Талантлив и непотребен

"Докато Ая спеше" е за лошия театър, в който живеем

СЮЖЕТ

45-годишен способен и чувствителен актьор, "лице" на театъра си, е в главната роля в "Ричард ІІІ", но от години мечтае за "Вуйчо Ваньо". Предаден е от директора и от приятеля си режисьор, ролята е дадена на актуална телевизионна звезда. Бори се несръчно за правдата и със собствения си характер, стига до важните неща в живота.
НАКРАТКО

Изгубеното поколение на прехода - от бунта и светлото примирение с житейските реалности, до затварянето в личното.
оценка:

* * * * от 5
още от същото

"Дом за нежни души"

"Царска пиеса"

Цветодар Марков е направил честен и личен филм. На възрастта на героя си е, сам е бил актьор, познава театъра отвътре, минал е и през мелницата на телевизионното кино ("Революция Z"). Дебютът му "Лов на дребни хищници" също беше честен и морално зареден, но повече жанров, отколкото личен. Там сценарист беше постоянният му продуцент Христиан Ночев. Оттогава минаха към седем години, които са много, когато си направил талантлива заявка. Тях Цветодар прекара в челни срещи с изкривените правила на държавното финансиране. Получи шанс на първата (и засега тъжно единствена) нискобюджетна сесия. И извади от сърцето си (и с професионалното рамо на съмишленика Ночев) "Докато Ая спеше" - с около една трета от бюджета на другите и за 13 снимачни дни. Сценария е написал сам, с всички рискове за недостатъчна плътност на страничните на главния герой линии. 45-годишният талантлив и (не)прекършен артист му е бил важният, а в него е успял.

Ролята е писана по Стефан Денолюбов, сега в пика на актьорското си можене ("Урок", "Слава"), донесло му "Златна роза". Типажът е събирателен за изгубеното в прехода поколение на неприспобилите се и лесно ранимите ("умните и красивите" в лексиката на причинителите).

Свидетели сме на саморазрушаването на таланта в изключваща го среда. Действието е театрално сгъстено в една вечер в кафето след представлението, с пролог и епилог в дома на артиста и сюрреалистична интерлюдия по пътя между двете. Музиката (Теодосий Спасов и две песни на Jeremy?) добавя свой емоционален пласт. Младият оператор Кирил Паликарски улавя трепетите на лицата. Героят някога е тръгнал с бунта на Шекспировия крал срещу целия свят, доведен е до чеховския финален монолог "Колко ми е тежко, дете мое...". Бил е силен и признат, снимал е кино, лицето му е още по афишите, но е вътрешно пречупен. Къде с подлост и завист (Емил Емилов като директора демагог на театъра), къде покрай слабостта и конформизма на приятелите (Георги Кадурин като безхарактерния режисьор). И сам е грешен, дави суетата си в алкохол, забравя малката си дъщеря Ая заспала при осветителите. Тя го сънува като моралния рицар от годините на силата му, но вече ще е такъв само в моментите на просветление и с любовта на вярната жена (Ирини Жамбонас). Обръщението "дете мое" е към все още невинната млада актриса (Ели Колева с автентична чистота). Но нейната съдба е по чеховския монолог на бъдещата й Соня - поантата е "трябва да се живее". Чака я вулгарният свят на прагматичните победители (Юлиан Вергов като звездата на момента).

Още от Капитал