Подвел го е съветът на водещия (Клуни) на тв шоуто Money Monster, гарантирал неразумно, че "инвестицията е по-сигурна от депозит". Но един ден фондът обявява, че 800-те милиона на вложителите са се "изпарили" след загадъчен компютърен срив. Собственикът му (Доминик Уест) е някъде по частните си самолети и няма връзка с него. Оставена да се оправя с медиите през лист с "опорни точки" е ирландската му пиарка и любовница (Кейтриона Балфе). Тя е във видеовръзка с Клуни и режисьорката с интелигентни и бързи реакции в ухото му (Робъртс), когато в студиото нахлува отчаяният вложител. С пръст върху копчето на бомбата той взема всички за заложници в собствената си драма. Развитието й се излъчва на живо пред Америка и света, стегнатият трилър с моменти на сатира (Money Monster) трае колкото развръзката й в реално време.

"Пулсът на парите" е четвъртият и най-уверен опит на Джоди Фостър в режисурата. Актрисата отново е в различен жанр, предишният - "Бобър" (2011), беше екзистенциална сюрреалистична комедия с Мел Гибсън, който се идентифицираше с животното от заглавието. Сега очевидно примерът й е бил "Човек отвътре" на Спайк Лий, в който тя самата имаше бляскава роля. Първата половина на филма е с ритъма на най-доброто в жанра, Клуни и Робъртс си връщат топката с лекотата от "Бандата на Оушън", съспенсът работи. Нахлуването на истинския живот сваля пластовете суета от водещия, той показва човешка ранимост и състрадание. Режисьорката става гласа на разума, разбира, че спасението е камерите да работят в разследване на живо до цялата истина - корумпирано източване или компютърна грешка е сривът, засегнал милиони. Тук Фостър постига вярност към кухнята и пулса на телевизията, напомнящи на "Телевизионна мрежа" на Сидни Люмет. За съжаление с излизане на действието извън студиото съспенсът секва, а поуките (алчността е лошо нещо; трябва солидарност в кризата) - по холивудски директни и излъскани.