Сам дойдох

"Марсианецът" на Ридли Скот е за планетата, наречена Човек

Кадър от "Марсианецът"
Кадър от "Марсианецът"
Кадър от "Марсианецът"
Кадър от "Марсианецът"

В Blade Runner има един паметен момент на космическа самота, свързан с умиращия андроид на Рутгер Хауер, който бълнува спомените си за "вратата Танхойзер" и колко е тъжно, че те ще изчезнат като "сълзи по време на дъжд". 33 години по-късно Ридли Скот е в същата форма. "Марсианецът" (The Martian) е цeлият за космическата самота, предназначението и участта на човека. Но тонът на мрачна антиутопия и обреченост е сменен с утвърждаващ стоицизъм. Макар Скот да е вече на 77, във филма няма екзистенциални медитации и патетични завети. Има хемингуеевска виталност, кураж и достойнство под натиск, дори когато изходът е ясен.

СЮЖЕТ

Близко бъдеще. НАСА е пратила шестима астронавти на Марс, космическа буря прекъсва мисията им. Спешно излитат, за да спасят кораба си. Един (Мат Деймън), когото мислят за загинал, остава горе.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал