С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

12 яну 2007, 0:00, 3903 прочитания

Четенето като съучастничество

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Това е книга, която първо си купуваш, а после мислиш кога ще четеш. Появилата се през 1963 г. "Игра на дама" (ИК "Агата-А", С., 2006) на Хулио Кортасар отдавна се е превърнала в съвременна класика. Върху този роман се четат лекционни курсове, изнасят се доклади по конференции, правят се сайтове, демонстриращи възможностите на хипертекстовостта, която той предрича. "Игра на дама" е част от онзи златен век, когато приблизително по едно и също време се появяват големите романи на Томас Пинчън и Джон Барт, разказите на Доналд Бартълми - блажени години, постмодернизмът беше млад. Донякъде учудващо е, че излиза на български чак сега (великолепна работа на преводачката Стефка Кожухарова), защото Кортасар благодарение вероятно на левите си възгледи беше доста издаван в късносоциалистическата епоха - преди 1989 г. бяха публикувани 5-6 сборника с негови разкази, както и романът "Лотарията". Явно обаче експерименталната, игрова направа на "Игра на дама" е дошла в повече на някои другари - или пък не е имало куражлия преводач да се справи с книга от близо 700 страници.

Първото, което се набива в очи (и донякъде дори засенчва същностните качества на романа), е възможността да четем "Игра на дама" буквално както си искаме. Единият вариант е да четем главите от 1 до 56 последователно и да приключим; следващите глави, от 57 до 155, са наречени от Кортасар "незадължителни" и могат да бъдат пропуснати (едва ли някой обаче ще се върже и наистина ще ги пропусне). Другият тип четене е по маршрут, зададен от автора, като се започва от глава 73, продължава се с 1, 2, после се отива на 116, после 3 и т.н., докато не минем всичките (без глава 55). Всъщност при това четене просто се напъхват "незадължителни" глави между първите 56, така че общата последователност е спазена; може да се каже, че "незадължителните глави" са разширени бележки под линия към "задължителните глави", само че изнесени отзад. Има и трети вариант - да четем в ред, какъвто си пожелаем.


"Незадължителните глави" представляват фрагменти, цитати, случки, коментари и тяхната функция е да дадат ключ към разбирането на основната част на романа - или да ни объркат още повече. В тези притурени глави голямо място заема концепцията за литературата на писателя Морели - един съчинен от Кортасар персонаж, който е многократно цитиран и тълкуван от героите на романа. Според Морели има два типа четене - женско, т.е. пасивно, което се вживява в създадения чрез думите свят и потъва в него, и друго, съучастническо, "мъжко", което гледа на романовия свят като на игра, в която се влиза и като набор от фигури, разкриващи ни за миг Другото.

Това добре, а за какво се разказва в романа, ще попита читателят. Ами точно за това - за търсенето на изход от навика и клишето, които ни обгръщат. Главният герой е бохем и философ, който не може да се примири с този свят, с начина, по който възприемаме нещата и се оставяме да бъдем погълнати от тях. Половината действие се развива в Париж, половината в Буенос Айрес, много се пие и още повече се беседва на литературни и философски теми, има любов и болка, но главното е желанието за измъкване от обгръщащия ни като удобна дреха познат и предвидим свят. Салман Рушди нарича "Игра на дама" "дяволски езотерична книга" и тя наистина може да бъде четена като изтънчено проиграване на дълбоко залегналия в западната култура копнеж по прозрение, епифания, прекрачване отвъд онова тук и сега, с което нашите сетива и съзнание са ни оковали. "Игра на дама" е книга, която тематизира писането и езика като единствено оръжие в обреченото преследване на това изплъзващо се прозиране в отвъдното на нещата. И която със специфичната си постройка ни прави съучастници в това преследване. Бавна, разпластяваща се, несвоевременна книга.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Не пропускайте

Kритиците препоръчват

Защо се задавя германският мотор

Германия трябва да използва момента да се подготви за пренастройване на икономиката си сега, докато растежът още е солиден и демографската криза не се усеща силно

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете