Свобода и ограничение в Кан

Reuters

Свобода и ограничение в Кан

Авторите и филмите, които фокусираха фестивала

3525 прочитания

Reuters

© Reuters


Един свободен човек не изглежда така. За четвърти път вече Андрей Звягинцев трябва да отговори на разновидност на въпроса доколко руските власти са повлияли на филма му "Левиатан", за който дни по-късно ще получи наградата за най-добър сценарий на кинофестивала в Кан. Звягинцев e интелигентен, интровертен и спокоен човек. В този момент на пресконференцията обаче цялото му тяло излъчва максимално напрежение. Мачкайки капачката на бутилката с минералната си вода и с капчици пот на челото, той премерва всяка дума, разказвайки за разговора си с министъра на културата, след като му показва завършения "Левиатан". "Филмът е талантлив, но на мен не ми харесва", казва министърът, който все пак е финансирал 35% от бюджета.

"Левиатан" е монументален портрет на съвременна Русия, който показва отчаяната борба на един най-обикновен автомонтьор - Коля, в малък град на Баренцово море срещу властта. А тя в лицето на кмета-олигарх на града иска да му вземе малкото, което има – земята, на която живее и работи и която принадлежи на семейството му от поколения – ей така просто, защото се намира на живописно място на брега. Почти два часа и половина филмът сякаш отмята глава след глава на 1000-страничен роман на Толстой и за миг не те пуска. За разлика от книгата на Томас Хобс левиатанът тук не е просто суверен, а един октопод от корупция, която бавно, но устремено се увива около Коля и семейството му. Междувременно в добра руска традиция той и приятелите му изпиват промишлени количества водка и за развлечение стрелят по портрети на Ленин, Брежнев и Хрушчов. Но не и по Путин и Елцин, за тях още им "липсва историческата перспектива".

"Левиатан" е филм, който може да бъде направен само в една свободна страна – дали това е надежда за свободата на словото в Русия? Уви, неизказаното от Звягинцев говори друго. Не случайно след награждаването той ще е единственият победител, който не отговаря на въпроси на журналисти.

Носителят на Златната палма Нури Билге Джейлан разказва в "Зимен сън" за една друга свобода – на тези, която я имат, но не я ползват. Главният герой Айдън е един самотен стар патриарх, който живее в прекрасен пещерен хотел в прекрасната Кападокия с младата си жена и сестра си. Айдън e собственик на хотела и на много къщи наоколо, за които се грижи неговият управител, и си прекарва времето, пишейки морализиращи коментари за живота в Анатолия в местния вестник. И така патриархът взема само теоретично участие в местния живот и остава напълно бездействен пред конкретните проблеми на съселяните си. Когато едно от семействата, негов наемател, не може да си плати наема, той отвръща, че нищо не може да направи, защото не той се грижи за сметките, а управителят. Постепенно в продължение на 3 часа и 16 минути от почти безспирни диалози с безкомпромисна прецизност Джейлан разкрива цялата трагедия на тази парализа, която като че ли е коментар за целия турски интелектуален елит. Не случайно режисьорът посвети "Златната палма" на тези, които се борят реално за промени в Турция – "младите хора, които починаха през последната година" в размириците в парка "Гези".

Артистичната свобода беше оценена с наградата на журито за най-младия режисьор, едва 25-годишния Ксавие Долан, заедно с най-възрастния Жан-Люк Годар. Това бяха и единствените два филма от тазгодишния конкурс, които показаха модерно и смело кино.

В "Мами" Долан ни отвежда в микрокосмоса на самотната майка Дайан, експлозивния в пубертета си неин син Стив и новата им съседка Кайла, с която се сприятеляват. Тримата изживяват най-острите вербални и физически конфликти, но и най-силната близост, показани на фестивала тази година. Долан снима филма си на 35 мм лента и след това го отрязва в един почти вертикален формат, който напомня екрана на iPhone и оставя място най-много на един персонаж в кадър, което сякаш допълнително подчертава самотата на героите. В хода на филма между тримата се развива особена близост, която влива надежда в нерадостния им живот. В този момент Стив с един жест разпъва екрана на 16:9 и той остава така, докато пламъкът на надеждата изгасва. Долан е един модерен Райнер-Вернер Фасбиндер – той е сценарист, режисьор, монтажист, художник и дори сам прави титрите на филма. "Аз вярвам в големите мечти. А имам чувството, че в днешно време хората имат малки мечти. Но така никой няма да промени света", каза той на награждаването, единствен в син костюм в море от черни смокинги в залата.

Партньорът му в наградата Годар така и не се появи в Кан нито за премиерата на "Сбогом на езика" – един вид поток на съзнанието, сниман в 3D отчасти в къщата му и със собственото му куче, нито за награждаването. Продуцентът на филма заяви, че така или иначе вече е 22 часа и той навярно вече си е легнал, а и тази награда едва ли ще промени живота му радикално. Но като си на 83 години и вече веднъж си революционизирал киното, това си е напълно твое право.

Колко е ангажиран все още в занаята си, Годар и без това показа с другия си проект на фестивала – "Мостовете на Сараево", който е приел да реализира успоредно със "Сбогом на езика", тъй като темата е особено важна за него. Сто години след започването на Първата световна война с атентата срещу Франц Фердинанд в Сараево се реализират различни арт проекти за разделението и съжителството в Европа. Един от тях е "Мостовете на Сараево" – омнибус филм, за който са поканени тринадесет европейски режисьори да направят късометражни филми.

До Годар се нареждат имената на Камен Калев, Кристи Пуйу и Айда Бегич. Епизодите са разделени един от друг с анимации, които органично свързват съвършено различните по жанр и тематика филми, носещи почерка на съответния режисьор. Следобеда преди премиерата Камен Калев все още не е гледал целия филм, решил е да направи това в идеалните условия на премиерата, както повечето от другите режисьори.

Филмът на Калев открива поредицата и е един от малкото, които се връщат назад към Първата световна война. Със Самуел Финци в ролята на Франц Фердинанд той инсценира нощта преди убийството – един свят, в който всички знаят, че нещо ужасно ще се случи, но никой нищо не предприема, за да го предотврати. И Калев поставя въпроса за личната свобода – можем ли да изберем сами съдбата си. Филмът не дава много надежда. "Ние преживяваме нещо, което вече е зародено, и ние сме един вид свидетели", казва Калев. "И имаме илюзията, че правим лични избори, а реално тези избори вече са сложени в главите ни."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран