Говори с нея

Говори с нея

Алегорията поглъща драмата във визуално новаторския "Виктория"

Янко Терзиев
5606 прочитания

"Виктория" е чувствено, не рационално преживяване. Разказва емоционално подсъзнанието - нещо невиждано в българското кино. След него остават картини с клипова сила като след "Меланхолия" или "Дървото на живота" с цялото уважение към мащабите. Дебютът на Майя Виткова е естетически дързък, смесва историческа глобалност с камерна интимност, хиперреализъм с пределна условност. Влизане с взлом в модерното авторско кино. Спечеленото досега фестивално уважение е заслужено.

Сюжет

1979 - 1989: Защото е нежелано дете, Виктория се ражда без пъп. За това е обявена за "социалистическо бебе на десетилетието", Тодор Живков й става кръстник, а Партията - майка. 1989 - 1994: След краха на комунизма Виктория се връща мъчително към истинската си майка.  

Накратко

"Виктория" трябва да се гледа. И от приемащите, и от отхвърлящите го - равнодушни филмът няма да ви остави. Всеки има майка, всички сме живели (живеем) следите от комунизма.

Оценка

*** и 1/2 от 5

В началото е зачеването. То е по социалистически фрустрирано - в преходен хол, будната майка зад тежката червена завеса (Мариана Крумова) брои пъшканията на дъщеря си (Ирмена Чичикова) и нейния съпруг лекар (Димо Димов). Следва ритуалът на отхвърлянето на бъдещия плод. С жестоки подробности. Студена промивка, подскоци гола в банята. Бедната библиотекарка е решила да не "им" ражда деца, мечтае за живот на Запад като в рекламен проспект, пие кока-кола като отмъщение към света на майка си ("Тя е партиен член, не майка."). Стилът е на "румънски соц-неореализъм": самият бит и интериор неразкрасени, естествено осветление, наблюдаваща статична камера, незабележима сценография (Рин Ямамура).

Нежеланото дете (Дария Виткова) без човешка пъпна връзка е осиновено от Системата. Семейството е обсипано от дежурните облаги. Виктория тероризира диктаторски съучениците си, те й отвръщат с ръкопляскания. Стилистиката минава в кичово-пропагандна, на места хладна гротеска. Виткова приземява патоса на сатирата, врязвайки реални архивни кадри. После светът на детето се срутва с края на общия фалш. Бабата потъва в ступора на немотата. Майката сменя еуфорията на промяната - извънбрачна връзка със семейния приятел, агент-доносник и фасаден седесар (Светослав Драганов) - с депресията на общото разочарование от липсата на промяна.

"Виктория" е убедителен в голямата си алегория (комунизмът като противоестествено състояние на човека) и не толкова в "прожектирането" й през драма на човешко ниво, с конкретните баба, майка и пораснала дъщеря (Калина Виткова). Структурата на сън остава и когато персонажите трябва да сложат картите на масата. С аргументите им и в диалог да разберем кой, кого и защо мрази (или вече обича). И когато съкровената изповед на един от персонажите е в изписани бележки на ръка - те да бъдат прочетени. Така в действия, а не през състояния и настроения (макар красиви и хипнотични - камерата на Крум Родригес и монтажът на Алексъндър Етимов са съавтори тук), зрителят да преживее като свое прозрението, че прекъсването на смисъла се лекува със свобода и любов.

още от същото:

"Цветът на хамелеона"

"Виктория" е чувствено, не рационално преживяване. Разказва емоционално подсъзнанието - нещо невиждано в българското кино. След него остават картини с клипова сила като след "Меланхолия" или "Дървото на живота" с цялото уважение към мащабите. Дебютът на Майя Виткова е естетически дързък, смесва историческа глобалност с камерна интимност, хиперреализъм с пределна условност. Влизане с взлом в модерното авторско кино. Спечеленото досега фестивално уважение е заслужено.

Сюжет

1979 - 1989: Защото е нежелано дете, Виктория се ражда без пъп. За това е обявена за "социалистическо бебе на десетилетието", Тодор Живков й става кръстник, а Партията - майка. 1989 - 1994: След краха на комунизма Виктория се връща мъчително към истинската си майка.  

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


13 коментара
  • 1
    carmello avatar :-|
    carmello

    ако срещна някой който има нещо общо с тоя филм на улицата - ще си искам парите обратно, не се шегувам !!!

    моля някой да каже хареса ли му наистина, а не да тълкува дълбоките метафори и алегории, щото за мен тва беше няма такава загуба на време

  • 2
    loveisintheair avatar :-|
    loveisintheair

    Колко пари дадохте, Кармело, на коя прожекция, в колко часа? Защо не пишете на авторите, изглеждат като хора, които с удоволствие ще ви поканят на среща, за да ви върнат парите?

  • 3
    youmademyday avatar :-|
    youmademyday

    Не съм гледала филма още, но това ривю е покъртително с масираната употерба на наукоподобни изрази. Хора, пишете по-простичко! И най-големите умове умеят с прости и кратки фрази да внушават сериозни истини.
    "смесва историческа глобалност с камерна интимност, хиперреализъм с пределна условност" - свят ми се зави...

  • 4
    id5 avatar :-|
    id5

    Отново комунизъм, хиперреализъм и незнамсикакво ... българското кино още не може да излезе от това циклене ...

  • 5
    kukuband avatar :-P
    kukuband

    ...мдааа, няма такава загуба на време ...

  • 6
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    Толкова нещо изчетох за този филм че вече имам чуството че съм го гледал!Всяка седмица статия за Виктория.

  • 7
    kakao avatar :-|
    kakao

    Няма да гледам филма, тъй като темите в него не са ми интересни.
    Изчетеното за сценария и режисьорката обаче определено ме накара да се замисля какво я е провокирално да създаде подобна творба. И ми стана малко мъчно...

  • 8
    ayay avatar :-|
    Шшшт

    До коментар [#3] от "youmademyday":

    Това "ривю" е написано за хора, свикнали на добро кино и добра критика. Пределно ясно е, а ако цитираната от Вас фраза - също пределно ясна - Ви е сложна, това не е проблем на Янко Терзиев. Той няма право да поставя летвата толкова ниско, че да обяснява какво е "камерно" или "хиперреалистично". Правете разлика между "ясно" и "елементарно".

    А по отношение на филма: първо трябва да гледаме, после да ръкопляскаме или да вилнеем. Тази рецензия ме окуражава - аргументирано и адекватно (дали не се изразих твърде сложно тука? - да го гледам.

  • 9
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#8] от "Шшшт":

    Проблемът на Терзиев е неговият тромав и недодялан изказ, а не сложността на думите и термините, които използва - т.е. той не притежава писателски талант и умението да построи една хармони4на фраза, както и да свърже мислите си по логи4ен и интригуващ за читателите начин. За мене неговите рецензии са крайно блудкави и досадни.

  • 10
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#8] от "Шшшт":

    П.С. Хора, които са ценители на действително добро кино и критика, виждат отвъд камуфлажната мрежа на янкотерзиевото претенциозно словоредство.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран