Сюжетът изглежда слязъл от актуалните новини със скорошната севернокорейска хакерска атака срещу сървърите на "Сони". Тук проникването е заради пари и бързи печалби от световна дестабилизация. Зад него стои зловещ ум, оставащ в сянка до последните пет минути. В първите пет минути Майкъл Ман визуализира самото проникване като симфония от светлини, симетрични форми и халюцинативно плъзгане на камерата до сърцето на машината. Лабораторен пример за "чисто кино" и подсъзнателно въвличане на зрителя. Ставащото е вън и независимо от човека, той е отдалечен и безпомощен. Злото е виртуално, но вредите са болезнено реални върху телата и животите. Затова и надзорът и наказанието трябва да са аналогови. Такава е моралната координатна система, която изписва калиграфски Майкъл Ман. В нея една проста отвертка решава накрая нещата.

Книга с надпис на корицата "Надзор и наказание" (да, на Мишел Фуко) чете, колкото и да е невероятно, хакерът в тялото на русоляв красавец с мраморен торс (Крис Хемсуърт), когато го виждаме за пръв път в килията. Там е с дългосрочна присъда за стари грехове и сбиване в бар. Точно негова програма е надградил зловещият ум за световните си поразии. С гривна на крака и надзираваща корава агентка с душа (Виола Дейвис) той погва кибертерориста (т.е. наемниците му, машини за убиване) от Чикаго, през Хонгконг и Малайзия до ритуален нощен парад с носии в Джакарта, хората текат в редици като бинарни кодове. До него за красота (и за да се добавят чувства, важна съставка при Ман) е китайска компютърна специалистка (Танг Уей). Край тях се стелят трупове, но връзката им остава красива и меланхолична като във филм на Уон Кар-уай.