Фестивално пренареждане

Има един филм от началото на 80-те – "Подводницата" на Волфганг Петерсен. Разказва за нацистка подводница, пълна с брадясали мъже, които се опитват да оцелеят под вражеския обстрел. Филмът успява да адаптира романа на Лотар Бухайм, по който е направен, до степен да не остане и помен от "книжността" му, но не това е най-удивителното, а фактът, че те печели безостатъчно дори да си жена и да нямаш отношение към чисто мъжкото общуване, дори войните да са ти противни, а машинариите – безразлични, дори да си свикнал да мислиш нацистите в киното като злодеи за елиминиране, а тричасовите екранизации – за злоупотреба с доверието. "Подводницата" неусетно се превръща в повод за размисъл над цялата суета сует, за прочистване от предразсъдъците и за човешко съпричастие, както и в пиршество за окото, в триумф на повествователната вещина.

Нещо такова търсим, когато отидем на фестивал (забавно е, че думата "празник" на български е свързана с празнотата на дните без работа, а в езиците, от които идва "фестивал" – с пълнотата на веселите изживявания): филми, които с майсторство, мъдрост и новост да ни вземат ума. Твърде малко от това намерихме в конкурсната програма на тазгодишния Сан Себастиан (18–26 септември 2015, Златна раковина за "Врабчета" на Рунар Рунарсон), поради което се разтърсихме из всичките му раздели и си направихме собствена подборка от заглавията, които заслужават внимание поотделно, а събрани заедно доосмислят празника до фиеста.