Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Кино

3 7 мар 2014, 14:48, 11027 прочитания

Престижът и парите

Политическата коректност и техническото съвършенство печелят на Оскари 2014

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

В гениалния седми епизод на "Истински детектив", излъчен малко преди церемонията в неделя, имаше такъв виц: "Знаеш ли как се нарича чернокож, който управлява самолет? - Мълчание. - Пилот, расист такъв!"
Пилотът, довел триумфално "12 години роб" (12 Years a Slave) до статуетката за филм на годината, бе тъмнокожият британец Стив Маккуин. С кариера в лондонските галерии като визуален артист и автор на клипове и реклами, преди да започне да пише и прави кино ("Глад", 2008; "Срам", 2011), Маккуин даде воля на емоционалната си природа с баскетболен подскок при излизането си на сцената. Словото му казваше едно - време беше. Неслучайно "It's Time" бе и тагът на рекламната кампания на продукцията. За какво беше дошло време на 86-ите награди "Оскар"?

По законите на "Гравитация"-та


На финалната права фаворитите бяха избистрени - "Гравитация" и "Американска схема" с по 10 номинации, "12 години роб" с 9. На близка дистанция следваха транссексуалната СПИН драма "Клубът на купувачите от Далас" и също така актьорски доминираните "Капитан Филипс", "Син жасмин", "Вълкът от Уолстрийт", с 6 и по-малко. Интелигентната, земна и добронамерено духовита водеща Елън Дедженерис внесе яснота още в началото:"Имате две възможности – или награждавате "12 години роб", или сте расисти". Фактически дилемата пред академията беше по-голяма - след парите и популярността ли да тръгне ("Гравитация" гони милиард световен боксофис), или след социалния и артистичен престиж? С утежняващато обстоятелство, че в "12 години роб" има сцени на бруталност и насилие, садистично бичуване. 


Дилемата не е нова - през 2010 г. академиците бяха изправени пред камерния "Опиатът на войната" (с едва $14 млн. касов сбор) и галактическото новаторство на "Аватар". Предпочетоха качеството в малък формат (6 статуетки + най-добър филм) и да влязат в историята като първите, предпочели жена на режисьорския стол (Катрин Бигелоу). Сега 6000-те избрани играха на същата струна – чувството за собствена значимост и престиж. Направиха Стив Маккуин първия тъмнокож режисьор след 1929 г., държал статуетката за най-добър филм (в случая и съпродуцент). Дали го сториха, защото много харесват филма му, или защото много биха искали светът да си мисли, че го харесват? Само те си знаят.

Две неща предрешиха загърбването на "Гравитация" за най-добър филм - отсъствието на номинация за сценарий (там подозрително присъстваше името на сина на режисьора) и самият жанр. Напразно в рекламната си кампания лентата бе лансирана през Сандра Бълок като "сърцето на филма", с натъртването, че сагата не е само сай-фай ефекти. За снобеещата академия обаче научната фантастика винаги е била непрестижен жанр. С този предразсъдък не успя да се пребори дори великият Кубрик с "2001: Една одисея в космоса", да не говорим за близкия пример "Аватар".



"Гравитация" бе компенсиран с издигането до количествен победител на вечерта със 7 статуетки - в двете звукови категории, оригинална музика, оператор, визуални ефекти и монтаж. Знаменателно единственият му "творчески" "Оскар" бе за режисьора Алфонсо Куарон. Изстрадал четири и половина години работа над филма, преживял смяната на две администрации в "Уорнърс", буквално чакал нужните му техники да бъдат изобретени, за да ги приложи.


Годината на оцеляващите


На Оскари 2014 комиксовите и преувеличените екшън герои отстъпиха на реалистични персонажи с реални проблеми. Антигероите също бяха загърбени – показателна е нулевата квота, на която останаха и "Вълкът от Уолстрийт", и "Американска схема". Годината бе доминирана от страдалци в гранични житейски и психически състояния, заварени в схватка и последващо приемане на живота, какъвто е. Такива са "Клубът на даласките купувачи", "Тя", "Син жасмин". Тук трябва да добавим и критическия фаворит на годината и може би най-хубав филм в списъка (б.м.) - "Небраска". С директно оцеляване са заети и астронавтката на Бълок в "Гравитация" и стоическия понасящият морски капитан на Том Ханкс в "Капитан Филипс" и Робърт Редфорд като самотен корабокрушенец във "Всичко е загубено" (All Is Lost). Все разкази - метафори на единичната воля за живот, с примери в литературата "В открита лодка" на Стивън Крейн и "Старецът и морето" на Хемингуей.

