Агония на желанието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Агония на желанието

Агония на желанието

"Нимфоманка" на Фон Триер е за самотата на душата в затвора на тялото

Янко Терзиев
11827 прочитания

Хичкок казваше, че първичният акт на киното е воайорски. "Нимфоманка" І и ІІ (Nymphomaniac) на Ларс фон Триер едновременно експлоатира и иронизира тази истина. Това са много филми в един - с места, които отблъскват, с дължини, които дотягат, но и с моменти на опустошителна визуална сила и дълбочина на изкрещените въпроси, които ти се иска да не свършват. Триер е концептуален циник и провокатор, ровещ в човека, за да намери мир със себе си и света. Татуирал не на 15, а на 50 f u c k на кокалчетата на юмрука си. За него "Нимфоманка" е ясен край и излизане от трилогията за депресията ("Антихрист", "Меланхолия"), най-виталният му и с подмолен хумор филм от години. Фактически от "Идиотите" насам, който също съдържаше несимулиран секс.

Сюжет

Дъждовна нощ в неясен европейски град. Пребитата и захвърлена на улицата Джо (Шарлот Генсбур) разказва живота си на нимфоманка на девствен ерудит Селигман (Стелан Скарсгард). 

Накратко

Доколко сексуалността прави човека.

Оценка

**** от 5

Ако гениталии в близък план ви шокират и разсейват за дълго, ще изпуснете главното от "Нимфоманка". А то е - едно човешко същество на съд пред истината за себе си. Приказката на Джо е от 1 нощ и е за 1001 мъже. Разказът пак е в отделни глави (съответно 5 + 3 в двете части), героите сами съобщават прелистването на страницата, коментират как са се справили в настоящата глава, как да е името на следващата и темата й. Джо дори пита книжния девственик кога историята й е по-пълноценна - когато той й вярва или когато не. Въпросът важи и за зрителя в салона.

В първата част (подобно на "Убий Бил" всяка е с надписи на отделен филм, тук има и провокативен трейлър към втората) Джо (Стейси Мартин) е пленница на саморазрушителния си сексуален апетит. Бунтът й е срещу любовта и идеализиращото я общество. Джо се отваря за мъжете с ритъма на автоматична врата на супармаркет. После открива, че любовта е тайната съставка на секса. Във филма всички мъже са само инициали от по една буква, само Жером (Шая ла Бьоф) е с името си. Но импулсите на тялото правят от любовта разпръснат пъзел, явяват се чертежите и геометрията на отношенията от "Догвил", Жером и детето от него стават недостатъчни. Моменти на трагична поезия - раздялата в черно-бяло и по Едгар Алън По с бащата (Крисчън Слейтър), се редуват с черен фарсов хумор - Ума Търман като истерична буржоазна съпруга на случаен мъж. Разделят ги паузи с изясняване на струните на женското тяло и душа (по Бах, Томас Ман и библията).

Втората част е търсене на изгубения оргазъм, който любовта е отнела на Джо (вече Генсбур). Бруталността и реализмът се сгъстяват, перверзии се вършат и коментират. Садизмът не е маскарад, а професионална (Джейми Бел) процедура. Накрая идва време за събиране на дълговете (енигматичен Уилям Дефоу). Джо израства до човешко същество, осъзнаващо и търсещо правата си. Трябва ли да сме затворници на телата си, пита Ларс Фон Триер. Отговорът му е един изстрел в тъмното, едно дърво на хълма, едно прокраднало се в мрака слънчево петно.

още от същото:

"Идиотите"

"Последната жена" (Марко Ферери)

"Дневна красавица"

Хичкок казваше, че първичният акт на киното е воайорски. "Нимфоманка" І и ІІ (Nymphomaniac) на Ларс фон Триер едновременно експлоатира и иронизира тази истина. Това са много филми в един - с места, които отблъскват, с дължини, които дотягат, но и с моменти на опустошителна визуална сила и дълбочина на изкрещените въпроси, които ти се иска да не свършват. Триер е концептуален циник и провокатор, ровещ в човека, за да намери мир със себе си и света. Татуирал не на 15, а на 50 f u c k на кокалчетата на юмрука си. За него "Нимфоманка" е ясен край и излизане от трилогията за депресията ("Антихрист", "Меланхолия"), най-виталният му и с подмолен хумор филм от години. Фактически от "Идиотите" насам, който също съдържаше несимулиран секс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.