Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В началото е било словото. В края също ще е то. Така е в her (да, с малка буква) на Спайк Джоунз ("Да бъдеш Джон Малкович", "Адаптация"), филм чудо и откровение. Нежна диагноза на онова, в което (ще) сме се превърнали, разминавайки се отчуждени, слепи за живота, с нос в електронните си устройства. Погълнати от тях, поробени. А кой е най-добрият роб? Влюбеният.
Неопределено бъдеще. Теодор Туомбли (Хоакин Финикс) е професионален писач на писма за хора, които не могат да изразят чувствата си. Собствените си чувства той потиска, живее в изолация. Влюбва се в новата си операционна система (Скарлет Йохансон), която е с изкуствен интелект и съзнание.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
11 коментара
Ехооо мъжете не мой така само в нет-а.Кой ще ни подарява цветя,ще ни води на кино и все такива неща като тинтири-минтири щото сме си купили нова пола или обувки,кой ще ги забележи като сме вкъщи.
Оценка 3.
Гледах го наскоро. Страхотен филм е и има 5 номинации за оскар.
Невероятен филм, показва много меко и с финес доста страшна картина. Директно ми отива в топ5. Благодаря за ревюто.
Звучи обещаващо .Не съм го гледал.
може ли някой да сподели нещо повече за филма?благодаря :) ..
Този филм е доста реален за всички, които имат или са имали връзка от разстояние.
Филмът е прекрасен като идея, но доста скучен като изпълнение. Хубаво е да се гледа.
Хоакин Финикс си е свършил работата точно като за Оскар (това е поне третия филм тази година, който без да е велик е благодатен за филмови награди на артистите, участващи в него; подобни са и Син жасмин и Гравитация).
Като идея - това е изстрел в близкото бъдеще по посока на най-очевидната заплаха - отчуждението и самотата, породени от отдаването на виртуалната среда.
Със сигурност това не е филм за любовта от разстояние, а е разсъждение за човешкото същество, за това какво прави човека - човек и за любовта като антипод (но не задължително и алтернатива) на вече споменатото отчуждение.
Много ми хареса. Аз по принцип съм фен на Хоакин Финикс.
Силен филм - усещането за сила се задълбочава с развитието на сюжета. А защо е силен? Пак опираме до ограниченията на езика/думите, тъй като силата/въздействието на филма идват от майсторски превъплътените елементи на първичното. А то, първичното, трудно се описва с думи, а още по-трудно - с изображения. Любовта е, вероятно, най-силното и най-първичното (непосредствено) усещане, като изключим, разбира се, рефлективните - глад, страх, жажда. Прекрасната игра на Финикс и отличният избор на гласа на Йохансън допринасят за въздействието на филма, принос има и динамиката (диалогът с думи и недоизказвания) между двамата. За всеки, който е бил в истинска, дълбока връзка, последователността на случващото се от 30-та минута нататък би трябвало да е интуитивно разпознаваема. Тази разпознаваемост е съпроводена с усилваща се болка. В предните коментари някой посочи, че това, което се случва е "страшна картина". Точно такова е и моето усещане тъй като случващото се, разкъсването на емоционалната връзка носи елементи на обреченост и необратимост. И тъй като единият от двамата е всъщност компютър - това разкъсване се осъществява по съвършен (безгрешен) и точно поради това свое качество - ужасяващ сценарий. Впечатляващ филм, сериозно постижение за Джоунз.
а от къде мога да си го изтегля или друг вариант за гледане :) .. До коментар [#6] от "daria.takova":
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.