Класна работа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Класна работа

Класна работа

"Урок" е огледало на човека и времето, тук и сега

Янко Терзиев
9298 прочитания

"Урок" на творческия дует Кристина Грозева/Петър Вълчанов (награда за режисура в Сан Себастиан, 2014) е по истински случай и това е симптом. Художественият парадокс, който дава класата на филма и (ще) продължава да му печели фестивални награди е, че точно "истинският случай" изглежда невероятен, нелогичен и абсурден, а уж художествената измислица е със силата и валидността на документален репортаж. Могат го малцина в киното - италианските неореалисти някога ("Крадци на велосипеди"), по-късно Робер Бресон ("Джебчията"), днес кохортата социални реалисти Звягинцев ("Елена", "Левиатан"), Братя Дарден ("Розета", "Два дни и една нощ"). Независимият дебют на Грозева/Вълчанов стои без комплекси в тази редица.

 

СЮЖЕТ

Надежда (Маргита Гошева) е учителка по английски в тих провинциален град, с безволев безработен съпруг (Иван Бърнев) и болнава малка дъщеря. Има три дни да намери спасителна сума пари, без която семейството ще бъде изхвърлено на улицата.

НАКРАТКО

От едната страна е обикновеният нормален човек с достойнство, принципи и гордост. От другата е материалистичният, бюрократично безразличен и морално изкривен околен свят. Нашият свят към 2015.

оценка

**** и 1/2 от 5

Съкровището на филма е учителката Надежда (каква тъжна ирония в името) - и като персонаж, и като изпълнение. След него Маргита Гошева е една от актуалните звезди (крайно време е да спрем да се срамуваме от тази дума) в европейското кино. В много от епизодите тя е заобиколена от неактьори - в училището, в междуградския автобус и на белия градски площад, в учтивия хлад на банката - и навсякъде е неотделимо истинска. Във върховите мигове "играта" й е само поглед, телодържание и походка, но през тях прозират трепванията и прегъванията на душата. Обстоятелствата се стоварват върху героинята й с монотонна неотвратимост, като в роман на Кафка.

Работничката на Марион Котияр при Дарден имаше поне подкрепата на слаб, но разбиращ съпруг, нашата Надежда е съвсем сама. По пътя към заветната сума тя оставя по малко от високите си принципи, ценности и чест, които напразно се опитва да предаде на учениците си. Среща реалността под формата на хладен и отчужден собствен баща (Иван Савов), слузест лихвар (безподобен Стефан Денолюбов), менгемето на бюрокрацията. В един момент й трябват 2 лева, часовникът тиктака, личният й свят се срутва пред очите й. "Урок" се гледа с напрегнатостта на трилър и потресението на драма - социално валидна и интимно обоснована. Генералната ирония не пречи на реализма на чувствата. Дози абсурден хумор дават време за поемане на дъх в спиралата на краха. Няма музика, само шумовете от живота и камерата на Крум Родригес зад рамото на Надежда, и тя стоическа и неотстъпчива като характера й. С око за несигурността на света ни, за гърчовете на нормалността, доведена до отчаяние.    

още от същото:

"Два дни и една нощ"

"Левиатан"

"Урок" на творческия дует Кристина Грозева/Петър Вълчанов (награда за режисура в Сан Себастиан, 2014) е по истински случай и това е симптом. Художественият парадокс, който дава класата на филма и (ще) продължава да му печели фестивални награди е, че точно "истинският случай" изглежда невероятен, нелогичен и абсурден, а уж художествената измислица е със силата и валидността на документален репортаж. Могат го малцина в киното - италианските неореалисти някога ("Крадци на велосипеди"), по-късно Робер Бресон ("Джебчията"), днес кохортата социални реалисти Звягинцев ("Елена", "Левиатан"), Братя Дарден ("Розета", "Два дни и една нощ"). Независимият дебют на Грозева/Вълчанов стои без комплекси в тази редица.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    dgavrilova avatar :-|
    Jeanne D'Arc

    Прекрасен филм! Непременно да се гледа!

  • 2
    cinnabar avatar :-|
    cinnabar

    Звезда? В звука от токчетата й имаше повече характер, отколкото в цялото изпълнение на учителката :/ Много исках да ми хареса. Но отвъд самата история в този филм няма нищо. Нищо.

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    [quote#2:"cinnabar"]В звука от токчетата й имаше повече характер, отколкото в цялото изпълнение на учителката[/quote]

    Хм, сигурно са следвали примера на Робер Бресон (четох някои статии, където сравняват ''Урок'' с ''Джебчия'' на Бресон), но не бих се учудила, ако само са го имитриали по най-повърхностните белези като липса на музика и подсилване ролята на diegetic sound (не зная какъв термин се използва на български, за разлика от русизма 'крупен план' ;) )

  • 4
    sylt avatar :-|
    sylt

    Филмът не е лош, но е леко прехвален.

  • 5
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    След като си причиних дълбоката травма от прочитането на горната 'рецензия', имам пълното право да попитам г-н Терзиев: ''Защо си правите труда да преиначавате чуждите статии, а не ги преведете (с нечия професионална помощ) и ги дадете на Капитал.

    Пример:

    The New York Times:

    ''As Nade races against the clock, “The Lesson” becomes an effectively suspenseful quasi thriller.'''

    Я. Терзиев, Капитал:

    "Урок" се гледа с напрегнатостта на трилър и потресението на драма''

    Това не е единствената прилика/плагиатство и всеки може да се убеди:

    http://www.nytimes.com/2015/03/04/movies/review-the-lesson-is-a-test-of-conscience-and-patience.html?_r=0

    Аз отдавна подозирах какъв може да е 'изворът на вдъхновението' за недодяланите янкотерзиевизми, които подозрително напомняха на лошо преведени чуждоезични статии. Сега вече имам и доказателсво.

    Все пак има лека разлика с НЙТаймс - Терзиев не се спира в сравнението с Братя Дарден, но намесва и Джебчия на Бресон, което е абсурдно. Той пропуска и заключението на НЙТ:

    ''But the movie also feels a little too neat. Its reversals and coincidences seem to arise more from the imperatives of screenwriting than the rhythms and textures of experience. Some of the obstacles that pop up in Nade’s path — a trivial error by the bank, an episode of car trouble, an awkward visit to her father’s house — are too obviously the work of calculating directorial omniscience. The plot undermines the film’s power. At the end you may be impressed at the skill on display, but you may also wish that you were more fully moved by the spectacle of a soul laid bare and transformed.''

    Това заключение е напълно вярно и това е една от слабите страни на филма - сценарият, който е доста неравен, но и прекалено калкулиран, за да тласка напред историята.

  • 6
    pinoccio avatar :-|
    pinoccio

    Страхотен филм, хареса се и на публиката на кинофестивала в Линц, Австрия.

  • 7
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    След като гледах 'Два дни и една нощ,' си изясних колко много дължи на братя Дарден и филма им 'Урок'.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK