Кино: "Убийството на свещения елен"

The Killing of a Sacred Deer

Кино: "Убийството на свещения елен"

Колин Фарел и Никол Кидман в гръцки арт филм, сниман в Синсинати

Янко Терзиев
41452 прочитания

The Killing of a Sacred Deer

© The Killing of a Sacred Deer


Оценка: 3 от 5

Още от същото: "Омарът".

Йоргос Лантимос (1973) е марка в модерното авторско кино след "Кучешки зъб" (2009) и "Омарът" (2015). Първият бе номиниран за "Оскар", вторият спечели наградата на журито в Кан. Стилът му смесва сатира на нравите с психохорър. Не предполага удоволствие за зрителя, а шок и катарзис. В новия му филм (The Killing of a Sacred Deer) този стил е доведен до клинично съвършенство. С него Лантимос взе наградата за сценарий на миналогодишния Кан.

Разказ от старогръцката митология (Агамемнон е наказан да жертва дъщеря си Ифигения заради убиване на сърна в свещената гора на Артемида) е развит в наши дни. Колин Фарел е успял и доволен от живота хирург, след кървава операция на сърце спокойно дискутира с анастезиолога си новите марки скъпи часовници.

Идеалната му съпруга (Никол Кидман) командва перфектния им дом, където растат две прекрасни здрави деца, дъщеря на 14 и по-малък син. Върху тази идилия се стоварва съдбата в лицето на юноша с невинни очи (Бари Кеоган от "Дюнкерк" и българския "И после светлина"). Под ножа на хирурга някога е починал баща му, а за постъпките в миналото трябва да се плаща. С живота на един невинен от идеалното семейство. Фарел е пред избора на Агамемнон.

Филмът е алегория за действията и последствията, за вината, отговорността и наказаната гордост. Диалогът е от ежедневни баналности, съобщени с равен глас. Под палката на Лантимос големите актьори "играят" подтекста зад думите. Плъзгаща се камера, много светлина в кадъра, натрапчиво развити звуци и дисонантна музика, но и Шуберт и Бах в кулминациите. Виждаме и чуваме само това, което иска режисьорът. Триумф на "изчисленото" кино за тези, които го обичат.

Оценка: 3 от 5

Още от същото: "Омарът".

Йоргос Лантимос (1973) е марка в модерното авторско кино след "Кучешки зъб" (2009) и "Омарът" (2015). Първият бе номиниран за "Оскар", вторият спечели наградата на журито в Кан. Стилът му смесва сатира на нравите с психохорър. Не предполага удоволствие за зрителя, а шок и катарзис. В новия му филм (The Killing of a Sacred Deer) този стил е доведен до клинично съвършенство. С него Лантимос взе наградата за сценарий на миналогодишния Кан.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


2 коментара
  • 1
    ibodzhakov avatar :-|
    Ghost

    Малко набързо написано ревю, сякаш... :)

  • 2
    xnn04434544 avatar :-|
    Marieta Tsenova

    И Убийството на свещеният елен и Омарът са самолечение на психозите на режисьора. Натегната игра на кино, самовлюбени подскоци в сюжета, презрение към потенциалния зрител, скука ... "Триумф на "изчисленото" кино за тези, които го обичат" е брилянтно казано.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Летен екран

Летен екран