Не пропускайте
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не пропускайте

Не пропускайте

Kритиците препоръчват

2288 прочитания

Силвия Чолева:

"Гълъбът пред моя прозорец"

от Александър ШУРБАНОВ

Стихосбирка. Най-добрата за миналата година. Но както е тръгнало (поезията да е срамна дума и поле само за графомански изяви), може да се окаже и за тази. Заглавието е "Гълъбът пред моя прозорец", авторът - Александър Шурбанов. Повечето го познават като професор по английска литература от Софийския университет и преводач на световни литературни образци (в току-що изтеклата година с нов превод на Шекспировия "Хамлет"). Не по-малко добър той е и в писането на поезия, автор е на няколко стихосбирки, а името му знаят малцина сред пишещите. Или се правят, че не го забелязват. Въпреки това самият поет ми каза в интервю, че не се чувства изолиран, самотен, а има достатъчен брой хора, на които доверява творбите си, и макар не много, са му достатъчни. Нямам нищо против елитарността на поезията, но ми се иска повече да прочетат тези стотина стихотворения. Заради наивната вяра, че са ни нужни. Заради това, че притежават изключителното качество да говорят на обикновен език и да казват необикновени неща, да са възвишени в простотата си. Заради пробождането, които усещаш, когато четеш, че "не всичко (което преминава през нас) ни убива". Заради това, че прекрасното стихотворение "Изхвърляйки боклука" си преживял сам - да чакаш клошаря да порови, преди да изхвърлиш своя пакет, "издут от вчерашни излишества". Заради стихотворенията, в които старостта е приела кръговрата за нещо естествено и не се натъжава, не се плаши, а само помъдрява. Заради вглеждането в незначителните детайли, заради природата, която диша покрай нас. Заради чувствеността и чувствителността. Заради самоиронията. Заради дълбочината. Заради това, че след всяко прочетено стихотворение трябва да спреш, да помълчиш. Най-накрая заради стихотворението "Антология на живите поети".

Вие сами ще разберете защо.

Жалко, че тази толкова добра стихосбирка излиза с безлична корица, която няма нищо общо с високата поезия вътре. Вкусът в българското книгоиздаване за съжаление, както в случая, често е обратнопропорционален на литературната творба. Слава богу, че поезията на Александър Шурбанов е достатъчно забележима. И внимание - гълъбът пред неговия прозорец "реве като лъв"!

Бойко Пенчев:

"Национална митология и национална литература"

от Николай АРЕТОВ

Българската история до голяма степен е част от българската литература - начинът, по който гледаме на миналото, е формиран от литературни текстове, а не от "събития" или "обективни истини". И така е било винаги от Възраждането насам. Затова намирам за особено ценна книгата на Николай Аретов "Национална митология и национална литература". Това е една литературоведска книга, която може да се чете и от хора извън професионалната общност - стига да не са безнадеждно заразени с божидардимитровизъм. Книгата на Аретов показва как представи и образи, с които сме едва ли не закърмени, са всъщност съчинени, измислени, конструирани. Особено внимание авторът отделя на различните варианти на "похитеното съкровище" - сюжетите от литературата на XIX в., които проиграват една и съща матрица: как Другите отнемат Най-Съкровеното Ни. Книги, Жени, История, какво ли не. Такъв е режимът, в който работи националната идеология - все някой иска да ни вземе "най-милото", да открадне или излъже душата ни. Именно в тази матрица после влизат и учебниците по история.

Добра книга, просветляваща ни за начина, по който се е формирало съзнанието ни за себе си като общност.

Амелия Личева:

"Възможност за остров"

от Мишел УЕЛБЕК

Струва си да прочетете романа, издаден от "Факел експрес" в чудесен превод на Галина Меламед.

Той е сред най-добрите образци, вписващи се в популярната в съвременното писане футуристична линия. Все повече автори се обръщат към бъдещето с въпроса какво ще се случи с човешкото същество, какви ще са новите хора, как ще влияят техниката и технологиите на "новия свят". Уелбек, типично в традицията на френското писане, което е обладано от визионерството, и още по-типично - в собствената си традиция, която сваля границите между философия, литература и наука, концентрира новия си роман тъкмо около тези питания. Хората, неохората и бъдещите хора са героите във "Възможност за остров". Хората с тяхната зависимост от емоциите, секса, другите човешки същества, страха от старостта, смъртта. Неохората с голото познание на животописите на своите предходници и с почти пълния отказ да се поддадат на изкушението да следват паметта за човешкото. В случаите, разбира се, в които животописите не се окажат хипнотични и заразни и клонингите не напуснат предписаното им съществуване в търсене на изгубеното човешко. И бъдещите хора, призвани - поне в мечтите - да наместят тези две "породи" в състояние, което да спои конкретиката и бляна, прагматиката и артикулирането през емоциите. Романът на Уелбек е и своеобразна антиутопия на днешната модерност, представена като вървяща редом с презрението към възрастните, с тъгата от физическата разруха, нехуманна, рязка, увеличаваща дистанцията между хората, изпепеляваща любовта и познаваща единствено секса.

И най-сетне, въпреки фиксираността си в скапването, в стареенето, в страха, че тялото бързо се износва и не става за нищо, въпреки многото сюжетни линии за хора, които не могат да се справят, които не могат да понесат нито възрастта, нито загубата и се самоубиват, "Възможност за остров" е и роман за вярата и надеждата. За вярата в силата на любовта и връзката с другия човек. И за надеждата, че някъде в пространството възможният остров съществува и обещава бъдеще, в което хората ще помнят своите предшественици, ще знаят историите им и това усещане за континюитет ще дава смисъл дори на смъртта. Защото няма нищо по-страшно от изтриването на хора и събития, от заличаването на следите.

Силвия Чолева:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    az

    iskam da namerq stihotvorenie na tema 'ne ste sami'


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.