На юг от никъде

На юг от никъде

Третият сборник с разкази на Буковски на български след "Гореща музика" и "Любовни истории на обикновената лудост"

12202 прочитания

©


одзаглавието е "Случки от погребания живот" и наистина, всеки от текстовете сякаш е пропит с есенцията на един от най-известните цитати от "В очакване на Годо": "Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб." Гробът е климатизираният американски кошмар, адът под небето, вонящата тоалетна, в която се налага да се живее. Двайсет и седемте разказа са на пръв поглед сурова необработена проза, сурова като месо, изтръгнато от действителността, хапка реалност, сочна, тлъста, неприятна, почти отровна, но и красива по неочакван, нов и опасен начин. На второ четене това са всъщност добре приготвени литературни деликатеси, с усещане за откровеност и разноцветно черногледство, с висока доза непукизъм, хумор и язвителност, с дива и овладяна омраза, с преглътнати и обикнати абсурд и мизерия, които граничат със спокоен апокалипсис. Сборникът е и като бар с десетки видове алкохолици и алкохол. В края са най-твърдите течности и най-заклетите пиячи.

Има голямо разнообразие в сюжетите на историите. Те са за какво ли не - за непосилната лекота на питието; за деца, които ходят на стриптийз; за човечета, високи десет сантиметра, разиграващи демонична сапунена опера; за объркана любов към манекен, стоящ на витрината на скапан магазин, за късмета на начинаещ комарджия, за хокей на ролкови кънки, за дявол в клетка. Има възходи и падения на писатели и извратени типове, срещат се хемороиди и умопомрачение; на боксов ринг се мярва и Хемингуей, даже Батман не е пропуснат - "черният ангел, който приготвя за Приношение Тялото на Христа".

В разказите се усеща не само стилът, но и аурата на Буковски. Онова необяснимо и уникално, което кара някои да го обожават, а други да го ненавиждат. В едно стихотворение той пише "чак когато този провален живот стане наш, тогава ние разбираме, че самоубийците, пияниците, лудите, затворниците, дрогите и т.н. са толкова обикновена част от съществуванието, колкото гладиолите, дъгата, ураганът и нищо да не остане в кухненския шкаф". Толкова "обикновена част", че трябва да погледнеш света, който понякога е и мръсна тоалетна чиния, и да пуснеш водата, без да се замисляш. Да не се удавиш, а да спасиш душата си, да поемеш малко въздух и дим, да се разсмееш, да полудееш, да утвърждаваш себе си, като се разграничаваш от другите, да не искаш да си в матрицата, да разреждаш ужаса с алкохол и жени.

Последните шест думи в сборника са "нямаше какво повече да се каже". Всъщност има, просто е в книгата.

Чарлс Буковски, "На юг от никъде", ИК "Фама", 2008, 12 лева.

одзаглавието е "Случки от погребания живот" и наистина, всеки от текстовете сякаш е пропит с есенцията на един от най-известните цитати от "В очакване на Годо": "Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб." Гробът е климатизираният американски кошмар, адът под небето, вонящата тоалетна, в която се налага да се живее. Двайсет и седемте разказа са на пръв поглед сурова необработена проза, сурова като месо, изтръгнато от действителността, хапка реалност, сочна, тлъста, неприятна, почти отровна, но и красива по неочакван, нов и опасен начин. На второ четене това са всъщност добре приготвени литературни деликатеси, с усещане за откровеност и разноцветно черногледство, с висока доза непукизъм, хумор и язвителност, с дива и овладяна омраза, с преглътнати и обикнати абсурд и мизерия, които граничат със спокоен апокалипсис. Сборникът е и като бар с десетки видове алкохолици и алкохол. В края са най-твърдите течности и най-заклетите пиячи.

Има голямо разнообразие в сюжетите на историите. Те са за какво ли не - за непосилната лекота на питието; за деца, които ходят на стриптийз; за човечета, високи десет сантиметра, разиграващи демонична сапунена опера; за объркана любов към манекен, стоящ на витрината на скапан магазин, за късмета на начинаещ комарджия, за хокей на ролкови кънки, за дявол в клетка. Има възходи и падения на писатели и извратени типове, срещат се хемороиди и умопомрачение; на боксов ринг се мярва и Хемингуей, даже Батман не е пропуснат - "черният ангел, който приготвя за Приношение Тялото на Христа".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    Avatar :-?
    ireto

    Буковски си е Буковски и нищо повече, освен нещо велико!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал