С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Книги

3 авг 2007, 0:00, 1877 прочитания

"Капитал"-ът на България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След "Манифеста" си либералният поглед към стопанското минало на България най-сетне се сдоби и със своя "Капитал". Ако в излязлата през 2001 г. книга "Стопанският ХХ век на България" Румен Аврамов полага основните репери на своите хипотези, то в издадения съвсем наскоро тритомник ("Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало") той значително разширява перспективата, обрисувайки в панорама българското стопанство.
Проведеният монументален изследователски експеримент впечатлява не толкова със своя обем (2191 страници, разположени в 3 тома), колкото с рядката за нашата историография аналитичност на разказа. Макар наративът неминуемо да следва хронологичните контури на времето, той многократно навлиза отвъд конкретиката на фактите. Тритомникът, ако използваме неконвенционалния език на автора, инвентаризира не събитията, а причините за българската "изостаналост". Сигурен съм, много от престрашилите се да потънат в това изследване читатели с изненада ще открият колко болезнено познати в миналото са били дилемите, пред които заставаме и ние днес. Защото "връщането назад... дава незаменима гледна точка към дневен ред, който изглежда повърхностно злободневен. Защото нова България пребивава в перманентен преход дори когато текущият вече навършва пълнолетие" (I, 17).
Всъщност, главното достойнство на "антикомуналния" текст на Р. Аврамов е успешното разполагане на множеството стопански сюжети в рамката на една цялостна философска парадигма. "Предвзетата си гледна точка", както скромно я нарича авторът, той извлича от "визията за стопанското устройство, която цени частното предприемачество, индивидуалната активност, свободната игра и развитието на конкурентните пазари" (І, 19). Сравнявайки първообраза на "автентичния капитализъм" с неговите български препечатки, Р. Аврамов открива твърде малко прилики. Това според него "разточително показва, колко чужда на българската история е тази икономическа парадигма" (І, 19).
Разкопаните икономически пластове (бюджет, банкова система, вътрешен и външен дълг, бизнес елити, стопански институции, кооперации и пр.) налагат суровата диагноза за "острия недостиг, дори пълното отсъствие на памет за либерално (стопанство) в нашето минало" (ІІІ, 428). У нас не само "отсъства историческият пласт на либералния ХІ век", но "цялата ни икономическа история би могла да се чете именно като поредица от опити за избягване на "пазарния дискомфорт". (ІІІ, 429, 436).
Според автора, наложилият се в България стопански модел е почти пълна антитеза на либералната англосаксонска норма. Тук властват "груповото, колективното, партийното, клановото, престъпното". За този отровен букет Р. Аврамов избира етикета "комуналност". Най-ярко проявление на този нашенски прочит на капитализма е субкултурата на кооперациите. Именно тя най-плътно олицетворява "преобладаващата [у нас] комуналност и антипатия към капитала" (ІІІ, 21). Разбира се, признава и авторът, комуналността не е някаква наша самобитна черта. Нейните симптоми могат да бъдат открити и в "смятани за напреднали страни" (Франция, Швеция). Макар корупция и етатизъм да присъстват навсякъде, тук, в България, "те са темперирани в различна степен". Без смущение Р. Аврамов поставя страната ни в самото дъно на "скалата на низходящата комуналност". Придвижването нагоре по нея авторът счита, че надхвърля капацитета на българското стопанство. Следвайки негласно идейните репери, положени от Дъглас Норт (неговата последна книга беше рецензирана на два пъти в "Капитал"), Р. Аврамов откроява няколко типа капитализъм в зависимост от степента им на комуналност. Прескачането от един в друг модел е възможно (Япония, Ирландия, Югоизточна Азия), но фактически се реализира рядко в практиката. "Исторически възникналият културен фон" държи отделните държави закотвени в рамките на "своите си" икономически модели. А българският, както става ясно в анализираните в тритомника стопански подсистеми, е с вродена склонност да приглушава и разводнява с комунални практики източниците на икономическата динамика, ефективност и целесъобразност (ІІІ, 451).
Доминиращият "битов културен пласт" обрича страната ни, по думите на автора, на едно безкрайно блуждаене в дъното на комуналната скала. В десетилетията преди Втората световна война все по-мощно кооперации, егалитаризъм, етатизъм задушават малките островчета пазар, които вегетират през "златното българско десетилетие". В средата на 40-те години "България до голяма степен е стопански и интелектуално бременна със социализъм". Дори без 9 септември "най-вероятно България щеше да тръгне в руслото на "демократичния етатизъм", развивайки с особено усърдие и настървение варианти на кейнсианска политика" (ІІІ, 432-434).
Верен на своя, както сам го нарича, "вселенски песимизъм" Р. Аврамов не възлага особени надежди дори на членството в Европейския съюз: "Нищо в настоящето и в миналото не дава основание да се очаква, че в него ще заемем различно от познатото ни място (ІІІ, 461)." Напразни според него остават и надеждите, че България ще се превърне в икономическо чудо. За това не съществуват нито историческите, нито природните, нито човешките дадености. "Пропуснатото чуждо минало не може да се изживее (ІІІ, 464)." Съветът, който дава в края на книгата си авторът, стряска със своята минималистичност: "Да проумеем, че ще си останем различни жители на Европа... Да приемем, че почтен максимум е превръщането ни в регионално оцветена периферия на общото европейско пространство - един вид скромен и неагресивен икономически и социален будизъм, в който си щастлив с онова, което реално можеш да постигнеш (ІІІ, 464)."
Колкото и интелектуално внушителен да е предложеният от Р. Аврамов анализ, той не е безалтернативен. Макар това да е третият опит (след увода към преиздадените статии на Стоян Бочев и "Стопанският ХХ век"), оставам с впечатлението, че той не е успял да постигне изцяло търсената кохерентност на основната наративна линия. Непълно обяснена остава теоретичната връзка между комуналността и липсата на стопанско развитие (особено за дискутираните и в тома Франция и Швеция). Такава без съмнение съществува, но Р. Аврамов някак мълчаливо отминава въпроса защо при сходното ниво на комуналност сработилото "там" не дава плодовете си и "тук". Любопитно би било да се разбере и защо най-комуналното (поне в рамките на изследвания период) десетилетие на тридесетте години на миналия век е съпътствано и от най-впечатляващ икономически растеж. Съвсем приглушено присъства и другото, нека го наречем оптимистично лице на комуналността: високата степен на социабилност и самоорганизация (самородно земеделско движение, кооперации, училища), които по дефиниция би трябвало да повишават качеството на човешкия капитал у нас. Спорен със сигурност е и крайният детерминизъм на "исторически възникналия културен фон". Надявам се обаче именно тази полемичност на повечето от тезите на Р. Аврамов, поднесени с характерния му изящен изказ и филигранен стил, да предизвикат летаргичната ни академична общност и склонната сляпо да следва самозвани исторически пророци публика.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Книги

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10