Кембридж, 1963, виждат се на вечеринка, взаимната гравитация е мигновена сигурно защото са много различни. Тя (Фелисити Джоунс) учи "изкуства", специализира средновековни испански поети. Той (Еди Редмейн) се е преместил от Оксфорд, където са го карали да учи, занимава се с космология. На учудените й големи очи обяснява, че "това е религия за интелигентни атеисти". А в какво вярва тогава? "В едно елегантно уравнение, което обяснява всичко във Вселената", е сериозният му отговор зад тежките рогови очила с вечно изцапани стъкла. По-лесно е да обясниш Вселената с нейното начало и край, отколкото началото и края на любовта в "Теорията на всичко" (The Theory of Everything). Дори за Стивън Хокинг.
СЮЖЕТ
Животът на физика Стивън Хокинг според автобиографичната книга Travelling to Infinity: My Life With Stephen на първата му съпруга Джейн. Въпреки диагнозата за пълна парализа двамата се събират, минават през всичко, отглеждат три деца, живеят заедно 25 години и остават приятели.НАКРАТКО
Зад всеки велик мъж стои една изключителна жена.оценка
* * * * от 5Този филм можеше да е потискащ и труден за гледане, вместо това е просветляващ и хващащ сърцето. На места и с освобождаващ хумор. Сантименталните пасажи доминират, научната страна е бегло маркирана. Това обаче не е холивудизация и разкрасяване на темата за по-лесното й продаване. А начин за поднасянето й, без болезненото да излезе на преден план и да премести фокуса към евтина умилителност. Дължим го на извънредния режисьор Джеймс Марш, за когото досега знаехме, че е добър във философските документални филми (Man on Wire, 2008, "Оскар"). Тук ритъмът, светлината, паузите, вглежданията на камерата в детайлите са пример за "тотално" кино в услуга на историята, визията сама произвежда емоция. От актьорите е изцедено най-доброто. Редмейн играе невъзможното - духът, затворник на смачканото тяло - с едно мръдване на вежди, лицев мускул, потреперване на устни. Джоунс е самата стоическа събраност, в нея отеква всеки кръг от настъплението на болестта. Редките моменти на слабост, или когато жената в нея заговаря и иска своето, са катарзисни близки планове.
Интелигентността на подхода е във всички нива. Взети са актьори с вътрешна одухотвореност и, ако щете, ценз. Самият Еди Редмейн е възпитаник на Оксфорд, Фелисити Джоунс - на Кембридж. Викнат е френският оператор Беноа Делом ("Венецианският търговец" на Ал Пачино). Правилата на мелодрамата са преобърнати - няма изкуствени перипетии и страдание, и после триумфи на чувствата. Страдание и без това има достатъчно. На финала Марш си позволява да пусне времето назад и това никога не е било по-оправдано. Няма и изкуствени пречещи персонажи. Спорът е между "добри" и "добри" - уравнението на чувствата се решава от двама.
"Скафандърът и пеперудата"
"Морето в мен"
Кембридж, 1963, виждат се на вечеринка, взаимната гравитация е мигновена сигурно защото са много различни. Тя (Фелисити Джоунс) учи "изкуства", специализира средновековни испански поети. Той (Еди Редмейн) се е преместил от Оксфорд, където са го карали да учи, занимава се с космология. На учудените й големи очи обяснява, че "това е религия за интелигентни атеисти". А в какво вярва тогава? "В едно елегантно уравнение, което обяснява всичко във Вселената", е сериозният му отговор зад тежките рогови очила с вечно изцапани стъкла. По-лесно е да обясниш Вселената с нейното начало и край, отколкото началото и края на любовта в "Теорията на всичко" (The Theory of Everything). Дори за Стивън Хокинг.
7 коментара
Лицето Тезиев с неговите статийки може да ме отврати от всеки филм.
До коментар [#1] от "Daniboy":
И мене. :(
Но все пак ще гледам този филм.
'' вглежданията на камерата в детайлите са пример за "тотално" кино в услуга на историята, визията сама произвежда емоция. От актьорите е изцедено най-доброто.''
И така в същия дух - янкотерзийскизми, натъпкани един върху друг.
Как само използва предлозите!
За всички предидущи - шапки долу. Боко да има да взема с " матряла ", я какви полу-богове и богини - тежко одухотворени шетат между нас.
Бравос!
и филма е тъп и статията р зле. Въо'ще .... си ... капаците
Що се косите, статията е по-лоша даже и от филма....