Адрес: "Улица без име"

След наградата на Британската общност за дебютен роман през 2000 година, Капка Касабова представя пътепис - мемоар за България

"Представям си моя живот като град/ някъде в третия или във втория свят./ И искам да бъда турист/ в този град на моя живот." Този стих може би най-добре описва Капка Касабова - роден в България космополит. Тя е автор на няколко стихосбирки на английски и на публикувания най-напред също на английски пътепис-мемоар за България "Улица без име", който още с излизането си на 1 юли спечели и читателите, и критиката извън България. На 1 септември като част от програмата на "Аполония 2008" ще бъде премиерата на българското издание на книгата (изд. "Сиела"). По думите на автора това е разказ за последното детство на студената война.

Капка Касабова е родена в София и е възпитаница на двама научни работници и столичната френска гимназия. През 1990 г. семейството й заминава за Англия, а две години по-късно - за Нова Зеландия, където баща й е назначен за университетски преподавател. Първият й роман, "Разузнаване" (2000 г.), печели наградата на Британската общност за най-добър дебютен роман.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    Avatar :-?
    Anon

    Zvuchi interesno. Shte vidia kak moga da nameria tazi kniga. Uspeh na tova mlado momiche!

  • 2
    Avatar :-P
    нещо

    Абе тук трябва и съчувствие малко към това момиче... каква е тази жестокост и ексхибиционизъм? Непрекъснато го бутат по медиите и то ги приказва едни...Тъжно ми стана... На 15 захапало отровните домати на Англия; двама, ама яко неудовлетворени, научни работници родители; после Нова Зеландия при потомците на каторжниците и насред океана, и то Тихия. Ама в България било тежко и комунизъм. Боже опази при англичаните кво е било- нашата пропаганда си е била смешна, ама тяхната... още си ги държи...
    Комунизъм и простотии, ок, така е, ама малко поне не ви ли е мъчно за вълка от Ну Погоди, не за проклетото зайче...

  • 4
    Avatar :-|
    Иван Петров

    Браво на момичето!

    На мен ми е мъчно за Патешки Истории, Мечока Балу и Чип и Дейл.
    Супер промит с капиталистическа пропаганда съм.

  • 5
    Avatar :-|
    читател

    Книгата на младата писателка Касабова ще да е интересна! Трябва да се почете за да се пише. Но едно не съм съгласен с нея- тоя който 20 години не се е връщал в Б-я ще види промени, но на добро... Просто ти който живееш в странство и идваж чувстваш мли изпитваш чувството - че тук е имало война.
    Так я усетих аз. Онова българско тайнство е загрубяло по Ганьовския ...

  • 6
    Avatar :-|
    R.L.

    Заслужава си парите. На края съм вече.

  • 7
    Avatar :-|
    Омонимен

    От Нищо, Нещо..
    Хубаво е че има Българи, които са избягали от умствените ограничения и дребнавостта на посткомунизма. Лошото (за хората в България) е че такива хора дърпат като магнит каймака на нацията далеч извън границите и. Веднъж на човек отворят ли му се очите, после трудно може да примижи пак и да се превърне в безчувственото говедо, което БГ обществото иска той да бъде. Така и последната надежда революцията в главите ни да дойде от нас самите става все по малко вероятна. Ще тънем в тъпота и единствения светъл лъч пак ще идва иззад оградата.

  • 8
    Avatar :-|
    xaxo

    "нещо" много завижда, типично по български, нали най- лесно е да се оплюе някого. Сещам се за лисицата и гроздето... набързо направи анализ като от забравена школа на мисълта, за тема. която явно не познава!!! Нека да ни спести бъдещите си "прозрения"!!!

    Книгата е страхотна, аз я прочетох и ще я купя за подарък.
    Както каза и колегата " Веднъж на човек отворят ли му се очите, после трудно може да примижи пак и да се превърне в безчувственото говедо, което БГ обществото иска той да бъде." Нямам какво повече да добавя!

