И приятно, и страшно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

И приятно, и страшно

Кадър от "Безкрайната градина"

И приятно, и страшно

"Безкрайната градина" на Галин Стоев те оставя озарен и пречистен

Янко Терзиев
12806 прочитания

Кадър от "Безкрайната градина"

© Капитал


Оценка:

**** от 5

Филмът е за вътрешната празнота и запълването й с любов. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея. Дебютът в киното на работещия напоследък предимно във Франция театрален ас Галин Стоев е и за пространствата за бягство, когато външният свят е в криза и разпад. Тогава с няколко безкористни валенции нежност към друго човешко същество, бягството става намиране. На себе си, на смисъла. Това се неща летливи и деликатни, интимни и условни, а заради фотографската си природа киното е винаги конкретно. Сякаш театърът е по-пригоден за изразяването им.

Галин Стоев вече го направи с награждавания спектакъл "Приятнострашно" по пиесата на Яна Борисова. Тя е основа и на сценария на филма, дописан от Стоев, с допълнителни диалози от Георги Тенев. Голямото предизвикателство на превода без загуби в различен медиум на ефирния, с дълбини и недоизказаност, текст, е прескочено успешно. С талант. По-скоро с неговия сбор.

Визията на Мисирков/Богданов и проникващата музика на белгийския композитор Саша Карлсон "доразказват" ставащото. Художникът Юлиан Табаков е съавтор не само на външните, но и на "вътрешните" пространства. Мъжкият хор "Юлангело" е импозантен в доизвайването им. И един различен и извисен Никола Анастасов в последната му роля. С цялата комедия на живота в очите.

Двама братя (Мартин Димитров и Димитър Николов) се влюбват в една жена (Елица Матева), тя е най-добра приятелка с човека (Глория Петкова), с когото единият брат има чувствена връзка. Градът (София) е затрупан с боклуци, протестиращи се самозапалват. Хората са роби на политическия си елит (реплика от филма). Младите актьори се справят с неподозирана зрялост. Близките им планове са портрети от вътрешна светлина. Градината е животът, който сами си правим. Когато сме стигнали до нищото – значи сме там. Тя е безкрайна, защото я доработваме всеки ден.

Кадър от "Безкрайната градина"
Фотограф: Капитал
Оценка:

**** от 5

Филмът е за вътрешната празнота и запълването й с любов. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея. Дебютът в киното на работещия напоследък предимно във Франция театрален ас Галин Стоев е и за пространствата за бягство, когато външният свят е в криза и разпад. Тогава с няколко безкористни валенции нежност към друго човешко същество, бягството става намиране. На себе си, на смисъла. Това се неща летливи и деликатни, интимни и условни, а заради фотографската си природа киното е винаги конкретно. Сякаш театърът е по-пригоден за изразяването им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    flakes avatar :-|
    P.

    Чета и уважавам критиката на Янко Терзиев, но тук не мога да се съглася. Особено с частта, в която казва, че актьорите се справят с неподозирана зрялост, а близките им планове са портрет от вътрешна светлина.

    Да, филмът е за вътрешната празнота и запълването й с любов. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея.

    Но как да усетиш и преживееш това, което персонажите преживяват, когато актьорите не успяват да го изразят? Как когато именно камерата трябва да ни вкара в този техен тих и в същото време бушуващ свят. Къде бяха добрите оператори каквито всъщност са тандем Мисирков/Богданов?

    Актьорите не се справиха. Една от причините филмът да е слаб. Изключение може би прави играта на Димитър Николов. Там видяхме нещо, макар и само на моменти. Но ще порастне. Може би.

    Що се отнася до близките планове, те отслабиха и обезличиха още повече силното желание на режисьора да придаде интимност и топлота на така жадуващите за внимание и любов персонажи.

    Единствено музиката беше добре подбрана, но дори и тя не успя да спаси филма.

  • 2
    guguna2 avatar :-|
    guguna2


    До коментар [#1] от "
    P.
    ": Вие да не сте актриса провалила се на кастинга за този филм? 😂

  • 3
    vis avatar :-|
    вис

    филмът в отделните си елементи и части е прекрасен, но цялото е много далеч от описаното в рецензията. повече от 2/3 от филма минава в история с глас зад кадър и протяжно, бавно, мудно и режисьорски неконтролирано изключително конвенционално, класическо и вече банално редуване на картини, не на образи или кинематографично оцветен живот. диалогът е скръбен и е черна дупка. а лесната и драматична злоупотреба със самозапалването е отвъд ръба на лошия вкус.

  • 4
    sulio_parvi avatar :-P
    sulio_parvi

    Това е тежка умопомрачаваща полюция облечена в маниерна превзетост. Никак не ме интересува, че великият Галин Стоев бил някакьв си в провинциален френски театър. Просто за пореден път доказва,че театърът и киното не трябва да си мешат капите - примери толкова много....

  • 5
    fipo avatar :-|
    fipo

    Дълго очаквах този филм! За съжаление останах много разочарован и празен след прожекцията му! За мен режисьорът не познава елементарни закони за строеж на филмов разказ! И от там рекламната мантра за „най - нежният филм„ - просто не се случва реално! Станах свидетел на абсолютна безпомощност на някой от главните актьори - давеха се като патета в кълчища от неястнота какво точно играят - особено Мартин Димитров! Гласът зад кадър обясняващ на публиката какво трябва да вижда и чувства е пълен потрес!Текстът зад кадър пък написан явно от Георги Тенев е литература претенциозна, но не и действена, вършеща работа в киното! Непрестанният музикален фон също! Дразнещо и елементарно! Е да - Мисирков и Богданов са се справили професионално и красиво.... Но това е крайно недостатъчно за да се превърне визуалната импресия във филм! Светъл лъч беше Никола Анастасов и донякъде Глория Петкова, епизодичните роли приятни...От там нататък не разбрах Галин Стоев защо ми причини това?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK