Индивидът в изкуството - къде и кога

Индивидът в изкуството - къде и кога

Цветан Тодоров, Бернар Фокрул, Робер Льогро, "Зараждането на индивида в изкуството", ИК "Кралица Маб", С., 2006

Бойко ПЕНЧЕВ
2224 прочитания

Тема като "Зараждането на индивида в изкуството" може да запълни научните планове на три института в БАН за двадесет години напред, без да броим индивидуалните проекти и грантове. Така че, когато видим книжка от 150 страници с такова заглавие, е ясно, че става дума за ориентирано към широката публика издание. Което не е грях - тъкмо липсата на добра научнопопулярна хуманитаристика (като изключим историята) е една от причините за силно стесняващия се културен хоризонт на днешните млади. Издадената от "Кралица Маб" книга на Цветан Тодоров, Робер Льогро и Бернар Фокрул е тъкмо такова четиво - по достъпен и в същото време прецизен начин показва, че индивидуалността в изкуството не е възникнала с Джей Ло или Азис.

Познатото име в сборника е това на Цветан Тодоров - само че тук той се занимава не с литература, а с изобразително изкуство. Според него индивидът, т.е. живият, сетивно възприеман човек, се ражда през XV в. в платната на фламандските майстори Робер Кампен и Ван Ейк. Есето за съжаление е много кратко и е по-скоро увод в темата. Тодоров има цяла книга за фламандската живопис от XV в. - "Възхвала на индивида" (2001), която пък на свой ред е продължение на "Възхвала на всекидневното. Холандската живопис на XVII в." (1997). Дано видим един ден тези смислени и богато илюстрирани книги на български. (Вероятно популярната хуманитаристика ще върви с все повече илюстрации, СD-та с музика и т.н. - като ще се окултуряваме, нека не само да четем, но и да можем да гледаме и слушаме). Бернар Фокрул е композитор, органист (записал е пълните произведения на Й.С.Бах за орган) и мениджър - дългогодишен директор на Кралския оперен театър в Брюксел. Есето му прави обзор на европейската музика от Средновековието и Ренесанса до Барока. Тезата му е, че индивидът в музиката се ражда заедно с операта - в центъра на анализа е Монтеверди и първата голяма опера в историята на музиката - "Орфей"(1607). Именно тук човешкият глас взема превес като изразително средство, позволяващо да се изобрази жива емоция, а не абстрактна идея.
Третото есе в сборника е на философа Робер Льогро (професор в университета в Кан и в Свободния университет в Брюксел). В него се разсъждава върху автономизирането на индивида в рамките на демократично-секуларното разбиране за човека и човешката природа, заместило теологичните представи, дефиниращи човека според мястото му в една изначална йерархия. Льогро говори и за опасностите от обезличаване, които дебнат този автономен индивид и донякъде се разграничава от патоса на Тодоров и Фокрул, при които от време на време прозвучават нотки на прогресивен хуманизъм, познат ни от съветското изкуствознание.

Книгата завършва с една дискусия между тримата автори, в която се появява и литературата - оказва се, че там индивидът възниква последен, едва в началото на XVIII в. с "Робинзон Крузо" на Дефо.

Тема като "Зараждането на индивида в изкуството" може да запълни научните планове на три института в БАН за двадесет години напред, без да броим индивидуалните проекти и грантове. Така че, когато видим книжка от 150 страници с такова заглавие, е ясно, че става дума за ориентирано към широката публика издание. Което не е грях - тъкмо липсата на добра научнопопулярна хуманитаристика (като изключим историята) е една от причините за силно стесняващия се културен хоризонт на днешните млади. Издадената от "Кралица Маб" книга на Цветан Тодоров, Робер Льогро и Бернар Фокрул е тъкмо такова четиво - по достъпен и в същото време прецизен начин показва, че индивидуалността в изкуството не е възникнала с Джей Ло или Азис.

Познатото име в сборника е това на Цветан Тодоров - само че тук той се занимава не с литература, а с изобразително изкуство. Според него индивидът, т.е. живият, сетивно възприеман човек, се ражда през XV в. в платната на фламандските майстори Робер Кампен и Ван Ейк. Есето за съжаление е много кратко и е по-скоро увод в темата. Тодоров има цяла книга за фламандската живопис от XV в. - "Възхвала на индивида" (2001), която пък на свой ред е продължение на "Възхвала на всекидневното. Холандската живопис на XVII в." (1997). Дано видим един ден тези смислени и богато илюстрирани книги на български. (Вероятно популярната хуманитаристика ще върви с все повече илюстрации, СD-та с музика и т.н. - като ще се окултуряваме, нека не само да четем, но и да можем да гледаме и слушаме).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал