С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

1 16 фев 2007, 0:00, 2564 прочитания

Не пропускайте

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

„Предстоящата книга“, Морис Бланшо
Амелия Личева

Има хуманитарни книги, които си струва да се четат не само от професионално изкушените, но и от любителите на вдъхновяващи четива. „Предстоящата книга“ на Морис Бланшо е такова четиво, което се появява на пазара благодарение на ИК „Критика и хуманизъм“ и е в майсторски превод на Антоанета Колева.
На пръв поглед изследването на Бланшо е книга за книгите и тълкува текстовете на някои от големите имена в литературата - Русо, Маларме, Пруст, Музил, Арто, Вирджиния Улф, Бекет. Но отвъд тези детайлни и много нестандартни прочити, които обръщат представата ни за тези автори, за които уж знаем много и много сме чели, се поставят въпросите за славата и публичността, за писането и пренаписването, за мълчанията и белите полета във и след текстовете (самият Бланшо е бил привърженик на тишината, на писането в сянка, на отдалечеността от публичността). И „Предстоящата книга“ се оказва разказ за следите и прикриванията в литературата, за акустичните маски, за странните взаимоотношения между писатели и персонажи, за несигурните закони, които действат в литературата, за неяснотите и правилата, които винаги ни изоставят, независимо дали пишем или четем. Защото литературата е упражнение в невъзможното, което тя прави възможно, тя е територия на разширенията, на добавянето на светове и азове. Бланшо е убеден, че литературата - въпреки своите капризи и непостоянства - учи, защото просвещава в човешките взаимоотношения и култивира достойнство. Затова и на въпросът изчезва ли тя и накъде върви неговият отговор е - отивайки към себе си, тя върви и към своето изчезване, но това изчезване е само диря, знак, който се подхваща от някой нов любител на езика. И така в безкрайния синтаксис на неизвестните.
Морис Бланшо, „Предстоящата книга“, прев. от френски Антоанета Колева, ИК „Критика и хуманизъм“, С., 2007.

„Дзифт“, Владислав Тодоров
Бойко Пенчев

„Дзифт“ в някакъв смисъл стана събитие още преди да се появи - със самия факт, че интелектуалец от калибъра на Владислав Тодоров посяга към художествената проза. Сега, когато държим книгата в ръка, можем да кажем: „Дзифт“ не прилича на нищо, писано досега на български. Из медиите се завъртя подзаглавието му „черен роман“, но това е само една от пародийните посоки, които „Дзифт“ разгръща. Герой, който излиза от затвора в мразовития следобед на 21 декември 1963 и за една нощ трябва да оправи неуредените си сметки с любовта и смъртта, а понеже в затвора е чел много, говори и мисли в абсурдно високи и фигуративно усложнени регистри. Черен хумор, издевателстващ над езиците на щастието - от късния сецесион до социалистическите лозунги. Роман за една призрачна София, в която 40-те на Константин Константинов и 60-те на Павел Вежинов са се слели, обединени от трансисторичната комичност на човешкото съществуване, бълбукащо със своите раблезиански истории под идеологическата и литературна мукава.

„Как оглупях“, Мартин Паж
Силвия Чолева

Полезната книга не винаги е тази, която ви съветва как да постигнете добър оргазъм, да сваляте успешно килограми и мъже, да станете за седмица по-богата, по-умна, по-висока. Полезната книга е като СПА процедура за ума. Кара ви да се усмихвате и много внимателно ви доставя нужната доза тъга. За баланс.
„Как оглупях“ (превод Иво Христов, издава „Пулсио“) в този смисъл е доста полезна. Това е социална сатира, която парадоксално проповядва не поумняване, а оглупяване. По детски непосредствено и с цинизма на възрастните. Първа книга на тридесетгодишния френски писател Мартин Паж, който до издаването й има написани седем романа „за чекмеджето“, а след нея издава още два. Толкова е популярна сред младите французи с чувството си за хумор и непретенциозния си стил, че цитати от нея се ширят по чатове из мрежата заедно с цитати от Стендал, Набоков или Ницше. „Да се критикува обществото днес не е същото, както по времето на Флобер, казва Паж. Това вече не е опасно и е станало нещо като литературен код, който не бива да се възприема буквално.“ С френска лекота и остроумие той разказва историята на един непригоден за днешния свят мъж, който се чуди какво да направи със своята напълно ненужна интелигентност - опитва се да оглупее! По всякакви начини. „Думата интелигентност, която обозначава добре формулирани и красиво произнесени глупости, бе дотам изкривена, че беше за предпочитане да си глупак, отколкото заклет интелектуалец“, твърди Антоан. За да стане глупак, той първо избира да стане алкохолик, което само по себе си е доста симпатично. След като прави обстойно проучване в библиотеката за всичко по темата алкохол, при първия опит да се напие, се оказва, че има етилова непоносимост и припада от половин чаша бира. Следващите му опити са все толкова „успешни“. Няма да издавам дали накрая постига блаженството на глупостта, но докато четете, ви очакват искрено забавление и смях. Отпуснете се и участвайте в това пътешествие в глупостта за една вечер - човек не може непрекъснато да гледа телевизия!
По отношение на здравословната доза тъга междувременно - светът и обществото, в което живеем ,отвсякъде натрапват сегашния модел на успеха. Успешен е повърхностният, ведрият, безмозъчният, приспособимият. Ако имаш малко повече ум, системата те изхвърля като ненужен, нямаш приятели, дразниш колегите, имиджът ти клони към нула. Умните пречат, като се съмняват, задават въпроси, потискат се от отговорите, мислят. Ако сте от тях, безполезно е да се опитвате да станете глупак и да спечелите „вестникарско безсмъртие“. Ще си „теглите от ума“ - „интелигентността те прави нещастен, самотен и беден“, казва Паж. Така че - свиквайте. Обаче помнете - най-скъпите бижута са най-незабележими.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
„Чуй ме“

Следващата трагедия в Сирия

Офанзивата в Идлиб може да има ужасяваща цена с 3 млн. души, които няма къде да отидат

Младен Маринов - политизираният полицай

Номинацията на досегашния главен секретар на МВР за министър на вътрешните работи спъна гласуването на рокадите в правителството

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Книга: Уилям Фокнър - "Докато лежах и умирах"

Една от класиките на американската литература се появява за първи път на български език

20 въпроса: Здравко Григоров и Ангел Хаджийски

Новото издание на фестивала Sofia Biting Docs започва на 1 октомври

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 37

Капитал

Брой 37 // 15.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Парламентът смени тримата министри, Турция ще реже бюджетни разходи

Емисия

DAILY @7PM // 20.09.2018 Прочетете