2007, добрата...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

2007, добрата...

2007, добрата...

Поглед назад към изминалата литературна година

1787 прочитания

През 2007 продължи тенденцията от последните няколко години за нормализация на литературния живот. Въпреки многото опити на кръговете около Иван Гранитски или Съюза на писателите да го определят вече е ясно, че това е невъзможно. Младите хора в България четат не псевдо/етикетираните автори, а писателите, които им говорят с езика на днешното, на градското, на европейското... Сред имената, които тази година направиха това и привлякоха интереса, бяха Вергил Немчев, Ваня Щерева, Богдан Русев.

2007 показа, че вече има българска литература, която си създава читателска аудитория, която може да разчита на излаз навън, на конвертируемост, която се вглежда в случилото се през последните 40-50 години, която има визия за настоящето и си служи с език, който най-после скъсва с провинциализма. Ще откроя имената на Теодора Димова, на Кристин Димитрова, които през годината издадоха добри романи, на Георги Господинов с неговата антологична стихосбирка, на Владимир Левчев с неговите равносметки, на Силвия Чолева с нейните картички и писма. Специално внимание заслужават и мемоарите на Веселин Бранев "Следеният човек", защото са чудесно написани, а и казват много за тоталитаризма. И разбира се, Илия Троянов и Димитър Динев с неговата пиеса, която "Аскеер" забеляза.

Като събития следва да оценим появата на фондацията на Елизабет Костова, поставила си за цел да засили обмена между български и англоезични автори, да стимулира превода на български автори навън и съответно на преводачи, които умело се справят с пресъздаването на англоезична литература. Превръщането на конкурса ВИК в традиционен и авторитетен, отсяващ добрите български романи, помагащ им да завоюват по-голяма читателска аудитория. И "Хеликон" (и Йордан Ефтимов) не се уморяват да забелязват българските книги и да им правят премиери, все с тази простичка формула, че забелязването е първата крачка към четенето.

Сред преводаческите постижения за 2007 се открояват преводът на Шекспировите сонети от Евгения Панчева, преводите на Нева Мичева на Антонио Табуки и Карло Чипола, на Александър Андреев ("Изличаване" на Томас Бернхард) и на Иглика Василева (Корабът на глупците" на Грегъри Норминтън). Както и цялостната поредица за европейска проза на "Колибри", която е прецизна и като подбор, и като дизайн, и като превод. Тук са и усилията на ФАМА с чудесните издания на европейските класици на ХХ в. И издателските практики на "Уинискорп", "Еднорог" и "Прозорец" с неговата европейска поредица.

В България дойдоха Андрей Макин, Бернар Вербер, Хорхе Волпи, Марк Леви. Почина един от големите български поети - Николай Кънчев. Отидоха си и Норман Мейлър, Кърт Вонегът, Айра Левин. През 2008 ще видим кой ще наследи Хари Потър, ще дочакат ли своя "Нобел" писатели като Филип Рот и Джон Ъпдайк, ще наберат ли старт европейските романи, които отварят европейското към Китай, Афганистан, Индия… И кои ще са българските автори, които ще могат да застанат редом до големите имена от световните медии.

Още за четене

"О, Хенри"

Новият сборник с три коледни разказа на Георги Господинов "О, Хенри" е стилна и чудесна книга, която е в някаква степен и колективна. Защото освен разказите на Господинов в нея са и рисунките на трима от най-интересните български илюстратори в момента - Николай Тороманов, Яна Левиева и Надежда Олег Ляхова.

Вътре всъщност има повече истории от трите, които Георги Господинов е избрал да включи. И това са историите на другия поглед, на другия език, историите, които удвояват разказа и разширяват посланията му. Иначе казано, книгата на Георги Господинов демонстрира как различните гледни точки и перспективи могат да множат думите и значенията и да показват колко зависимо е всичко от очите и очилата.

Но "О, Хенри" не е книга, която може да се изчерпи с подобни теоретизации - тя е книга за четене, книга за душата. Връщаща ни към детството, когато сме били убедени в съществуването на Дядо Коледа (Мраз) и сме му писали. Връщаща и към вярата, че поне в тези дни светлината и добротата са повече, а състоянието "да не си сам", е постижимо. Затова книгата е сантиментална в оня красив смисъл, в който са филмите на Нора Ефрон (особено "Майкъл"), когато разделите обещават дълго събиране и вечна любов и когато надеждата, че всичко е възможно и че има чудеса, е доказуема.

Георги Господинов, "О, Хенри", изд. "Жанет 45", 2007

"Европа на гражданите"

Книгата на журналистката, сега политик, Меглена Кунева разказва за преговорите на България с ЕС и за договора, който страната ни подписа. За митовете около тези ключови събития и за реалностите отвъд тях. Проясняващо, с много факти са отсети плюсовете и показани механизмите, по които ЕС действаше и действа като стимул на реформите в България.

Книгата на Кунева е и по-общ разказ - за Европа на мечтите. Тя е и своеобразен учебник по европеистика, като основната й кауза е обърната към това какво е да си европеец по дух и манталитет, какви са културните образи на Европа. И какво в крайна сметка означава европейското гражданство в глобализирания свят.

Меглена Кунева, "Европа на гражданите", изд. "Колибри"

"Бог: Биография"

Заглавието само по себе си е достатъчно интригуващо, но провокацията да изберем точно тази книга идва и от факта, че е наградена с "Пулицър" в раздела за биографии и автобиографии. Субект на сюжета й е не друг, а самият Господ Бог. За автора, Джек Майлс, остава предизвикателството да отговори писмено на въпросите около личността и житейската история на този вълнуващ персонаж и да спази обещанието си да го ситуира само и единствено в литературата, без да преобръща Библията нагоре с краката.

Джек Майлс, "Бог: Биография", изд. "Ибис"

През 2007 продължи тенденцията от последните няколко години за нормализация на литературния живот. Въпреки многото опити на кръговете около Иван Гранитски или Съюза на писателите да го определят вече е ясно, че това е невъзможно. Младите хора в България четат не псевдо/етикетираните автори, а писателите, които им говорят с езика на днешното, на градското, на европейското... Сред имената, които тази година направиха това и привлякоха интереса, бяха Вергил Немчев, Ваня Щерева, Богдан Русев.

2007 показа, че вече има българска литература, която си създава читателска аудитория, която може да разчита на излаз навън, на конвертируемост, която се вглежда в случилото се през последните 40-50 години, която има визия за настоящето и си служи с език, който най-после скъсва с провинциализма. Ще откроя имената на Теодора Димова, на Кристин Димитрова, които през годината издадоха добри романи, на Георги Господинов с неговата антологична стихосбирка, на Владимир Левчев с неговите равносметки, на Силвия Чолева с нейните картички и писма. Специално внимание заслужават и мемоарите на Веселин Бранев "Следеният човек", защото са чудесно написани, а и казват много за тоталитаризма. И разбира се, Илия Троянов и Димитър Динев с неговата пиеса, която "Аскеер" забеляза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ASTA

    КОЛКО КОНЮКТУРНО

  • 2
    Avatar :-|
    Стига бе

    стига с тая меглена кунева бе, каква литература, какви дяволи

  • 3
    Avatar :-|
    ejjjik

    откровено най-слабата статия (ако мога да нарека така това изреждане) в така или иначе безумно слабия брой

  • 4
    Avatar :-|
    тъпо

    тъпо!!!

  • 5
    Avatar :-|
    нюби

    ех, надявах се нещо ново да прочета в тази статия, но хайде пак - георги господинов, ваня щерева, кристин димитрова.... (нищо против тях.. просто само за тях се пише..)

  • 6
    Avatar :-|
    Michail Vashkevich-Belarus.

    ПИСАТЕЛ Е ТОЗИ, КОЙТО САМ СЕБЕ СИ ОПРЕДЕЛЯ ЗА ТАКЪВ ! П О К А Н А.Съюз на писателите в България (от всички етноси) www.worlduni.narod.ru ,[email protected] ,
    Най-учтиво ви каним на редовни сбирки всеки вторник от 15 часа, и всяка неделя от 17 часа на адрес:гр.София,ул.”Шипка”6(кафенето). За повече информация:тел. GSM 0889-200141, 02/9448774, Борис Ташков-02/9274072: 02/8725822:Руси Стойков, Йоло Денев; 02/8896618, 9541476, 0896/254900.
    До
    УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
    СДРУЖЕНИЕ
    ``СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ``;www.worlduni.narod.ru

    Моля, да бъда приет за ЧЛЕН на Сдружение
    “Съюз на писателите в България”

    ...........................................................................................................................................
    ЕГН...........................................ел..................................................................................
    Дом. адрес:......................................................................................................................
    Служ. Адрес:..................................................................................................................

    Дата:................................... Подпис:
    Координатори: Руси Стойков,тел. 02/8725822, Борис Ташков-02/9274072, 0889-200141,Михаил Вашкевич.
    СЪЮЗ НА ПИСАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ/от всички етноси/.
    ЧЛЕНОВЕ.тел.за контакти;9448774,8725822,9274072.

  • 7
    Avatar :-|
    Tanya

    Очаквах задълбочен анализ на отминалата година, а не рекламна брошура.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.