С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Кино

28 окт 2016, 17:19, 17143 прочитания

Талантлив и непотребен

"Докато Ая спеше" е за лошия театър, в който живеем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
СЮЖЕТ
45-годишен способен и чувствителен актьор, "лице" на театъра си, е в главната роля в "Ричард ІІІ", но от години мечтае за "Вуйчо Ваньо". Предаден е от директора и от приятеля си режисьор, ролята е дадена на актуална телевизионна звезда. Бори се несръчно за правдата и със собствения си характер, стига до важните неща в живота.
НАКРАТКО
Изгубеното поколение на прехода - от бунта и светлото примирение с житейските реалности, до затварянето в личното.
оценка:
* * * * от 5
още от същото
"Дом за нежни души"
"Царска пиеса"

Цветодар Марков е направил честен и личен филм. На възрастта на героя си е, сам е бил актьор, познава театъра отвътре, минал е и през мелницата на телевизионното кино ("Революция Z"). Дебютът му "Лов на дребни хищници" също беше честен и морално зареден, но повече жанров, отколкото личен. Там сценарист беше постоянният му продуцент Христиан Ночев. Оттогава минаха към седем години, които са много, когато си направил талантлива заявка. Тях Цветодар прекара в челни срещи с изкривените правила на държавното финансиране. Получи шанс на първата (и засега тъжно единствена) нискобюджетна сесия. И извади от сърцето си (и с професионалното рамо на съмишленика Ночев) "Докато Ая спеше" - с около една трета от бюджета на другите и за 13 снимачни дни. Сценария е написал сам, с всички рискове за недостатъчна плътност на страничните на главния герой линии. 45-годишният талантлив и (не)прекършен артист му е бил важният, а в него е успял.

Ролята е писана по Стефан Денолюбов, сега в пика на актьорското си можене ("Урок", "Слава"), донесло му "Златна роза". Типажът е събирателен за изгубеното в прехода поколение на неприспобилите се и лесно ранимите ("умните и красивите" в лексиката на причинителите).


Свидетели сме на саморазрушаването на таланта в изключваща го среда. Действието е театрално сгъстено в една вечер в кафето след представлението, с пролог и епилог в дома на артиста и сюрреалистична интерлюдия по пътя между двете. Музиката (Теодосий Спасов и две песни на Jeremy?) добавя свой емоционален пласт. Младият оператор Кирил Паликарски улавя трепетите на лицата. Героят някога е тръгнал с бунта на Шекспировия крал срещу целия свят, доведен е до чеховския финален монолог "Колко ми е тежко, дете мое...". Бил е силен и признат, снимал е кино, лицето му е още по афишите, но е вътрешно пречупен. Къде с подлост и завист (Емил Емилов като директора демагог на театъра), къде покрай слабостта и конформизма на приятелите (Георги Кадурин като безхарактерния режисьор). И сам е грешен, дави суетата си в алкохол, забравя малката си дъщеря Ая заспала при осветителите. Тя го сънува като моралния рицар от годините на силата му, но вече ще е такъв само в моментите на просветление и с любовта на вярната жена (Ирини Жамбонас). Обръщението "дете мое" е към все още невинната млада актриса (Ели Колева с автентична чистота). Но нейната съдба е по чеховския монолог на бъдещата й Соня - поантата е "трябва да се живее". Чака я вулгарният свят на прагматичните победители (Юлиан Вергов като звездата на момента).


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Различните оскари 1 Различните оскари

"Зелената книга", "Рома" и филми с културно, расово и полово многообразие печелят на 91-та академична церемония

25 фев 2019, 5532 прочитания

Кино: "Фаворитката" Кино: "Фаворитката"

Колапсът на човешкото във всички времена през три прекрасни актриси

22 фев 2019, 4792 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Кино" Затваряне
Pulp Fashion

Вторият филм на дизайнера Том Форд е трилър на чувствата

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10