С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Кино

1 17 апр 2014, 13:42, 2919 прочитания

Редник Америка

Войната отблизо в патриотичната балада "Последният оцелял"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сюжет
2005, войната в Афганистан, действителен случай. Четирима приятели в планината, елитни военни командоси в мисия по локализиране на шеф от "Ал Каида". Нападат ги 140 талибани, връзката е лоша, изпратената помощ не стига, бият се до смърт.
Накратко
Клинт Истууд показа, че войната, дори една и съща случка в нея, може да се разкаже и с проза ("Писма от Иво Джима"), и с патос ("Знамената на бащите ни"). "Последният оцелял" (Lone Survivor) пробва двете неща в едно, понякога успява.
Оценка
*** от 5
Режисьорът Питър Бърг ("Ханкок") не само е драматизирал едноименния военен мемоар на Маркъс Лутрел, но е взел войника разказвач за консултант и при писането на сценария, и във всеки ден от снимките. Автентизмът и войнишките детайли са му били важни заради високото посвещение - на паметта на реално загиналите приятели и тръгнали на помощ спасители, общо 19. Най-голямата човешка загуба за американската армия до този момент от войната - юни, 2005, пет и половина години след началото й. Филмът не пита какво правят добрите американски момчета в Афганистан. Той е за ужаса на войната в първо лице.    

Хемингуей казваше, че най-добре за него могат да разкажат мъртвите. Почти такъв е в първата сцена снайперистът Лутрел. После е надписът "три дни по-рано", влизаме в ежедневието на елитната част "тюлени" в отдалечената афганистанска база. С бърз монтаж е припомнена нечовешката им подготовка и тренировки, за да стигнат дотук.


Войнишките шеги, връзката във всяка свободна минута с останалите в мирния свят любими през бронирани лаптопи, ритуалите на сутрешния крос, повод за басове, и тези на вечерния кастинг на поредния амбициозен новобранец за допускане в света на старите професионални войници. Такива са Маркъс и тримата му другари - благородният лейтенант (Тейлър Китч), току-що върналият се от сватбата си нервак (Бен Фостър), емоционалната свръзка (Дани Диец). Човешката им страна ни е спечелила с откъслечни фрази и жестове, с красноречивите им цивилни снимки. Точно нея ще видим брутално смляна и на пушечно месо в средната, най-силна част на филма.

Новото, което Бърг вкарва във военния жанр, е страданието на плътта в близък план. На открития скалист хълм под дъжд от куршуми и плискаща се собствена кръв всеки минава през голготата си, проследена с неотстъпно и методично вглеждане в разтерзанието на тялото (аналогията със "Страстите Христови" на Мел Гибсън очевидно е търсена).

През субективни камера и звук зрителят физически изстрадва саможертвата на момчетата в другарска солидарност. Героизъм престава да е отвлечено понятие, става натурна истина. Но в последната трета реалистичният градус спада, влиза се в клишетата на черно-белия патриотарски патос. Появяват се афганистански ятаци с добри сърца и тъмнооки деца, бленуващи Америка. Провисва поуката, че за лоялността, честта и куража няма граници и религии.   
още от същото
"Спасяването на редник Райън"
"Тънка червена линия"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 5259 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 4545 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Бог 2.0

Свежи идеи и жанрови клишета в екзистенциалния трилър "Превъзходство"

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг