Сън сънувам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сън сънувам

Сън сънувам

"Буферна зона" на Дюлгеров е авторско кино за избрани

Янко Терзиев
4432 прочитания

Георги Дюлгеров си остана вечният автор на "Авантаж" (1977) и "Мера според мера" (1981) и след като направи умозрителния, херметичен и преднамерен "Акатамус" (1988). Така ще е и след "Буферна зона". Обявен от самия режисьор за финална изповед, също реквием за един филмов свят, този на корифеите на авторското кино (Фелини, Антониони, Бергман, Трюфо, Бунюел, Тарковски... и Рангел Вълчанов). В интервюта Дюлгеров каза, че за днешната, търсеща бързи развлечения, публика този свят е станал анахроничен (въпреки изключения като "Вечната красота") и затова той се оттегля заедно с него. Мисля, че докато с изкуство могат да се казват истини за човека по интересен начин ("Бърдмен"), киното на корифеите ще си е живо и наоколо.

СЮЖЕТ

Застаряващ български кинорежисьор (Руси Чанев), лауреат на А категория фестивал, е (заг)убил жена си (Стефка Янорова) и почти зрението при скорошна катастрофа. Опитва да се освободи от страховете си и да намери прошка за вините си, разказвайки шест съновидения, всяко в стила на някой от световните режисьори, от които се е учил.

НАКРАТКО

"За малкото хора, за които е важен този филм - той е много важен" (Вера Найденова).

оценка

** и 1/2 от 5

Великите могат да правят сънищата си общо достояние, защото макар продукт на най-личното подсъзнателно, в тях винаги има и зрънце универсалност. Затова са велики. В "Сънища" (Dreams, 1990) на Куросава, финансиран частно от Лукас, Копола и Спилбърг, има сегмент как реакторите на атомна централа под планината Фуджияма се стапят един по един, милиони са засегнати и червени облаци плутоний се стелят апокалиптично. Сънят се оказа пророчески и японците си спомниха за него 20 години по-късно. В "Моят последен дъх" на Бунюел има глава "Сънища и съновидения", авторът на "Дискретният чар на буржоазията" прави уговорката, че макар "хората да не се интересуват от чуждите сънища, няма как да разкажеш живота си, без да споменеш скритата му, въображаема, нереална част". "Буферна зона" е по-малко за "скрития Дюлгеров" (за съжаление) и повече за неговите почити и пиетети към споменатите майстори. Почитта е във формалната организация на кадъра (пак за съжаление), а не съдържателно. Като завършен кинематографист Дюлгеров владее стилистичните ключове на великите. Но зад отключените собствени "врати" трудно намираме зърното универсалност, което да развълнува, трогне или извиси неизкушения от артхауса зрител.

Бях в прекословната комисия, дала светлина на сценария, и виждам колко по-кинематографично смилаем е станал филмът. Заслугата може би е и на продуцентките Надежда Косева и Светла Цоцоркова, самите те режисьори с дарба. Принос със сигурност има и тоталният актьор Руси Чанев, пълнещ и със себе си режисьорското алтер его. Музиката (Мира Искърова/Христо Намлиев) и визията (Георги Челебиев) са с европейска класа. Искаше ни се само по-малко себепреправяне по великите сенки и повече Георги Дюлгеров. Свободният като колелото си, бягащият от всякакви формули.  

още от същото:

"Акатамус"

"Немирната птица любов"

Георги Дюлгеров си остана вечният автор на "Авантаж" (1977) и "Мера според мера" (1981) и след като направи умозрителния, херметичен и преднамерен "Акатамус" (1988). Така ще е и след "Буферна зона". Обявен от самия режисьор за финална изповед, също реквием за един филмов свят, този на корифеите на авторското кино (Фелини, Антониони, Бергман, Трюфо, Бунюел, Тарковски... и Рангел Вълчанов). В интервюта Дюлгеров каза, че за днешната, търсеща бързи развлечения, публика този свят е станал анахроничен (въпреки изключения като "Вечната красота") и затова той се оттегля заедно с него. Мисля, че докато с изкуство могат да се казват истини за човека по интересен начин ("Бърдмен"), киното на корифеите ще си е живо и наоколо.

СЮЖЕТ

Застаряващ български кинорежисьор (Руси Чанев), лауреат на А категория фестивал, е (заг)убил жена си (Стефка Янорова) и почти зрението при скорошна катастрофа. Опитва да се освободи от страховете си и да намери прошка за вините си, разказвайки шест съновидения, всяко в стила на някой от световните режисьори, от които се е учил.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK