Жанровата фабрика на Люк Бесон (EuropaCorp) е с неуморен конвейер. "Престъпно предградие" (Brick Mansions) е плътен (до имената на героите, разкадровката, каскадите и шегите) римейк на взривния "Предградие 13" отпреди десетина години. Даден е за режисиране на монтажиста на "Транспортер 3" Камий Деламар. Действието е пренесено от Париж в западащия моторен град Детройт (но практически е снимано в Монреал). Канавата на рециклирането е със здрава приемственост - Бесон отново е сценарист (и главен наблюдаващ), вътре е и човекът-паркур Давид Бел, в превъзходна форма и на 40. Това е и последният завършен филм на звездата от "Бързи и яростни 1-6" Пол Уокър, загинал в автомобилна катастрофа миналия ноември.

Паркурът е туптящото сърце на филма. В неговия ритъм е не само музиката (първокласен рап и техно), но и мизансценът, монтажът, хореографията на каскадите. Давид Бел е детето на гетото, сраснало се с него, знае всичките му тайни. Както и резервните изходи за измъкване през катакомби с плъхове и коридори с натъпкани в тях несретници, предимно черни, жълти и латино. За социално оскърбените той е рицарят - закрилник от тормоза на мутрите на наркобосовете. Заварваме го да унищожава чанта с много наркотик във вана, за да ги спаси временно от греха. Следва емблематичният му паркур през лабиринтите и по покривите на гетото, на милиметър от юмруците и между куршумите на горилите. Добавката спрямо оригинала, купена с новия, почти три пъти по-висок бюджет от $28 млн., е в мащаба на пространствата, масовките, една тъмнокожа садистка в кожени бикини и няколко (по-скоро излишни) дигитални взрива и куршумни ефекти. В първия филм Бел стъписваше точно с аналоговия реализъм на уменията си.

Пол Уокър остава запомнен с излъчваното без усилие и в "Бързи и яростни". Младият американец за пример, хубавецът здравеняк от добро семейство, стожерът на спокойната сила и ясния морал в един превъртял свят на отчаяни престъпници (сред тях тук са добавени и циничните и продажни политици). RZA е по-малко убедителен като наказващ господар и повече като "социален" крал за пропадналите си поданици. Бесон е потиснал високия автор в себе си за сметка добрия занаятчия и успешен търговец. Само съчетанието от живата още аура на Уокър и физическото изкуство на Бел (с когото дори "Ню Йоркър" имат дълго интервю) удържа  конвейерния му продукт от крайното дъно.