  • Ванина Панова

    Ами да започна с това,че съм родена в Павликени,но не съм родом от там.
    Въпреки това,прочитайки книгата и познавайки част от героите в нея,родителите ми живеят в Сухиндол,а азпрекарах детството си основно и началато на пубeртета в това китно градче,реших,че трябва да изкажа своето мнение на читател,възмутен от някои,меко казано,неточности в книгата „Улица без име” на Капка Касабова.
    По ирония на съдбата попаднах на книгата "Япония в моя живот" на Атанас Сейков,чието творчество и автор не познавах.....та той също е от Павликенско/Бяла Черква/ и не се
    срамува от това.Бях възхитена от неговия пътепис за Япония,който всъщност е поредица от няколко такива книги-пътеписи.Смея да кажа,че книгата в никакъв случай не е просто
    пътепис и скучна фактология,а много повече.
    Нямаше как да не направя паралел между книгата на Капка Касабова "Улица без име",която прочетох преди седмица в град
    Сухиндол,гостувайки на моите родители.
    Книгата описва хора и събития с много фактологически неточности,със стил на повествование,съчетаващ и позволяващ струпването на много прилагателни при описанието с цел по-силно въздействие,но имащи ефекта само на прекалена и пресилена помпозност,цитирам....."пораженчески" или "пораженски".....става въпрос за небръсната брада в контекста,или нещо от сорта,че в България е загубила частично девствеността си.
    Аз съм жена,почти нейна връстница,родена съм през 1976г. в същото презряно градче Павликени,но не ми е известно девствеността да се губи на части.
    Както всички знаем това е еднократен акт!
    Без да съм литературен критик или с претенции на такъв бях учудена на описанията за нейните роднини,странящи от всякак-
    ва обективност и истинност!
    Семейство Недка и Христо Касабови са едни от най-уважаваните и ерудирани хора там или поне бяха/покой на праха им/.Те не са ни най-малко мъжът с "треперливия" глас със слаба нервна система,нито тя е била грубоватата жена с "мустаци".Които били също тя-проста общинска счетоводителка,а той простият счетоводител от ЛВК "Гъмза".
    Препратка към книгата на Сейков за японците......един японец твърди и декларира нещо публично,когато и своевременно се обосновава,за всичко което казва!
    Та не става ясно от външните физически белези на тези хора,какви всъщност са били,защото както е известно никой не знае нито къде и кога ще се роди,нито как ще изглежда.Това не
    подлежи на неговия собствен и съзнателен избор.
    Чудя се защо японците като толкова технологичен народ са искали да опознаят толкова нашите писатели,нашия бит,култура,песни,кухня/според Сейков,това не ми беше известно,в Япония е имало български ресторант-механа с името
    "Балкан",където японци са били облечени с наши носии,сервирали са традиционни български ястия и т.н.
    Та интересно тия "инфантилни"японци от какво се впечатлиха,след като нашата писателка се срамува да се нарече българка,срамува се от рода си и нац.си принадлежност.
    Достатъчно е да прочетеш само една от книгите на Сейков и да си отговориш сам........
    Японците са народ,чиято държава георафски се разпростира на острови и в чийто земи има действащи вулкани.Японецът знае,че животът му зависи от природните стихии,че е подвластен във всеки миг на благоволението на природата!
    Той е щастлив да види сутрин цветята и слънцето,да погледне мравката и буболечката в краката си и да си каже,че животът му е също толкова нищожен,колкото на насекомото.
    Той живее в хармония с природата и нейните закони,загърбил суетата,злобата и дребните неща в живота,но останал достатъчно чувствителен,състрадателе,организиран,работлив......ве изконни уж човешки характеристики.
    Кога ще чуеш японец да се оплаче,колко несправедлива е била съдбата към него,раждайки се точно там,знаейки,че животът му може да приключи днес,може би сега по волята на природата.
    Кога ще чуем руснак,французин и т.н. да каже.....аз се срамувам,че съм се родил тук или там?!
    Кога патриоти като Левски и Ботев са се отрекли от рода и родината си,ако беше така нашата "преуспяла" в попрището на писателите сънародничка нямаше да съчинява тези долнопробни памфлети за България днес.
    Кога питам един от класиците на нашата литература,признат още на времето като такъв - Вазов,патувайки по Франция и Швейцария и виждайки ги,ще каже......а ние ходим с цървулите,караме каруци и ходим във външни тоалетни!
    Ако самоунижението,изтъкванет на слабостите и безкултурието е това,което я прави значима пред другите,чуждите там някъде, мога само да я съжалявам!
    Защото човек без корени,самосъзнание,комплекси за малоценност е изгубена,бездомна душа!
    Нима Вазов,Хайтов,Ем.Станев,Йовков и цяла плеяда още са били умопобъркани да славят всяка българска педя земя,всяка тревица,всеки рид и възвишение!
    Нима това крехко момиче с недостатъчен житейски опит,макар и много пътувало по света може да съди поколенията преди себи се, да смята че нейния мироглед и избор са най-правилните.
    Леля ми Недка и чичо ми Христо,които бяха и за мен като баба и дядо,макар че семейството ми няма никаква родствена връзка,са знаели своя потенциал,направили са своя избор да останат в затънтеното градче на име Сухиндол,посветили са живота си на хората там,подариха им цялата си обич и всеотдайност,там дори циганите знаеха кои са Касабови и че те ще отворят вратата си за помощ дори на тях!
    Те бяха твърде изтънчени,хора с финес,знания,компетентност и твърде скромни,но не защото нямат други качества,цитирам едно от изказванията на Капка Касабова.
    Тези хора събудиха у мен любовта и интереса към книгите през седмиците,прекарани в тях,когато родителите ми бяха в командировка.Там се четяха и коментираха много книги,вестници,там аз на крехките 8-9 години прочетох биографията на Едит Пиаф,за което ме провокираха именно те!

    Още си спомням мизерния живот на тази певица,поне неговото начало някаде на улицата и по наивно детски учудването ми,че тя си е изхвърляла дрехите на боклука,когато се измърсят,защото не е знаела,че се перат,подозирам истината е била,че е нямала с какво да ги изпере!
    Смятам,че загубвайки такива хора като семейство Касабови,аз загубих повече от истински хора,повече от баба и дядо,аз загубих хора,които човек един или два пъти при най-голям късмет среща в живота си!
    Човекът с "треперливия" глас беше Финансовия Директор на популярната Първа Частна Винарска Кооперация"Lovico Gamza",която се разви и преуспя в началото на годините на прехода до момента,в който Г-н управляващия Директор,не цитирам имена,реши да я окраде,изнасяйки пари зад граница чрез офшорки.
    Г-н Касабов беше човекът,който създаде и разви,направи мощна тази кооперация.Там имах честта да работя в далечната 2000г,когато завършвах своето образование.Там освен вино се произвеждаше безалкохолно,колбаси,сирене,кашвал,хляб и сладкарски прозведения,бяха купени вносни поточни линии за това,оборудване,реинвестиреше се в закупуването на мяндри,няколко фалирали заводи,които се вдигаха на крака с парите на "Lovico Gamza" и всичкот това в едно безинтересно градче от селски тип,според нашата повествователка Капка Касабова,която мисли,че там от далеч,слушайки спомени на свои близки,пристрастни по един или друг начин,може да дава оценки на събитя и процеси,на които може донякъде да е била очевидец,но не и съдник или коректив!
    Писателят би трябвало да е човек чувствителен,за да улови неуловимото,т.е. притежаващ сетивата за това,човек психолог,отчасти историк,човеколюбец,патриот,определено човек с гражданска позиция,човек търсещ винаги истинността и безкрайно обективен!
    Всичко останало........цинизмът,иронята,горчивината,комплексие,безкрайното самочувствие,сладникавото и лековерно отношение към хора и факти,чуждопоклонството и угодничеството са несъвместими понятия и характеристики за това какво трябва да представлява един творец и писател!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал