С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

12 яну 2007, 0:00, 4363 прочитания

Четенето като съучастничество

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Това е книга, която първо си купуваш, а после мислиш кога ще четеш. Появилата се през 1963 г. "Игра на дама" (ИК "Агата-А", С., 2006) на Хулио Кортасар отдавна се е превърнала в съвременна класика. Върху този роман се четат лекционни курсове, изнасят се доклади по конференции, правят се сайтове, демонстриращи възможностите на хипертекстовостта, която той предрича. "Игра на дама" е част от онзи златен век, когато приблизително по едно и също време се появяват големите романи на Томас Пинчън и Джон Барт, разказите на Доналд Бартълми - блажени години, постмодернизмът беше млад. Донякъде учудващо е, че излиза на български чак сега (великолепна работа на преводачката Стефка Кожухарова), защото Кортасар благодарение вероятно на левите си възгледи беше доста издаван в късносоциалистическата епоха - преди 1989 г. бяха публикувани 5-6 сборника с негови разкази, както и романът "Лотарията". Явно обаче експерименталната, игрова направа на "Игра на дама" е дошла в повече на някои другари - или пък не е имало куражлия преводач да се справи с книга от близо 700 страници.

Първото, което се набива в очи (и донякъде дори засенчва същностните качества на романа), е възможността да четем "Игра на дама" буквално както си искаме. Единият вариант е да четем главите от 1 до 56 последователно и да приключим; следващите глави, от 57 до 155, са наречени от Кортасар "незадължителни" и могат да бъдат пропуснати (едва ли някой обаче ще се върже и наистина ще ги пропусне). Другият тип четене е по маршрут, зададен от автора, като се започва от глава 73, продължава се с 1, 2, после се отива на 116, после 3 и т.н., докато не минем всичките (без глава 55). Всъщност при това четене просто се напъхват "незадължителни" глави между първите 56, така че общата последователност е спазена; може да се каже, че "незадължителните глави" са разширени бележки под линия към "задължителните глави", само че изнесени отзад. Има и трети вариант - да четем в ред, какъвто си пожелаем.


"Незадължителните глави" представляват фрагменти, цитати, случки, коментари и тяхната функция е да дадат ключ към разбирането на основната част на романа - или да ни объркат още повече. В тези притурени глави голямо място заема концепцията за литературата на писателя Морели - един съчинен от Кортасар персонаж, който е многократно цитиран и тълкуван от героите на романа. Според Морели има два типа четене - женско, т.е. пасивно, което се вживява в създадения чрез думите свят и потъва в него, и друго, съучастническо, "мъжко", което гледа на романовия свят като на игра, в която се влиза и като набор от фигури, разкриващи ни за миг Другото.

Това добре, а за какво се разказва в романа, ще попита читателят. Ами точно за това - за търсенето на изход от навика и клишето, които ни обгръщат. Главният герой е бохем и философ, който не може да се примири с този свят, с начина, по който възприемаме нещата и се оставяме да бъдем погълнати от тях. Половината действие се развива в Париж, половината в Буенос Айрес, много се пие и още повече се беседва на литературни и философски теми, има любов и болка, но главното е желанието за измъкване от обгръщащия ни като удобна дреха познат и предвидим свят. Салман Рушди нарича "Игра на дама" "дяволски езотерична книга" и тя наистина може да бъде четена като изтънчено проиграване на дълбоко залегналия в западната култура копнеж по прозрение, епифания, прекрачване отвъд онова тук и сега, с което нашите сетива и съзнание са ни оковали. "Игра на дама" е книга, която тематизира писането и езика като единствено оръжие в обреченото преследване на това изплъзващо се прозиране в отвъдното на нещата. И която със специфичната си постройка ни прави съучастници в това преследване. Бавна, разпластяваща се, несвоевременна книга.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Не пропускайте

Kритиците препоръчват

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа