Хавиер Бардем, презентиращ категорията за неанглоезичен филм в неделната вечер в "Долби Тиътър" в Лос Анджелис, заговори изненадващо на испански. От предварително приготвените субтитри разбрахме, че "киното днес трябва не да изгражда, а да руши стени". Спечели "Рома", мексикански филм със субтитри, където се говори на испански и древен местен диалект. Със статуетката в ръце авторът му и герой на вечерта Алфонсо Куарон (с оскарите за режисьор, оператор и чуждестранен филм) също започна на родния си език, попита шеговито дали живото предаване (за 225 страни) е готово със субтитрите. После цитира Клод Шаброл – няма "нови вълни" (имайки предвид френската в киното), има океан.
Отдавна Академията зад най-престижната награда в киното не беше обръщала толкова внимание на неанглоезичните филми и автори. В главната категория до "Рома" стоеше и полският "Студена война", извисена мелодрама за следвоенните години също в артистично черно-бяло. Подобно на Куарон, нейните режисьор (Павел Павликовски) и оператор (Лукаш Зал) бяха с номинации. В самата операторска категория три от петте кандидатури бяха от филми със субтитри (Калеб Дешанел за германския Never Look Away на режисьора на "Животът на другите" Флориан фон Донерсмарк). Последният път, когато два филма на език, различен от английския, са били в главната категория, е 1976 г. – "Лице срещу лице" на Бергман и "Седем красавици" на Лина Вертмюлер.
Връща ли се златното време на "филмите със субтитри" от 60-те и 70-те, когато за големите автори нямаше граници, а Бергман и Фелини бяха редовно номинирани. Холивуд е в морална криза и под натиска на хаштаг движенията. Трябва да се съобразява с новите стрийминг реалности ("Рома" е произведен и разпространяван от Netflix) и младата аудитория, гледаща филми предимно на компютърните си екрани. Очевидно е време за промяна и в консервативната преди академия тече тиха революция. След 2015 г. беше удвоен броят на жените и малцинствено различните, бяха приети нови 2400 членове (само миналата година 928, сред тях и българският аниматор Теодор Ушев). В момента в академията със 7902 гласуващи има 31% жени и 16% с цвят на кожата, различен от белия.
Освен тези добри неща е важно и филмите да са добри. Дали победителят на вечерта "Зелената книга" е такъв ще се уверим съвсем скоро, на идващия "София филм фест". Покрай увенчаването му се случи нещо знаменателно – за първи път българин, актьорът във филма Димитър Маринов, държа на сцената (макар и за кратко) най-лелеяния "Оскар". Филмът е за странстванията и мъчителното взаимно приемане на тъмнокож джаз пианист гей (Махершала Али с поддържащ "Оскар") и белия му, расистки настроен шофьор (Виго Мортенсен с номинация), по пътищата на консервативния американски Юг от началото на 60-те. "Зелената книга" спечели и за оригинален сценарий. Самият филм беше представен от тъмнокожия конгресмен Джон Люис, в новата линия за по-кратка и стегната церемония без основен водещ.
Оскарите за главна роля и при жените, и при мъжете, отидоха при персонажи със сексуален избор, различен от масовия – Оливия Колман за кралица Ана във "Фаворитката"; Рами Малек за Фреди Меркюри в "Бохемска рапсодия". Не толкова заради моментната мода по многообразието, а защото самите роли са безапелационни.
При поддържащите роли до Махершала Али застана също тъмнокожата Реджина Кинг за ролята си в "Ако Бийл стрийт можеше да говори" по романа Джеймс Болдуин, преведен в България още през 70-те години. Самото присъствие в главната дамска категория на 25-годишната учителка от Оаксакан, Мексико, Ялица Апарисио (Клео от "Рома") до Глен Клоуз (останала без "Оскар" и след седмата си номинация за "Съпругата"), е показателно за настъпващото "време на различните" в индустрията.
Касовият хит на годината с почти милиард приходи "Черната пантера", комиксов блокбастър със само тъмнокожи автори и изпълнители, взе наградите за художник и костюми (в лицето на две тъмнокожи дами), и за оригинален саундтрак. Класикът на "черното" кино Спайк Лий си тръгна със статуетката за адаптиран сценарий за "Черен в клана" и колоритен пърформанс на сцената, последван от разговор с Барбара Страйсанд от място, като между съседи в Бруклин. "Бохемска рапсодия" получи призовете за монтаж, звук и микс под одобрителните погледи на Брайън Мей и Роджър Тейлър от Queen в публиката. Най-емоционален момент стана изпълнението на Shallow от "Роди се звезда" ("Оскар" за оригинална песен) с щедро разменения талант на Брадли Купър и Лейди Гага, първо акапелно, после тя на пианото с онзи непостижим и разплакващ вокал.
Прякото българско предаване (тази и в следващите две години по киноканалите на "Нова тв") беше с адекватен като реакция, но не и като експертност превод. След "Оскари 2019" остава победилото (засега) многообразие и шанса за продължаващо отваряне на Холивуд (т.е. на големите пари) към постиженията и талантите на останалото световно кино. За нас – няколкото минути радост от гледката на Димитър Маринов със заветната статуетка в ръце. Самият той с изстрадана актьорска кариера, прекъсната от дълги години аутсайдерство и имигрантска борба с живота.
Повече за "Оскари 2019" на: https://oscars.org/
Хавиер Бардем, презентиращ категорията за неанглоезичен филм в неделната вечер в "Долби Тиътър" в Лос Анджелис, заговори изненадващо на испански. От предварително приготвените субтитри разбрахме, че "киното днес трябва не да изгражда, а да руши стени". Спечели "Рома", мексикански филм със субтитри, където се говори на испански и древен местен диалект. Със статуетката в ръце авторът му и герой на вечерта Алфонсо Куарон (с оскарите за режисьор, оператор и чуждестранен филм) също започна на родния си език, попита шеговито дали живото предаване (за 225 страни) е готово със субтитрите. После цитира Клод Шаброл – няма "нови вълни" (имайки предвид френската в киното), има океан.
1 коментар
Пародия и тук там по някоя сълзлива реплика.