**** от 5
Филмът е за вътрешната празнота и запълването й с любов. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея. Дебютът в киното на работещия напоследък предимно във Франция театрален ас Галин Стоев е и за пространствата за бягство, когато външният свят е в криза и разпад. Тогава с няколко безкористни валенции нежност към друго човешко същество, бягството става намиране. На себе си, на смисъла. Това се неща летливи и деликатни, интимни и условни, а заради фотографската си природа киното е винаги конкретно. Сякаш театърът е по-пригоден за изразяването им.
Галин Стоев вече го направи с награждавания спектакъл "Приятнострашно" по пиесата на Яна Борисова. Тя е основа и на сценария на филма, дописан от Стоев, с допълнителни диалози от Георги Тенев. Голямото предизвикателство на превода без загуби в различен медиум на ефирния, с дълбини и недоизказаност, текст, е прескочено успешно. С талант. По-скоро с неговия сбор.
Визията на Мисирков/Богданов и проникващата музика на белгийския композитор Саша Карлсон "доразказват" ставащото. Художникът Юлиан Табаков е съавтор не само на външните, но и на "вътрешните" пространства. Мъжкият хор "Юлангело" е импозантен в доизвайването им. И един различен и извисен Никола Анастасов в последната му роля. С цялата комедия на живота в очите.
Двама братя (Мартин Димитров и Димитър Николов) се влюбват в една жена (Елица Матева), тя е най-добра приятелка с човека (Глория Петкова), с когото единият брат има чувствена връзка. Градът (София) е затрупан с боклуци, протестиращи се самозапалват. Хората са роби на политическия си елит (реплика от филма). Младите актьори се справят с неподозирана зрялост. Близките им планове са портрети от вътрешна светлина. Градината е животът, който сами си правим. Когато сме стигнали до нищото – значи сме там. Тя е безкрайна, защото я доработваме всеки ден.
**** от 5
Филмът е за вътрешната празнота и запълването й с любов. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея. Дебютът в киното на работещия напоследък предимно във Франция театрален ас Галин Стоев е и за пространствата за бягство, когато външният свят е в криза и разпад. Тогава с няколко безкористни валенции нежност към друго човешко същество, бягството става намиране. На себе си, на смисъла. Това се неща летливи и деликатни, интимни и условни, а заради фотографската си природа киното е винаги конкретно. Сякаш театърът е по-пригоден за изразяването им.
5 коментара
Чета и уважавам критиката на Янко Терзиев, но тук не мога да се съглася. Особено с частта, в която казва, че актьорите се справят с неподозирана зрялост, а близките им планове са портрет от вътрешна светлина.
Да, филмът е за вътрешната празнота и запълването й с любов. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея.
Но как да усетиш и преживееш това, което персонажите преживяват, когато актьорите не успяват да го изразят? Как когато именно камерата трябва да ни вкара в този техен тих и в същото време бушуващ свят. Къде бяха добрите оператори каквито всъщност са тандем Мисирков/Богданов?
Актьорите не се справиха. Една от причините филмът да е слаб. Изключение може би прави играта на Димитър Николов. Там видяхме нещо, макар и само на моменти. Но ще порастне. Може би.
Що се отнася до близките планове, те отслабиха и обезличиха още повече силното желание на режисьора да придаде интимност и топлота на така жадуващите за внимание и любов персонажи.
Единствено музиката беше добре подбрана, но дори и тя не успя да спаси филма.
До коментар [#1] от "
P.
": Вие да не сте актриса провалила се на кастинга за този филм? 😂
филмът в отделните си елементи и части е прекрасен, но цялото е много далеч от описаното в рецензията. повече от 2/3 от филма минава в история с глас зад кадър и протяжно, бавно, мудно и режисьорски неконтролирано изключително конвенционално, класическо и вече банално редуване на картини, не на образи или кинематографично оцветен живот. диалогът е скръбен и е черна дупка. а лесната и драматична злоупотреба със самозапалването е отвъд ръба на лошия вкус.
Това е тежка умопомрачаваща полюция облечена в маниерна превзетост. Никак не ме интересува, че великият Галин Стоев бил някакьв си в провинциален френски театър. Просто за пореден път доказва,че театърът и киното не трябва да си мешат капите - примери толкова много....
Дълго очаквах този филм! За съжаление останах много разочарован и празен след прожекцията му! За мен режисьорът не познава елементарни закони за строеж на филмов разказ! И от там рекламната мантра за „най - нежният филм„ - просто не се случва реално! Станах свидетел на абсолютна безпомощност на някой от главните актьори - давеха се като патета в кълчища от неястнота какво точно играят - особено Мартин Димитров! Гласът зад кадър обясняващ на публиката какво трябва да вижда и чувства е пълен потрес!Текстът зад кадър пък написан явно от Георги Тенев е литература претенциозна, но не и действена, вършеща работа в киното! Непрестанният музикален фон също! Дразнещо и елементарно! Е да - Мисирков и Богданов са се справили професионално и красиво.... Но това е крайно недостатъчно за да се превърне визуалната импресия във филм! Светъл лъч беше Никола Анастасов и донякъде Глория Петкова, епизодичните роли приятни...От там нататък не разбрах Галин Стоев защо ми причини това?