Хубаво ли е да се изтрезнява?

Амели Нотомб е писател с почерк. Тя разполовява своята аудитория - едната част от читателите й я боготворят, а другите не могат да я понасят. Първите твърдят, че тя е писател, който успява да говори на странните, на различните. На тези, които не са ампутирали нито представите си за морал, нито желанието да се живее според емоциите, нито вярата, че индивидуалността е от значение. Вторите казват, че тя е автор, който не може да улови живота, че ситуациите й са изкуствени, че персонажите й са много еднотипни и все подчертано хиперболизирани.

Между тези любов и омраза обаче много ясно всъщност изпъква образът на Нотомб, защото тя е това - писателка, която умишлено и целенасочено предлага изчистени ситуации, казуси, типове поведения, крайни състояния и очаква читателите да позиционират себе си, да изберат къде искат да играят в този театър на маските, на цитатите, на абсурдността… И по-скоро стимулира да се застава по средата, не при безпаметното харесване, не и при тоталното отрицание, а при смелото четене, което рискува да поеме идеята за двойствеността, за амбивалентността и вечните преходи…