Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
В "Дългото сбогуване" има един монолог на Марлоу за притегателната сила на греховния град: "Част от мен искаше да си тръгне и да стои настрана. Ако я бях послушал навремето, щях да си остана в родното градче, да се оженя за дъщерята на шефа.
После "Рийдърс дайджест" на масичката в хола, жената със студено накъдрена коса и аз с мозък като торба цимент. Това е за теб, приятелю - предпочитам големия, алчен, мръсен и покварен град." При Чандлър ("Бей сити", "Айдъл вали") и Хамет ("Пойзънвил") въображаемият град на греха е равноправно действащо лице, "безличен като хартиена чаша кафе", изграден от неон и самота. За великите автори на "черния роман" тъмните му алеи бяха като тъмните страни на човешката природа.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Интересен филм, разтърсващ, както употребата на групата съгласни "стр" и....нали всичко е само условно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход