Котка в дъжда

Големите филми на Братя Коен обикновено са ансамблови платна ("Големият Лебовски", "О, Братко, къде си", "Няма място за старите кучета"). Този е малък соло-портрет, но от същото качество. Интимен и меланхолично просветлен, излят с любов и с доловими автобиографични мотиви. Коен бяха извлекли "О, Братко, къде си" от "Одисеята" на Омир, иронията им тук е, че странстванията на героя са подбудени и придружавани от любопитен оранжев котарак на име Одисей. Песните и в двата филма са в същия традиционен ключ, подборът и аранжиментите са на вездесъщия Ти Боун Бърнет, актьорите пеят лично песните в кадър и са невероятно добри в това. Саундтракът на "О, Братко..." беше продал 8 милиона копия само в САЩ, този на "Истинският Люин Дейвис" също е магнит за обичащите лиричния американски фолк, от годините преди Боб Дилън да го презареди (folk revival) с посланията на времето.