Кладенец към ада

Хубаво е, когато Variety два пъти пише за български филм, втория път с подробно интервю с режисьорката и с въпроси не общи, а родени от искрен интерес. Още по-хубаво е, че "Жажда" е дебют, и че Светла Цоцоркова отговаря без комплексите на представител на малка и неизвестна (за читателите на Variety) кинематография.

СЮЖЕТ Горещо лято, безводен хълм, в далечината запуснато село, на хълма къща, около нея бели редици пране. Баща, Майка и Син на 16 живеят там в безвремие и привидна хармония. Странстващи Баща с Дъщеря на 14, частници с раздрънкан камион и сонда, са наети да им пробият кладенец, заживяват в двора. Всичко се променя

НАКРАТКО "Жажда" е камерна притча за фрустрациите и копнежите на съвременния човек, изпълнена с рядка за дебютант кинематографична завършеност.

оценка: * * * и 1/2 от 5

Питат я защо героите във филма нямат имена, тя признава, че работи с категории, защото така моралът на историята се откроява по-изчистен и общовалиден. В случая той е, че адът може и да са другите (по Сартр), но пътят през него понякога е единственият изход от затвора на илюзорния вътрешен рай.

Постижение е, че символното ниво не е абстрактна претенция, а произтича от и се захранва с реализъм - в случката, средата, отношенията. Категориите може и да са отвлечени - но емоциите са реални. Героите са заявени колкото с действията и казаното (крайно лаконично), два пъти повече с премълчаното и стаеното. Преди задължителното за притча катарзисно освобождаване на финала, в което се включват и природните елементи.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Хващането на това недоизказано през адекватно кино е заслуга на режисьорката, на актьорите и на също дебютиращия в пълнометражното кино Веселин Христов зад камерата. Музиката (Христо Намлиев) е пестелива флейта и китара (струните на душата?), средата (Георги Тодоров) е по ръба на символа и натурата.

Чудо е, че Момчето и Момичето са непрофесионални актьори (Александър Бенев и Моника Найденова) и стоят без капка фалш и "игра" до корифеите във възрастните роли. Гневното им привличане е гръбнакът на историята, финалната им прегръдка е надеждата за спасение.

"Жажда"-та е по нещо различно и красиво и над всичко за любов. При Бащата на момчето (Ивайло Христов) тя е по чеховски безплътна и копнежна; при Майката (Светлана Янчева) е изход от тежестта на битието; за Бащата на момичето (Васил Михайлов) е витален нагон, със силата на влизащата земята сонда.



За Светла Цоцоркова съвременният човек е страдалец в пустинята на материалното, живителната влага и спасението е любовта. Само? Очакваме отговора на режисьорката във важния втори филм.

още от същото: "Ако не иде влак" "Силна вода"