици от цялата вакханалия. Ди Каприо е плашещо добър, но еднакво истеричен и преоразмерен от началото до края. Какъвто е и целият филм.     

още от същото:

"Уолстрийт"

"Кладата на суетата" (1990)

В "Осем и половина" на Фелини има видение-оргия, в която Мастрояни, в бяла римска тога, гони с камшик всички жени в живота си, полуразсъблечени, после ги язди като понита. Фелини не се боеше от ексцесиите, в "Сатирикон" крайният разгул стигаше канибализъм, но чрез него маестрото прожектираше в дълбочина вътрешния сват на героите си. Във "Вълкът от Уолстрийт" (Тhe Wolf of Wall Street) Скорсезе повтаря Фелини в довеждането на ексцесиите до гротесков и зловещ цирк, но вътрешен свят и дълбочини няма. Героят на Ди Каприо е празен като финансовите балони, с които паразитира над наивните и глупавите.

Сюжет

Изпаднал от Уолстрийт след краха от 1987, начеващ амбициозен брокер с работнически произход (Ди Каприо), наема стар гараж, събира устати мошеници и натрупва милиони, продавайки лъжи на лековерни. Живее отвъд ръба на разгула сред секс и наркотици. Идва време да се плаща.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    di.mi.28 avatar :-|
    di.mi.28

    Този филм е създаден по действителен случай и очакванията ми за него са сериозни.
    Вярвам, че Скорсезе и Ди Каприо няма да ни разочароват.

  • 2
    kabico avatar :-|
    kabico

    Мен пък ме разочарова. Дикаприо е добър, но филма е изпразнен от смисъл. Няколкото добри сцени просто не си струват 3те часа безсмислена вакханалия. Уолстриит(1987) на Оливър Стоун с Майкъл Дъглас, който е на същата тематика е доста по-добър.

  • Sinergy

    Ето го и моят анализ:

    За пръв път чета статия/критика написана от този господинчо Янко Терзиев и останах поразен от самочувствието му и надменното отношение, което показва. Освен, че не е разбрал филма си позволява да си измисля анализи от типа "кой какво мислел" все едно е най-големият психолог и най-великия режисьор и сценарист на света!? Това за "малкият човек" направо кърти от простотия! В допълнение пуска тъпи коментари и личностни нападки по отношение на режисьора, който между другото е световно признат за един от най-добрите сценаристи и режисьори.

    До коментар [#2] от "kabico":

    Кажи на Белфорт другият път да живее по-изпълнен със смисъл живот за да може филмът да ти е по-интересен :) Може би ако имаше някаква любовна историйка или повече екшън щеше да го харесаш повече?

  • 4
    cinnabar avatar :-|
    cinnabar

    Съвпада с усещането ми от трейлъра :/ Няма да го гледам. Но ако чете някой от разпространителите - споко, много други ще го :)

  • 5
    mercurius avatar :-|
    mercurius

    До коментар [#3] от "Sinergy":

    Трябва да не виждаш по-далече от носа си, а носа ти да е особено къс, за да не усетиш колко труд - и трудност - е струвало на Янко Терзиев да напише това ревю. Но отсрочката от една седмица с помощта на безобидния филм за Уолтър Мити няма как да отмени казването на истината за филма на Скорсезе. Янко Терзиев го прави с внимание и чувствителност. От който и да беше направен, филмът е плитък и смислено проблемен, а това, че е подписан от признато големия Скорсезе утежнява провала и смислената импотентност. Янко е чудесно точен и в коментара си за играта на Ди Каприо. Раздаващ се до разкъсване, мятащ парчета живо месо, но това не е същото като "отваряне" на героя, за да пристъпи зрителят във вътрешния му свят (какъвто има тъкмо защото е празен). Примери за игра-отваряне могат да се видят в Dallas Buyers Club, и от Oscar Isaac в Inside Llewyn Davis, преки конкуренти на Лео за Оскара.
    Sinergy, това, че имаш "авторитет" не означава, че е безопасно да бъдеш безкритичен. Но предполагам, че ти си от хората, които имат слята нужда от авторитети, и скачат агресивно на всеки, който по някакъв начин застраши образа. Очаквам да ме сложиш на място задето си позволявам подобен анализ, все едно съм най-големият психолог ;)

  • 6
    sinergy avatar :-P
    Sinergy

    До коментар [#5] от "mercurius":

    На английски има една дума "entertainment", която не означава точно каквото е на български (забавление). Винаги към киното и филмите съм се отнасял по този начин, а именно като entertainment. Да, има сериозни филми, има тежки филми, има екшъни, страшни филми, има и комедии, но целта на всички е да забавляват, а в повечето и да провокират зрителя. За мен този филм си изпълни целта и ми беше повече от забавен и интересен. Не робувам на марка и имена. Конкретно за ДиКаприо смятам, че е страхотен актьор и няма слаб филм или роля. За Скорсезе обаче не мисля така - човека има и доста големи издънки. За мен обаче Вълка не е една от тях и филма освен, че е представен страшно точно спрямо живота на Белфорт, успява и да изпълни основната идея, а именно "to entertain".

    А тези глупости колко г-н Терзиев се е потил, колко безсънни нощи, нерви и страхове е имал за да напише това ревю ги разправяй на някой, който би се вързал. Не обичам да се повтарям, но от малоумният коментар за джуджето и "малкият човек" става ясно, че изобщо не е разбрал за какво става дума във филма... явно човека е очаквал нещо и като не го е намерил е решил, че проблемът не е в него, а във филма и Скорсезе. Да не говорим пък за личните му нападки спрямо Скорсезе и продуцента, които нито са основани нито им е мястото тука...

  • 7
    mercurius avatar :-|
    mercurius

    До коментар [#6] от "Sinergy":

    Sinergy, ако смяташ, че основната идея на филма е "именно" "to entertain" защо не прочетеш малко интервюта на самия Скорсезе? Например, какво го е привлякло към историята, какво го е подтикнало да я снима по този начин... Обаче, щом се отнасяш към киното и филмите като към "entertainment", какво намираш при Скорсезе, и най-вече в обсъждането на филмова критика? Това част от забавата ли е? Ако да, грубостта ли е средството да си я устроиш? (Питам, защото в американската мейнстрийм филм и гейм индустрия насилието открай време е основна форма на забавление.) Не си спомням опит да пробутвам "глупости" в защита на Янко Терзиев: приписваш ми несъстоятелна романтичност. Но мисля, че той съвсем адекватно е схванал ужасяващата гротеска на "малкия човек" във Вълка. Поради това, обидите ти са хвърлени най-малкото незаслужено, твърде лош "entertainment." По който въпрос, като обобщение, си спомням любима фраза от Том Йорк: If you want to be entertained, go and see Hanson.
    Au revoir.

  • 8
    lisco avatar :-|
    lisco

    вкусове всякакви, а оценката три от пет е коректна.
    силен Ди Каприо,но историята не е разказана по знаменит начин
    трите часа са в повече , а повтарящите се оргии размиват

  • 9
    socioscan avatar :-P
    socioscan

    Янко Тезиев все едно е коментирал съвсем друг филм :)))
    Този си е съвсем типичен за Скорсезе, просто вече в киното се ползват много повече специални ефекти и той се е възползвал от тях:
    http://www.slate.com/blogs/browbeat/2014/01/14/wolf_of_wall_street_visual_effects_reel_you_won_t_believe_which_scenes_were.html

    Оргиите са типични за подхода на Скорсезе да използва импресии във филмите си и в случая изобщо не са самоцелни, а съзфдават атмосфера :)
    Критика също има и то много сериозна, но е към системата а не в защита на някакъв "макък човек" ...

  • 10
    kutsaroff avatar :-|
    Пепи

    Четох първата преди 5-6 години, после излезе и втората- харесаха ми. Още тогава пишеше на корицата, че Скорсезе ще екранизира книгата и чаках този момент. Харесва ми амбицията на героя, как когато си поставиш цел и я следваш , успехите идват, а при него са дошли и по-бързо. И нека не забравяме, че Белфорд е еврейн а при тях задружността и екипността щом става дума за пари, успеха се умножава х 3 .
    Чаках филма и го гледах на премиерата. Лео доказа за пореден път че е гениален актьор и филма е направен доста близо до действителността в книгата. Сменени са само имената на героите по разбираеми причини- всички са в пандиза и на дали някой с е е съгласил да му бъде използвано името. Отностно Белфорд- следя развитието му. Чете мотивационни речи по света и връща глобата поставена му от съда 119 млн. $ от който е върнал 12 млн. 50% от всичките му доходи отиват за глобата. Живял си човека, написал си мемоарите, направил си е поуките. Моята поука е за да има тарикати, трябва да има и глупаци, Живей си живота !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.