Сбогом, красавице
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сбогом, красавице

Sin City 2

Сбогом, красавице

Стил без сърце в Sin City 2

Янко Терзиев
4961 прочитания

Sin City 2


В "Дългото сбогуване" има един монолог на Марлоу за притегателната сила на греховния град: "Част от мен искаше да си тръгне и да стои настрана. Ако я бях послушал навремето, щях да си остана в родното градче, да се оженя за дъщерята на шефа.

После "Рийдърс дайджест" на масичката в хола, жената със студено накъдрена коса и аз с мозък като торба цимент. Това е за теб, приятелю - предпочитам големия, алчен, мръсен и покварен град." При Чандлър ("Бей сити", "Айдъл вали") и Хамет ("Пойзънвил") въображаемият град на греха е равноправно действащо лице, "безличен като хартиена чаша кафе", изграден от неон и самота. За великите автори на "черния роман" тъмните му алеи бяха като тъмните страни на човешката природа.

Сюжет

В Basin City, четири години по-късно. Корумпираният сенатор Роурк (Пауърс Буут) още властва над града. Стриптийзьорката ангел (Джесика Алба) готви отмъщение за смъртта на спасителя си (Брус Уилис), който й се явява като дух закрилник. Частният детектив Маккарти (Джош Бролин) е в плен на фатална милиардерска съпруга (Ева Грийн), някога разбила сърцето му. Мъжът-скала Марв (Мики Рурк) е старата наказваща сила.

Накратко

Много pulp и малко fiiction в умореното и закъсняло продължение на хипнотичния оригинал.

оценка

** и 1/2 от 5

През 1991 (в книжки 51 - 62 на Dark Horse Comics) Франк Милър нарисува есенцията на този свят, класическият noir. Там жените са ангели или валкирии, фатални изкушения или девици в опасност. Мъжете крият стари рани и нова самота, пръстът им е винаги на спусъка, ченгетата и политиците са до един корумпирани. Там е нощ и сумракът на утрото не носи надежда, паважът е мокър, колите с лъскави брони разцепват мрака.

Девет години след новаторския сюрреалистичен сън Sin City възстановяването на справедливостта продължава да е върху широките рамене на бившия затворник Марв (Рурк), с челюст като наковалня. Греховният рицар на относителното добро е познатият частен детектив, ровещ в мръсотията и трагично попиващ от нея (в първия филм Клайв Оуен, сега Бролин).

В Sin City: A Dame to Kill For маята и съставките са старите, крайното ястие за съжаление е с вкус на претоплено. Пак режисират Робърт Родригес и самият Франк Милър, но този път без важната сянка на Тарантино и паметния му единствен епизод с говорещия труп в колата (Бенисио дел Торо) със стърчащото дуло от челото. Отново всичко е крайна условност в черно-бяло и негатив, само кръвта, устните на жените, очите им и понякога косите са в цвят.

Голотата е в пъти повече (иначе прекрасната Ева Грийн), но не носи тръпка, само обезсилва копнежа. При цялата условност в първия филм чувствата бяха истински, човешкият интерес към героите беше жив. В мотивите им имаше екзистенциални дълбини и отчаяние, садизмът в упор стоеше оправдан. Сега похот, алчност и себедоказване движат нещата, те не са на живот и смърт. Специално написаните от Милър за филма два комарджийски епизода (с Джоузеф Гордън-Левит и иначе перфектния Пауърс Буут) нямат трагичната сила на оригинала.

още от същото

Sin City (2005)

"Криминале"

В "Дългото сбогуване" има един монолог на Марлоу за притегателната сила на греховния град: "Част от мен искаше да си тръгне и да стои настрана. Ако я бях послушал навремето, щях да си остана в родното градче, да се оженя за дъщерята на шефа.

После "Рийдърс дайджест" на масичката в хола, жената със студено накъдрена коса и аз с мозък като торба цимент. Това е за теб, приятелю - предпочитам големия, алчен, мръсен и покварен град." При Чандлър ("Бей сити", "Айдъл вали") и Хамет ("Пойзънвил") въображаемият град на греха е равноправно действащо лице, "безличен като хартиена чаша кафе", изграден от неон и самота. За великите автори на "черния роман" тъмните му алеи бяха като тъмните страни на човешката природа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Интересен филм, разтърсващ, както употребата на групата съгласни "стр" и....нали всичко е само условно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK