С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

7 ное 2007, 15:19, 1756 прочитания

Принципите на човешката глупост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Карло Мария Чипола (1922-2000) е икономист, професор на университета "Бъркли", член на Кралското историческо общество на Великобритания и на Британската академия, Академия дей линчеи в Италия, Американската академия за изкуства и науки. Изтъкнат изследовател на икономическата история с много последователи, автор на трудове на английски и италиански, работил е преобладаващо в Щатите. Кой би очаквал, че ще остане в популярната история с нещо подобно на законите на Мърфи?

Петте принципа на човешката глупост на Чипола и подялбата на хората в четири категории според полезността им за самите себе си и за другите (балами, умници, разбойници и глупаци) отдавна са модерна класика, цитирана в контексти с всякаква степен на сериозност. Особено популярни са ключовите хумористични есета на Чипола "Ролята на подправките (и в частност на черния пипер) за стопанското развитие през средните векове" и "Принципи на човешката глупост". Чипола ги пише през 70-те години на вече миналия век, за да разсмее най-близките си приятели. Скоро обаче техните предавани от ръка на ръка копия така неконтролируемо се размножават, че авторът се вижда принуден да ги публикува официално, преди окончателно да са се превърнали в градски фолклор. Интелигентно, иронично и уверено "Ролята на подправките..." дава една по-специална версия на европейското Средновековие, а "Принципите", от които публикуваме тук четвърта и пета глава, внасят елемент на логически анализ в тъмните селения на човешката глупост.


Трети принцип (златно правило) на човешката глупост

Третият принцип на човешката глупост предполага, макар и да не го изразява в прав текст, че човешките същества попадат в една от четирите фундаментални категории: балами, умници, разбойници и глупаци. Проницателният читател лесно ще разбере, че тези четири категории съответстват на четирите квадранта B, U, R и G в основната графика (вж. фиг. 1).

Ако Сульо извърши действие, с което причинява вреда на себе си и едновременно с това принася полза на Пульо, Сульо автоматично попада в квадрант B, защото е действал като балама. Ако Сульо извърши действие, от което извлича полза, като същевременно принася полза и на Пульо, мястото му е в квадрант U - Сульо е действал умно. Ако Сульо извърши действие, от което извлича полза, но същевременно ощетява Пульо, то Сульо ще да е от квадрант R заради разбойническия си маниер. Глупостта съответства на квадрант G и на всички позиции по оста у под нулата. Третият принцип гласи дословно, че



глупак е онзи, който причинява вреда на друг човек или група от хора, като от това не само не извлича полза, но и направо губи.

На Третия принцип на човешката глупост рационалните хора инстинктивно реагират с неверие и подозрителност. Работата е там, че който е разумен, трудно си представя и схваща неразумното поведение. Но настрана теорията, дайте да погледнем какво се случва в ежедневната ни практика. Всички можем да се сетим за случаи, в които сме имали лошия късмет някой да се облажи за наша сметка, значи попадали сме на разбойници. Лесно ще се сетим и за ситуации, в които някой е извършил действие, обърнало се на загуба за него, но оказало се полезно за нас - имали сме си вземане-даване с балама. Сигурно си спомняме и за моменти, в които някой е правил нещо, от което и двете страни сме извличали облага - несъмнено въпросният човек е бил умен. Варианти като гореописаните - колкото си щем. Но като се замислим хубавичко, ще видим, че те не изчерпват всички възможни събития от всекидневието. Животът ни е изпъстрен и с епизоди, в които, щем не щем, губим пари, време, енергия, апетит, спокойствие и добро настроение заради невероятните изпълнения на някое абсурдно същество, което ни се натрапва в най-неподходящия и неудобен момент, за да ни ощети, обезсърчи и затрудни, без при това нищичко да печели от цялата история. Никой не знае, не проумява и не може да обясни защо абсурдното същество прави нещата, които прави. В действителност обяснение няма. Или казано по-точно, има едно-единствено обяснение - натъкнали сме се на глупак.

Фигура 1

Честотно разпределение

Повечето хора не действат последователно. При едни обстоятелства някои действат умно, при други се държат като балами. Единственото радикално изключение от правилото са глупаците, които по начало се отличават с всеотдайна последователност във всички сфери на действие.

От това не следва, че в графиката може да се отбележи само разположението на глупавите хора. В състояние сме да изчислим позицията на всекиго в координатната система на фиг. 1 въз основа на средната претеглена стойност на неговите постъпки. Не е изключено умният в определени случаи да се държи като балама, както и спорадично да има разбойнически прояви. Но тъй като въпросната личност е преобладаващо умна, повечето от действията й ще носят отпечатъка на нейната интелигентност и средната претеглена стойност на постъпките й ще я помести в квадрант U на фигура 1.

Обстоятелството, че в координатната система можем да разполагаме личности, не просто действия, ни позволява да направим тук едно отстъпление за честотата на разбойниците и глупаците.

Идеалният разбойник е онзи, който със своите действия причинява на другите загуби, равностойни на своите печалби. Най-примитивният тип разбойничество е кражбата. Човек, който отмъква 10 000 лири, без да причини друга вреда, е идеален разбойник - ти губиш 10 000 лири, той печели 10 000. На нашата графика идеалните разбойници се намират някъде по ъглополовящата, която дели квадрант R на две симетрични половини (линия m от фиг. 2). В реалността обаче идеалните бандити са относително малко. Линия m дели квадрант R на два подучастъка, RU и RG и повечето злосторници се намират в някоя точка или на единия, или на другия.

Разбойниците от половината RU са онези, чиито печалби са по-големи от загубите, които причиняват. Всички разбойници, които заемат място някъде из RU, са високоинтелигентни мошеници и колкото повече се доближават до оста x, толкова повече от характеристиките на умния човек са им присъщи. За съжаление личностите от участъка RU никак не са многобройни. Истината е, че повечето разбойници се намират в полето на RG. Действията на разбойниците, спадащи към този подучастък, обикновено им докарват печалба, по-незначителна от загубата, която са причинили. Ако, докато се мъчи да ти измъкне 10 000 лири, някой те бутне, така че паднеш и си счупиш крака; ако нанесе на колата ти щети за половин милион лири, за да ти открадне радио, от което със зор ще изкара 30 000; ако извади пистолет и те застреля само и само да изкара в компанията на жена ти една нощ в Монте Карло, можем да сме сигурни, че това не е "идеален" разбойник. Дори ако използваме неговите критерии за измерване на неговите придобивки (използвайки същевременно нашите критерии за измерване на нашите загуби), той ще попадне в полето RG, много близко до предела на чистата глупост.

Честотното разпределение на глупаците е съвсем различно от това на разбойниците, умниците и баламите. Докато повечето компоненти на последните три категории са разхвърляни из съответния квадрант, една огромна част от глупаците е съсредоточена покрай оста у под нулевата точка. Причината за това е, че мнозинството от глупаците са фундаментално и трайно глупави, сиреч те упорито и неотклонно причиняват щети или загуби на другите, без от това да печелят каквото и да било, положително или отрицателно. Има и такива създания, способни с едно-едничко от своите неправдоподобни действия не само сериозно да навредят на останалите, но и на самите себе си. Те са от вида свръхглупци, които по нашите сметки трябва да се разположат някъде далеч вляво от оста y в квадранта G.

Фигура 2

*Откъс от книгата "Алегро ма нон тропо", която предстои да излезе на български от изд. "Колибри"

Подбор и превод: Нева Мичева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни

19 юли 2019, 2654 прочитания

19 юли 2019, 2340 прочитания

19 юли 2019, 2167 прочитания

19 юли 2019, 1827 прочитания

19 юли 2019, 1695 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Бог свири на китара

Канабисът ли е новият bitcoin

Легализацията в Канада и САЩ създаде пазар за милиарди. Инвестицията обаче е все още доста рискова, но интересна

Държавата с най-отворените данни в света

Как България неволно настигна скандинавските страни по публичност на доходите

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Made in Poland

"АБВ на полския дизайн" в Пловдив изследва един век история и поставя въпроса за преосмислянето на миналото