21 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Редник Америка

Войната отблизо в патриотичната балада "Последният оцелял"

Янко Терзиев
3054 прочитания

Сюжет

2005, войната в Афганистан, действителен случай. Четирима приятели в планината, елитни военни командоси в мисия по локализиране на шеф от "Ал Каида". Нападат ги 140 талибани, връзката е лоша, изпратената помощ не стига, бият се до смърт.

Накратко

Клинт Истууд показа, че войната, дори една и съща случка в нея, може да се разкаже и с проза ("Писма от Иво Джима"), и с патос ("Знамената на бащите ни"). "Последният оцелял" (Lone Survivor) пробва двете неща в едно, понякога успява.

Оценка

*** от 5

Режисьорът Питър Бърг ("Ханкок") не само е драматизирал едноименния военен мемоар на Маркъс Лутрел, но е взел войника разказвач за консултант и при писането на сценария, и във всеки ден от снимките. Автентизмът и войнишките детайли са му били важни заради високото посвещение - на паметта на реално загиналите приятели и тръгнали на помощ спасители, общо 19. Най-голямата човешка загуба за американската армия до този момент от войната - юни, 2005, пет и половина години след началото й. Филмът не пита какво правят добрите американски момчета в Афганистан. Той е за ужаса на войната в първо лице.    

Хемингуей казваше, че най-добре за него могат да разкажат мъртвите. Почти такъв е в първата сцена снайперистът Лутрел. После е надписът "три дни по-рано", влизаме в ежедневието на елитната част "тюлени" в отдалечената афганистанска база. С бърз монтаж е припомнена нечовешката им подготовка и тренировки, за да стигнат дотук.

Войнишките шеги, връзката във всяка свободна минута с останалите в мирния свят любими през бронирани лаптопи, ритуалите на сутрешния крос, повод за басове, и тези на вечерния кастинг на поредния амбициозен новобранец за допускане в света на старите професионални войници. Такива са Маркъс и тримата му другари - благородният лейтенант (Тейлър Китч), току-що върналият се от сватбата си нервак (Бен Фостър), емоционалната свръзка (Дани Диец). Човешката им страна ни е спечелила с откъслечни фрази и жестове, с красноречивите им цивилни снимки. Точно нея ще видим брутално смляна и на пушечно месо в средната, най-силна част на филма.

Новото, което Бърг вкарва във военния жанр, е страданието на плътта в близък план. На открития скалист хълм под дъжд от куршуми и плискаща се собствена кръв всеки минава през голготата си, проследена с неотстъпно и методично вглеждане в разтерзанието на тялото (аналогията със "Страстите Христови" на Мел Гибсън очевидно е търсена).

През субективни камера и звук зрителят физически изстрадва саможертвата на момчетата в другарска солидарност. Героизъм престава да е отвлечено понятие, става натурна истина. Но в последната трета реалистичният градус спада, влиза се в клишетата на черно-белия патриотарски патос. Появяват се афганистански ятаци с добри сърца и тъмнооки деца, бленуващи Америка. Провисва поуката, че за лоялността, честта и куража няма граници и религии.   

още от същото

"Спасяването на редник Райън"

"Тънка червена линия"

1 коментар
  • 1
    barbq avatar :-?
    BarBQ

    Режисьорът Питър Бърг ("Ханкок")

    Силно препоръчвам филма "Hancock".
    Планирано е и продължение, но не е ясно кога ще излезе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK