Превитото от буря дърво, гледано в клоните, изглежда, всеки момент ще рухне. Но здравият ствол и корените казват друго. Индианската притча се повтаря няколко пъти в екзистенциалния уестърн "Завръщането" (The Revenant) на Алехандро Иняриту ("Любовта е кучка", "21 грама", "Вавилон", "Бърдмен"). Алюзията е с човека - и той уязвим и малък пред природните (в случая и животински) сили, но устояващ с воля за живот. Човекът е Хю Глас в нечовешко изпълнение на Леонардо ди Каприо.
1823, Хю Глас (Ди Каприо) е водач на група трапери в девствените гори на Монтана, при праговете на Мисури. С него е порастващият му син от индианка, убита някога от белите. Напада го мечка и след това е предаден от оставения да го пази трапер с черно сърце (Том Харди). Връща се от отвъдното с мисъл за отмъщение.
Висок арт, брутален жанр, тотално кино
***** от 5
Прототипът е реален пионер, вписан в митологията на Дивия запад, за срещата му с мечката гризли се носят предания, писани са фолк песни, рисувани са комикси. Има и филм от 1971 с Ричард Харис (Man in the Wilderness), там Джон Хюстън е в ролята на капитана ловец и водач на траперите, тук "в ботушите му" е Домнал Глийсън. Също и книга от 2002 (The Revenant: A Novel of Revenge), факти от нея сценарият на Иняриту частично (подчертано е в надписите) ползва.
Частично, защото книгата е за конкретния случай, с точните карти на мястото и изминатите невероятни разстояния в мили от полумъртвия герой обратно към цивилизацията. Докато филмът е за човешката одисея срещу елементите на природата и злото у себеподобните.
"Завръщането" е рядък пример за тотално кино, съчетава стилово полюсни неща в естетическо цяло. Мигове на поетична арт визия с пантеистичен философски подтекст и брутални жанрови пасажи с кървав реализъм в едър план. Спойката е талантът на Иняриту през камерата на Емануел Любецки (готов за трети пореден "Оскар" след "Гравитация" и "Бърдмен"). Водата и небето са постоянен рефрен в кадъра. Тя тече и като философска категория и отминаващо време (в началото и на финала), и като реално ледено изпитание. Постоянното небе в кадъра е или заради човешката безпомощност долу, или заради божественото безразличие горе.
Природата е част от драмата - лавина тръгва в далечината, когато и лавината на отмъщението тръгва вътре в героя на Ди Каприо. Злодеят на Том Харди е новаторски и готов за христоматиите. Той е единственият, който говори за господ, докато си играе на него - отнема животи или отлага отнемането им. Достоен за крайността на отмъщението.
Въпросът в чие ръце да бъде оставено то - човешките или божиите - е главният във филма. Вторият е за изпълняването на човешката мисия до последното дихание. То е материализирано от дъха на Ди Каприо, оставен в най-важния момент да замъгли стъклото на камерата. Да, на кино сме... Но какво кино!
"Агире: гневът божи"
"Апокалипто"
"Гравитация"
Превитото от буря дърво, гледано в клоните, изглежда, всеки момент ще рухне. Но здравият ствол и корените казват друго. Индианската притча се повтаря няколко пъти в екзистенциалния уестърн "Завръщането" (The Revenant) на Алехандро Иняриту ("Любовта е кучка", "21 грама", "Вавилон", "Бърдмен"). Алюзията е с човека - и той уязвим и малък пред природните (в случая и животински) сили, но устояващ с воля за живот. Човекът е Хю Глас в нечовешко изпълнение на Леонардо ди Каприо.
6 коментара
“Завръщането” е рядък пример за тотално кино, съчетава стилово полюсни неща в естетическо цяло."
Поздравления за автора! Великолепен текст!
Силен филм, добра актьорска игра и великолепен оператор!
Леонардо може и да вземе Оскар за филма "Завръщането", ако не мине черна котка път.
И моето ревю по темата http://gipet.blogspot.bg/2016/01/the-revenant-film
Всичко хубаво, само дето Ди Каприо изглеждаше доста ояден и тлъст, което е в тотален асинхрон с ролята, която играе.
Можеше да се постарае малко повече и да свали някое килце.
Да му дават тоя пуст Оскар че вече се притеснявам какво ще направи със себе си в следващия си филм..