Самоопаковане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Самоопаковане

 

Самоопаковане

Кристо е реален герой в новия роман на Георги Тенев "Кристо и свободната любов"

2141 прочитания

 

© Цветелина Ангелова


Любовта е нетрайна - казва Георги Тенев с "Кристо и свободната любов", съзнанието също не е вечно; и не е непременно необходимо да се живее. Текстът опитва да разсъждава за смъртта, за ада в един почти Сартъров смисъл. Този роман е една доста рязка книга - стреми се да е трезва, да анихилира патоса, самозаблудите; да говори за заличаването на умората на хората един от друг. Оголва и прозренията на разума и осъзнаването, че срещите и сливанията са сред най-нереалните преживявания, спохождащи човека. Прави го на език, който знае, че "когато правят любов и достигат до момента на думите, хората могат, вместо всички останали имена и възклицания, да викат "помощ!"... В един свят, вече познал 11 септември и новото чувство за несигурност и произвол, които ще съпътстват живота след тази дата и ще форматират "новия" човек.

Защо обаче романът носи в заглавието си името на Кристо? То не е метафора - или поне не е изцяло метафора, нито лъжлив цитат. В него все пак става дума за прочутия българин, превърнал пърформънсите си в знак не просто на нетрадиционното, но и на другия поглед към битието - поглед, който вижда отвъд, който прониква през обвивките и опаковките и успява да придаде различно измерение на настоящето. Кристо се появява като знаменитостта, която героят има щастието да интервюира, но и като човек, който е прекрасен пример за самоопаковане. За задаване на въпроса възможно ли е бягството от себе си, унищожаването на онова, което е вътре. В крайна сметка Кристо е нарицателно на виждащия крехкостта на света, улавящия метаморфозите му.

"Кристо и свободната любов", както и предишният роман на Георги Тенев "Партиен дом", е фрагментарен - в смисъла на постмодерното писане. Накъсан, доста ирационален, силно философски, с усет към цитатността, и най-вече към кинематографичното, към образите. Снабден е и с резюмета на немски и английски, заявявайки желанието си за излаз навън. И тъй като този път Георги Тенев е по-малко вгледан в българското и повече в ставащото навсякъде в опакования от Кристо глобализиран свят, се надяваме този излаз да се състои.

Любовта е нетрайна - казва Георги Тенев с "Кристо и свободната любов", съзнанието също не е вечно; и не е непременно необходимо да се живее. Текстът опитва да разсъждава за смъртта, за ада в един почти Сартъров смисъл. Този роман е една доста рязка книга - стреми се да е трезва, да анихилира патоса, самозаблудите; да говори за заличаването на умората на хората един от друг. Оголва и прозренията на разума и осъзнаването, че срещите и сливанията са сред най-нереалните преживявания, спохождащи човека. Прави го на език, който знае, че "когато правят любов и достигат до момента на думите, хората могат, вместо всички останали имена и възклицания, да викат "помощ!"... В един свят, вече познал 11 септември и новото чувство за несигурност и произвол, които ще съпътстват живота след тази дата и ще форматират "новия" човек.

Защо обаче романът носи в заглавието си името на Кристо? То не е метафора - или поне не е изцяло метафора, нито лъжлив цитат. В него все пак става дума за прочутия българин, превърнал пърформънсите си в знак не просто на нетрадиционното, но и на другия поглед към битието - поглед, който вижда отвъд, който прониква през обвивките и опаковките и успява да придаде различно измерение на настоящето. Кристо се появява като знаменитостта, която героят има щастието да интервюира, но и като човек, който е прекрасен пример за самоопаковане. За задаване на въпроса възможно ли е бягството от себе си, унищожаването на онова, което е вътре. В крайна сметка Кристо е нарицателно на виждащия крехкостта на света, улавящия метаморфозите му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Светльо

    А какво лошо има и книгите, които се вглеждат в българското да намират "излаз"?

  • 2
    Avatar :-|
    Уффф

    Само дето книгата не е нова, ама кой чете. Корицата е друга.

  • 3
    Avatar :-|
    mhm

    тази корица, както и предишната е.....бляк

  • 6
    Avatar :-|
    Форматиран "нов" човек

    Е това вече е връх на скудоумието. Прав е Кристо.

  • 7
    Avatar :-|
    Р

    Ха ха ха, талантливото перо на кого?? Ама не бой се бе, Кристо, скоро, скоро ще имаш един изцяло Капитал Русев вместо Капитал Лайт (и без тва заглавието е тъпо) - ей го, отказа се публично от културата и задълбочаването, в мутрата ти тикна, че няма да се съобразява с някакви си чужди вкусове и очаквания - споко, от следващия брой това списание ще е изцяло продукт на талантливото перо на главния си. Амин!

  • 8
    Avatar :-|
    Симо

    Увъртян отзив, но пък съм чел други по-добри от Амелия Личева.

  • 9
    Avatar :-|
    скандал

    Само не разбирам как можете да публикувате тази фистинг-сцена върху корицата!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK