Животът (не) е песен... и малко Тръмп

Нека бъдем честни и да се абстрахираме от пристрастията. Сляпата Вайша на нас българите ни харесва само защото е българска и разказва нашата собствена история. Обаче ако същата абстрактна и сюреалистична анимация беше от Занзибар например, дали някой в България щеше да й обърне толкова внимание? Истината и реалността е, че в Холивуд харесват красива анимация с директно и универсално послание, което е лесно разбираемо от широката публика. И в това няма нищо лошо, просто Сляпата Вайша не е такъв филм. Ние все пак сме доволни, че поне номинираха българо-канадската продукция, което е много голямо признание.

Голяма част от българските филми имат за цел покажат нещо тъжно, онеправдано, изстрадано и депресиращо. Защо?

Та в крайна сметка ако говориш, мислиш, правиш позитивни неща, това и ще ти се върне. Защо да се засипваме с негативно съдържание?

За мен единствената причина да се направи тъжен, мрачен, негативен сюжет би била да се подчертае разликата с доброто и позитивното, което може да го замести и това да придава смисъл на филма.

В случая със сляпата Вайша липсва именно позитивния край и послание. Например ако сюжета продължаваше с това, че Вайша си слага превръзка през очите, за да не вижда нито минало, нито бъдеще, а разчита на останалите си сетива, за да живее в щастливо настоящето - жени се, ражда деца и тн. С времето се научава, че човек не трябва да живее нито с миналото, нито с бъдещото, дори и да е обременен с тях от раждането си и маха превръзката, за да прогледне само в настоящето. Или нещо такова :)

Както винаги си избраха най-тъпите филми да оберат наградите. Мюзикъл? Моля?!

Политкоректност и студиокоректност до край. Ами мерси, затова не ме вълнуват особено при избора на филм.