Новото сега беше залогът на зрелищността, което правеше историите възможни само на кино. С визия, доминираща словото, с лаконичен диалог, който във филма с Редфорд въобще липсва, с физически реализъм и детайлност на околния предметен свят. Може би "12 години роб" излезе с едни гърди напред, защото (както натърти Маккуин от сцената) оцеляването само по себе си не стига, трябва и да живееш по човешки.

Капитализмът на заден план

Престижът и парите

[Reuters]

Нулевата ставка на "Американска схема" и "Вълкът от Уолстрийт" показа и нещо друго - животът на богатите и схемите им (колкото и изобретателни и по действителни случаи да са те) вече ни вълнуват по-малко. Нищо, че режисьорите бяха възможно най-добрите - самият Скорсезе и Дейвид О. Ръсел. Последният, постигнал немислимото в историята на оскарите - довеждането на своя филм в две последователни години до номинации в голямата четворка (филм, всички актьори, режисура, сценарий). Нищо, че някои актьори (Леонардо ди Каприо) бяха по-добри и от филмите си, а други показаха гениалност в качествено ново амплоа (Дженифър Лорънс, Крисчън Бейл). Изглежда бе дошъл моментът за повече демократичност и слизане сред масите. Демонстрира го нагледно и водещата Дедженерис. Тя свали камерата от дистанцията на сцената долу в залата и изведнъж ефектът на божествена недостижимост на звездите изчезна. Поръча им пица, която пристигна с реално момче разносвач, видяхме как божествените с милионните сметки ядат парчетата и после си плащат, бъркайки по джобовете си. Като всички нас.  

Показателно ролята на новите медии и социални мрежи във формирането на зрителските вкусове (и оттам на филмовия боксофис) бе почетена с включването им в сценария на церемонията. Дедженерис произведе "спонтанно" селфи с Мерил Стрийп, Джулия Робъртс, Кевин Спейси, Дженифър Лорънс и Брадли Купър около себе си. То стана най-ретуитваното (sic) съобщение в историята на приложението с над 2 милиона препредавания още преди зората да върне "Кодък тиътър" и обитателите му към реалността на новия ден.

Безапелационните

Илюстрация


Тази година букмейкърите нищо не спечелиха - установените фаворити (след "Глобуси", вътрешноцехови награди и тези на BAFTA) взеха очакваното. Матю Макконъхи (главна мъжка роля) бе изпълнил любимия ритуал на академията - трансформация на кариерата през физическо самобичуване. Че вече е голям актьор, знаехме дори само от видяното в споменатия "Истински детектив". Единствената дилема при Кейт Бланшет (главна женска роля в "Син жасмин") бе дали в благодарствените си думи ще включи Уди Алън, залят с поредната недоказана помия от миналото си с Миа Фароу. С героична пауза и поемане на дъх Бланшет даде опрощението на гилдията на човека, измислил историята, филма и самата нея в него. Джаред Лето в женска кожа взе онова, което навремето не дадоха на Дъстин Хофман за "Тутси". Със споменаването на хората в Украйна в речта си той за пореден път погали "будната социална съвест" на аудиторията си, доминирала вечерта. Дозата неподправеност, правеща нещата (поне филмово) истински, внесе малката робиня от филма на Маккуин Лупита Нийонг'о (поддържаща женска роля), която искрено се радваше на новата си свобода. Свободата да си в затворения клуб на звездите със съвест.

Всички награди са на: http://www.oscars.org/
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 6309 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 5380 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Агония на желанието

"Нимфоманка" на Фон Триер е за самотата на душата в затвора на тялото

Още от Капитал
Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10