Кратка история на обичта

The Theory of Everything

Кратка история на обичта

"Теорията на всичко" трогва и извисява

Янко Терзиев
9265 прочитания

The Theory of Everything


Кембридж, 1963, виждат се на вечеринка, взаимната гравитация е мигновена сигурно защото са много различни. Тя (Фелисити Джоунс) учи "изкуства", специализира средновековни испански поети. Той (Еди Редмейн) се е преместил от Оксфорд, където са го карали да учи, занимава се с космология. На учудените й големи очи обяснява, че "това е религия за интелигентни атеисти". А в какво вярва тогава? "В едно елегантно уравнение, което обяснява всичко във Вселената", е сериозният му отговор зад тежките рогови очила с вечно изцапани стъкла. По-лесно е да обясниш Вселената с нейното начало и край, отколкото началото и края на любовта в "Теорията на всичко" (The Theory of Everything). Дори за Стивън Хокинг. 

СЮЖЕТ

Животът на физика Стивън Хокинг според автобиографичната книга Travelling to Infinity: My Life With Stephen на първата му съпруга Джейн. Въпреки диагнозата за пълна парализа двамата се събират, минават през всичко, отглеждат три деца, живеят заедно 25 години и остават приятели.

НАКРАТКО

Зад всеки велик мъж стои една изключителна жена. 

оценка

* * * * от 5

Този филм можеше да е потискащ и труден за гледане, вместо това е просветляващ и хващащ сърцето. На места и с освобождаващ хумор. Сантименталните пасажи доминират, научната страна е бегло маркирана. Това обаче не е холивудизация и разкрасяване на темата за по-лесното й продаване. А начин за поднасянето й, без болезненото да излезе на преден план и да премести фокуса към евтина умилителност. Дължим го на извънредния режисьор Джеймс Марш, за когото досега знаехме, че е добър във философските документални филми (Man on Wire, 2008, "Оскар"). Тук ритъмът, светлината, паузите, вглежданията на камерата в детайлите са пример за "тотално" кино в услуга на историята, визията сама произвежда емоция. От актьорите е изцедено най-доброто. Редмейн играе невъзможното - духът, затворник на смачканото тяло - с едно мръдване на вежди, лицев мускул, потреперване на устни. Джоунс е самата стоическа събраност, в нея отеква всеки кръг от настъплението на болестта. Редките моменти на слабост, или когато жената в нея заговаря и иска своето, са катарзисни близки планове.

Интелигентността на подхода е във всички нива. Взети са актьори с вътрешна одухотвореност и, ако щете, ценз. Самият Еди Редмейн е възпитаник на Оксфорд, Фелисити Джоунс - на Кембридж. Викнат е френският оператор Беноа Делом ("Венецианският търговец" на Ал Пачино). Правилата на мелодрамата са преобърнати - няма изкуствени перипетии и страдание, и после триумфи на чувствата. Страдание и без това има достатъчно. На финала Марш си позволява да пусне времето назад и това никога не е било по-оправдано. Няма и изкуствени пречещи персонажи. Спорът е между "добри" и "добри" - уравнението на чувствата се решава от двама.  

още от същото:

"Скафандърът и пеперудата"

"Морето в мен"

Кембридж, 1963, виждат се на вечеринка, взаимната гравитация е мигновена сигурно защото са много различни. Тя (Фелисити Джоунс) учи "изкуства", специализира средновековни испански поети. Той (Еди Редмейн) се е преместил от Оксфорд, където са го карали да учи, занимава се с космология. На учудените й големи очи обяснява, че "това е религия за интелигентни атеисти". А в какво вярва тогава? "В едно елегантно уравнение, което обяснява всичко във Вселената", е сериозният му отговор зад тежките рогови очила с вечно изцапани стъкла. По-лесно е да обясниш Вселената с нейното начало и край, отколкото началото и края на любовта в "Теорията на всичко" (The Theory of Everything). Дори за Стивън Хокинг. 

СЮЖЕТ

Животът на физика Стивън Хокинг според автобиографичната книга Travelling to Infinity: My Life With Stephen на първата му съпруга Джейн. Въпреки диагнозата за пълна парализа двамата се събират, минават през всичко, отглеждат три деца, живеят заедно 25 години и остават приятели.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


7 коментара
  • 1
    daniboy avatar :-(
    Daniboy

    Лицето Тезиев с неговите статийки може да ме отврати от всеки филм.

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    До коментар [#1] от "Daniboy":

    И мене. :(
    Но все пак ще гледам този филм.

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    '' вглежданията на камерата в детайлите са пример за "тотално" кино в услуга на историята, визията сама произвежда емоция. От актьорите е изцедено най-доброто.''

    И така в същия дух - янкотерзийскизми, натъпкани един върху друг.

  • 4
    dorko avatar :-P
    dorko

    Как само използва предлозите!

  • 5
    vnikolov79 avatar :-|
    vnikolov79

    За всички предидущи - шапки долу. Боко да има да взема с " матряла ", я какви полу-богове и богини - тежко одухотворени шетат между нас.

    Бравос!

  • 6
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    и филма е тъп и статията р зле. Въо'ще .... си ... капаците

  • 7
    sarssaraktos avatar :-P
    Sars Saraktos

    Що се косите, статията е по-лоша даже и от филма....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран