Кино: Асансьор за пациенти

Камерната драма на Иглика Трифонова е за липсващия квант доброта и състрадание

Необичаен филм – искрен и изпълнен на един дъх, като стих. Като етюд за няколко силни актьорски ръце. Необичаен беше и "Писмо до Америка" (2001), пробивът на Иглика Трифонова в игралното кино. Там актьорите играеха и с част от себе си, за да са истински до безсмъртните баби от село Пирин.

Тук актьорите получават паузи на директно обръщане към зрителя в монолози, които са рисковано лични. Тази честност на подхода и вероятно вплетената песен на "Нова генерация" (музика Васил Гюров) доведоха до наградата на публиката за най-добър български филм на последния "София филм фест" в конкуренция с 12 заглавия.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал