На юг от никъде

одзаглавието е "Случки от погребания живот" и наистина, всеки от текстовете сякаш е пропит с есенцията на един от най-известните цитати от "В очакване на Годо": "Майките ни раждат, клекнали над отворения гроб." Гробът е климатизираният американски кошмар, адът под небето, вонящата тоалетна, в която се налага да се живее. Двайсет и седемте разказа са на пръв поглед сурова необработена проза, сурова като месо, изтръгнато от действителността, хапка реалност, сочна, тлъста, неприятна, почти отровна, но и красива по неочакван, нов и опасен начин. На второ четене това са всъщност добре приготвени литературни деликатеси, с усещане за откровеност и разноцветно черногледство, с висока доза непукизъм, хумор и язвителност, с дива и овладяна омраза, с преглътнати и обикнати абсурд и мизерия, които граничат със спокоен апокалипсис. Сборникът е и като бар с десетки видове алкохолици и алкохол. В края са най-твърдите течности и най-заклетите пиячи.

Има голямо разнообразие в сюжетите на историите. Те са за какво ли не - за непосилната лекота на питието; за деца, които ходят на стриптийз; за човечета, високи десет сантиметра, разиграващи демонична сапунена опера; за объркана любов към манекен, стоящ на витрината на скапан магазин, за късмета на начинаещ комарджия, за хокей на ролкови кънки, за дявол в клетка. Има възходи и падения на писатели и извратени типове, срещат се хемороиди и умопомрачение; на боксов ринг се мярва и Хемингуей, даже Батман не е пропуснат - "черният ангел, който приготвя за Приношение Тялото на Христа".