"Оскари 2015": очакваната добродетел на невежеството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Оскари 2015": очакваната добродетел на невежеството

Reuters

"Оскари 2015": очакваната добродетел на невежеството

"Бърдмен" със статуетките за филм, режисьор, оригинален сценарий и оператор, Еди Редмейн и Джулиан Мур печелят при актьорите, "Гранд Хотел Будапеща" с "техническите" награди в церемония без големи изненади

Янко Терзиев
20822 прочитания

Reuters

© Reuters


"Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството" на мексиканеца Алехандро Гонзалес Иняриту и другият предварителен фаворит "Юношество" на независимата икона Ричард Линклейтър завършиха при резултат 4:1. Единственият "Оскар" за последния бе за поддържаща женска роля на Патриша Аркет. 2014 бе една различна година. Нямаше го финалното състезание между голяма студийна продукция и авторски, независим филм (като "Опиатът на войната" срещу "Аватар" или миналогодишното съпоставяне на "Гравитация" с "12 години в робство"). Двата открояващи се филма бяха от една порода - със сравнително малък бюджет, режисьори визионери с новаторски идеи, и с истории вън от жанровия калъп - зрителите и на двата не знаеха в кой момент накъде ще завие сюжетът. Нещо повече - от общо осемте излъчени заглавия в категорията за най-добър филм, седем (с "Гран Хотел Будапеща", "Камшичен удар", "Игра на кодове", "Теорията на всичко", "Селма") клоняха към артхаус, отколкото към масовото жанрово развлечение. Единственият голям студиен филм в осмицата бе сериозна лична драма - "Американски снайперист" на Клинт Истууд (с боксофис над $300 млн., колкото останалите 7 заедно). 2014  бе добра за възрастното кино.

Големият отсъстващ стана "Интерстелар" на Кристофър Нолън. Имаше обидени и от липсата на афроамериканци в актьорските категории (за втори път след 2000), както и на жени - режисьори. Тук потърпевши бяха Ейва ДюВерней, поставила политическата драма с моменти от живота на Мартин Лутър Кинг "Селма", и Анджелина Джоли с военната драма по действителен случай "Несломен". Зад вота стояха 6124 "академици" с право на глас, от тях 1150 актьори. Членовете на 14-те бранша гласуваха номинациите в собствената си специалност, всички избраха "най-добър филм". До вниманието на Академията стигнаха 323 заглавия от 2014 година, отговарящи на условия й. Журналистическо разследване във в. "Лос Анджелес Таймс" от 2012 разкри пазените в тайна статистики за нейния състав -  94% бели, 74 % мъже, само 14 % под 50 години. Нещата едва ли са се променили за две години, консерватизмът е обясним.

Еди Редмейн се радва на оскара си за "Теорията на всичко"
Източник: ройтерс

Голямата интрига бе в категорията за главна мъжка роля. Решението бе в полза на Еди Редмейн, за метаморфозата му в Стивън Хокинг в "Теорията на всичко". Подминат бе Майкъл Кийтън в "Бърдмен", вградил много лична биография в застаряващия актьор с криза на идентичността и слава на боксофис звезда в миналото. Академията за пореден път показа афинитет към "болестни" персонажи - призът за главна женска роля отиде при Джулиан Мур, играеща болна от Алцхаймер преподавателка от Колумбийския университет в Still Alice. Статуетките за поддържащи роли взеха предвидимо Патриша Аркет за смелото й остаряване в "Юношество" и Дж К Симънс, за фанатичния си музикален "педагог" в "Камшичен удар".

Патриша Аркет с "Оскар" за поддържаща роля в едната ръка и речта си за правата на жените в другата
Източник: ройтерс

Надпреварата при режисьорите също беше до края. Иняриту или Линклейтър? В крайна сметка доминираната от актьори Академия избра "актьорския" филм ("Бърдмен") пред "режисьорския" ("Юношество"). Чувство за празнота тук остави отсъствието от списъка на 84-годишната легенда Клинт Истууд. При операторите Емануел Любецки нямаше конкуренция с "дишащата" си и субективираща пространството камера в "Бърдмен", оставяща илюзията, че целият филм е заснет в единствен кадър. Това бе вторият му пореден "Оскар" след този за "Гравитация" миналата година. Тук пренебрегнат бе големият Роджър Дийкинс ("Несломен"), номиниран вече 12 пъти в категорията и не печелил никога. "Гранд Хотел Будапеща" бе "утешен" с 4 статуетки (колкото и "Бърдмен"), но само в "техническите" категории - грим, костюми, сценография и музика. По-добре от очакваното се представи "Камшичен удар" - монтаж, звуков микс и споменатия Дж К Симънс за поддържаща мъжка роля.

Имаше неизвестност до последния момент и в чуждестранната (не англоезична) категория. Тази година с рекордните 83 заявки, сведени на 19 декември до съкратен списък от 9 заглавия. Открояваха се полският "Ида" и руският "Левиатан". И двата приети противоречиво в страните си. Филмът на Павликовски бе обвиняван в антисемитизъм в говоренето на един от централните персонажи и принизена роля на нацистката окупация. Филмът на Звягинцев - в черногледство, безнадежност, гавра с властта и православието. Спечели хладният, стилен и дистанциран "Ида" пред по-резкия и провокативен "Левиатан". "Ида" стана първият черно-бял филм спечелил категорията след "Строго охранявани влакове" (1967) на Иржи Менцел.

След пет номинации Джулиан Мур е със заветния "Оскар" в ръка

2014 (и съответно оскарите за нея) показаха завой от комиксовите и екшън приказки за тийнейджъри към филми с възрастна актуалност и тематика. Филмите по действителни случаи и с реални прототипи предизвикаха и извънфилмов дебат ("Селма"). Други дори доведоха до законодателни решения, които остават. "Американски снайперист" възроди дебата за американското ангажиране в Ирак, за адаптацията на ветераните след завръщането оттам и случаите със следтравматично стресово разстройство (PTSD). Кръстеният на прототипа на снайпериста във филма Крис Кайл закон бе спрян с вето миналия ноември, но дни преди церемонията, на 12 февруари, президентът Обама все пак го подписа. Алън Тюринг от "Игра на кодове", един от 49 000-те британци осъдени по атавистичен закон, приравняващ хомосексуалността с престъпление, бе реабилитиран с указ на кралицата през 2013. Когато вече е било ясно, че се прави такъв филм.    

Композиторът Александър Депла със статуетката за музиката си в "Гранд Хотел Будапеща"
Източник: ройтерс

На самата церемония, водена с премерена екстравагантност от професионалиста Нийл Патрик Харис, се запомниха няколко силни индивидуални речи срещу дискриминацията по пол (Патриша Аркет), раса и ориентация. Нямаше самоцелни шеги, провокации и продуктови позиционирания. Самите откроени филми оставиха впечатление за повече смисленост и връзка с живота. Най-добрите от тях се занимаваха с физическата, житейска и философска природа на времето ("Интерстелар", "Юношество", "Теорията на всичко"), с границите на реалността и предназначението на човека ("Бърдмен", "Игра на кодове"), с абсурда на живота ("Гранд Хотел Будапеща"). Наистина ли там горе - при щастливите, усмихнатите и богатите - вече не всичко е суета? Предстои да видим.  

Режисьорът на "Бърдмен" Алехандро Иняриту - големият победител на вечерта
Източник: ройтерс

"Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството" на мексиканеца Алехандро Гонзалес Иняриту и другият предварителен фаворит "Юношество" на независимата икона Ричард Линклейтър завършиха при резултат 4:1. Единственият "Оскар" за последния бе за поддържаща женска роля на Патриша Аркет. 2014 бе една различна година. Нямаше го финалното състезание между голяма студийна продукция и авторски, независим филм (като "Опиатът на войната" срещу "Аватар" или миналогодишното съпоставяне на "Гравитация" с "12 години в робство"). Двата открояващи се филма бяха от една порода - със сравнително малък бюджет, режисьори визионери с новаторски идеи, и с истории вън от жанровия калъп - зрителите и на двата не знаеха в кой момент накъде ще завие сюжетът. Нещо повече - от общо осемте излъчени заглавия в категорията за най-добър филм, седем (с "Гран Хотел Будапеща", "Камшичен удар", "Игра на кодове", "Теорията на всичко", "Селма") клоняха към артхаус, отколкото към масовото жанрово развлечение. Единственият голям студиен филм в осмицата бе сериозна лична драма - "Американски снайперист" на Клинт Истууд (с боксофис над $300 млн., колкото останалите 7 заедно). 2014  бе добра за възрастното кино.

Големият отсъстващ стана "Интерстелар" на Кристофър Нолън. Имаше обидени и от липсата на афроамериканци в актьорските категории (за втори път след 2000), както и на жени - режисьори. Тук потърпевши бяха Ейва ДюВерней, поставила политическата драма с моменти от живота на Мартин Лутър Кинг "Селма", и Анджелина Джоли с военната драма по действителен случай "Несломен". Зад вота стояха 6124 "академици" с право на глас, от тях 1150 актьори. Членовете на 14-те бранша гласуваха номинациите в собствената си специалност, всички избраха "най-добър филм". До вниманието на Академията стигнаха 323 заглавия от 2014 година, отговарящи на условия й. Журналистическо разследване във в. "Лос Анджелес Таймс" от 2012 разкри пазените в тайна статистики за нейния състав -  94% бели, 74 % мъже, само 14 % под 50 години. Нещата едва ли са се променили за две години, консерватизмът е обясним.

Еди Редмейн се радва на оскара си за "Теорията на всичко"
Източник: ройтерс

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    Slick avatar :-|
    Slick

    "Имаше обидени и от липсата на..." както обикновено всяка година. Някой си е решил нещо, то не става, и той се обижда. Ма сега е модерно да си обиден на нещо.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Доста политкоректно насочени награди, но очакван резултат с новото ръководство на съюза на артистите.

  • 3
    elandorr avatar :-|
    Pershing

    Прототипа на главния герой от филма " Американски снайперист" Крис Кайл в действителност не се е самоубил, както пише в статията, а заедно с негов приятел са застреляни от техен колега морски пехотинец, на страдащ от въпросното PTSD, което цитирате в статията. Затова е толкова сериозен този въпрос, че да предизвика законодателна инициатива. Не е зле да се проверява информацията от време ма време, още повече, когато става въпрос за уважавана и уважаваще себе си преди всичко медия.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    atticus avatar :-|
    atticus

    Бойхууд

  • 5
    xlt1424717774392200 avatar :-|
    Billy Vaklinova

    Не съм съгласна със заключението, че е показан консерватизъм.Точно обратното-тази година за разлика от много предишни наградите се припокриват с това,което спечели много други награди,най-вече европейски.Което говори,че като никога америкаците са в час на кого точно да дадат статуетката.

  • 6
    the_core avatar :-|
    The Core

    Наш'то дебилно кино що не прати някой шедьовър на журито на "академията"?
    Ей така, за малко адреналин и да ги ужаси и отврати!
    И после да им се разсърди публично, че са го от*бали!

    ПП: Как се превежда на английски "Да ти *ба майката!"?

  • 7
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Доста е пресилено да се каже, че "Игра на кодове" е довела до законодателно решение. Все пак реабилитацията на Тюринг е процес започнал още преди 5-6 години: няколко петиции, два проектозакона, призиви на известни учени и т.н. Едно от предложенията е внесено в парламента година и половина преди да стигне до кралицата. А и кралицата не подписва току-така нещо само заради филм - дала е само няколко реабилитаци за последните 70 години и то само на невинни осъдени погрешка.

  • 8
    bibop avatar :-|
    bibop

    Как пък да си "щастлив, усмихнат и богат" е добра кауза за всеки друг освен за тези, които наистина са го постигнали?!

  • 9
    dimitar_stoyanov avatar :-|
    DS

    До коментар [#6] от "The Core":

    Ми ша им пратим Дякон Левски за следващите награди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кино: "Smart Коледа"

Кино: "Smart Коледа"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK