Новият брой:
Служебната президентска република

Особените сезони на Рей Бредбъри

"Вино от глухарчета", отлежало половин век

Странно, наистина - може би един ден, когато децата на нашите деца разтворят "Вино от глухарчета" или "Сбогом, лято" (или "Гробище за лунатици", "Смъртта е занимание самотно", или който и да било сборник с разкази на Бредбъри), в техния свят тези истории действително ще изглеждат като фантастика. Но за всички нас, които добре помним времената, когато на Земята все още имаше четири сезона и най-хубавото (а понякога и най-тъжното) нещо на този свят бяха преходите между тях, Бредбъри е и си остава преди всичко поет - един от най-добрите в американската литература от ХХ и началото на ХХІ век. Този чудноват магьосник на словото като една машина на времето дори днес на пределната възраст на героя си полковник Фрийли от "Вино от глухарчета" продължава да кара колело и да изпада в удивление пред прага на новия ден, което (виж послеслова към "Сбогом, лято", красноречиво озаглавен "колко е важно да бъдеш стъписан") е и тайната на неостаряването, или поне на остаряването с мярка. На което малцина хора, пък и книги, са способни.

"Сбогом, лято" е роман за войната между децата и старците на фона на вездесъщата часовникова кула и тайната на живота и, ако трябва да сме прецизни, не е нарочно продължение на "Вино от глухарчета". Въпреки че вече го поставят сред малкото успешни "продължения" в световната литература като втория том на "Дон Кихот", "Залезът" на Хелър и пр. Истината всъщност е малко по-голяма и малко по-трудна за осмисляне, но не и невъзможна. Тази тънка книжка, едва надхвърляща 150 страници, през всичките тези 50 години е живяла у автора си и дори от време на време е давала индикации, че ще се роди - например епизодът със съня на Дъг Споулдинг за смъртта като отплаващ с почести кораб съществува и като отделен разказ и е включен в сборника "Рей Бредбъри: 100 разказа", който трябва да излезе съвсем скоро и в България. В този сборник ще видим и други такива "отделни" разкази: "Машина за щастие" (епизодът с изобретението на Лио Ауфман от "Вино от глухарчета"); "Сбирка", "Чичо Айнар" и "Пътешественичката" (изгубени епизоди от романа "От прахта родени"), което пък ни дава и една по-цялостна представа как се раждат романите на Бредбъри


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    fidancata

    Среден 3

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Фани

    Цветан Цветанов е добро попадение.

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    jelezen
    • + 1

    Вино от глухарчета е една от книгите, които задължително препрочитам веднъж годишно. Единствено тя успява да ми върне спомените от детството - слънцето, вкуса на сандвича, сянката в гората, детските страхове и странните възрастни. Единствено тя успява да ми каже колко различен съм станал от онова време на гуменките, с които почваше и моето лято.
    Каквото и да кажем за книгата, няма да е всичко.

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    da

    ..."магьосник на словото"...така е,да.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Нервната акула

    Гуменките...

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    Bosh

    ей, прочетох я. бива. ама гуменките са си култови във "Вино от глухарчета". тук вече сме в друго лято и други неща излизат на преден план.

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    jelezen
    • + 1

    не само гуменките, цялата книга е култова. забравяме постоянно какви деца сме били и са малко нещата, които ни връщат "обратно". чета я когато съм в по-особено настроение и си спомням. всичко.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал