Тютюн
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тютюн

Тютюн

Виртуозен постмодерен роман от най-тънкия ироник от новото поколение български писатели

6385 прочитания

© Цветелина Ангелова


През 1559 тютюнът е донесен в Испания и Португалия от Ернандез де Толедо. Веднага е пренесен във Франция от посланика в двора на Лисабон Жан Никот. Бързо се превръща за едни в тотална панацея, а за други - в дяволско биле. Свидетелство е книгата на крал Джеймс І "Противодействие на тютюна" (Counterblast to Tobacco), в която са регистрирани и ограниченията за отглеждането на тютюн в щата Вирджиния. В Швейцария е свикан Трибунал срещу тютюна, а в Русия са наказвали за пушене на тютюн с отрязване на носа. Кастор Дюранти и Рафаел Ториус пък издават "Химн за тютюна", в който растението е наречено дар от небето и украшение на земята.

Но човекът, който свършва за тропическата ботаника онова, което Америго Веспучи прави за новооткритите земи, е Николас Монардес. Неговата книга за американските билки, употребата им от индианците и потенциала им в Европа излиза през 1565 на испански и бързо е преведена на универсалния латински и на английски (под името "Радостни новини за Новия свят", преводач Джон Фрамптън). В нея на "индианския опиум" е отделено поне една цигара време.

Тъкмо Монардес и Фрамптън са сред главните герои на втория роман на Милен Русков.

Още с първата си книга - романа "Джобна енциклопедия на мистериите" - той си спечели популярност на най-тънкия ироник сред новото поколение писатели и логично беше номиниран и за двете значими награди за проза - "Хеликон" и "Вик". Съвсем нормално - при изпълнения виртуозно постмодерен замисъл да забърка с много черен хумор в общ сюжет известни мистици, розенкройцери и магове наред с напълно измислени карикатури. Но и с неочаквано богат с алюзии и препратки стил, който не напомня почти с нищо затъналата до шия в битовизъм българска проза.

"Джобната енциклопедия" беше организирана като псевдоенциклопедия - както, да речем, често постъпва Милорад Павич. "Захвърлен в природата" пък е построен едновременно като наръчник с рецепти за използването на тютюна (за прогонване на духове, против лош дъх, за дълъг живот, против струпеи и зъбобол, за приятно прекарване на времето и против смърт), но и като разказ за серия от пътувания на прочут лечител. Един испанец и един португалец в Англия, които участват в диспут за ползата и вредата от тютюна (гавра с диспута от "Името на розата"), а след завръщането си помагат на кого ли не и в родната Севиля (дори на куция Сервантес).

В първата рецензия за втората книга на Милен Русков проф. Светлозар Игов написа, че докато "Джобната енциклопедия" разказвала мрачни, тайнствени, мистериозни неща и от нея струял "духът на нощта" на Средновековието, "Захвърлен в природата" е в духа на "светлия" Ренесанс. Естествено следваше сравнението на "Джобната енциклопедия" с готически роман на тайните, а на новия роман на Милен Русков със "сбор от весело-фриволни ренесансови новели в духа на Бокачо". Хитроумен ход, особено за един рецензент, който преувеличава мрака в едната книга и светлината в другата.

"Захвърлен в природата" наистина е много по-фриволна книга, но гадните политически некоректни коментари за робската психика на народа или жената, за безсмислието на съществуванието или за суетата изобщо няма да липсват на консерваторите. Нито липсват описания на смъртта. Просто всичко е предадено на един отлично изимитиран "новелистичен" език. Можете ли да си представите как се влиза в жаргона на "Ласарильо от Тормес" или "Дон Кихот"? Изглежда лесно, но за да се получи атракция, която след това не те оставя за дълго, се иска майсторска ръка, за каквато вече бяхме загубили надежда, че може да се появи у нас. Синьор Русков безспорно е сред най-добрите стилисти, пишещи на изчезващия български език.

Да отбележим обаче и как тази книга стои до западните образци на постмодерно писане. "Захвърлен в природата" ще достави огромна наслада на онези, които са заклети фенове например на "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" на Сузана Кларк - постмодерна история с много фин хумор и забавни включвания на известни исторически личности, които се появяват тук (и там) комично снизени.

Цялото повествование е неангажиращо анекдотично. В него могат да се прочетат например пасажи като този: "Англичаните са приятни хора, макар и може би малко глуповати. Те решително ми се виждат по-глуповати от испанците, може би дори от португалците, че даже и от онези забити в земята картофи българите ми се виждат по-глуповати, макар че чак последното не се наемам да твърдя." Е, името на Косьо Самоковеца не се появява директно, както е в случая с Огюст Роден, чиято скулптура "Мислителят" се оказва "позната" на героите от ХVІ век. Та кой не е чувал за позата на тази статуя, нали?

Гаврите с появилите се несвоевременно по-късни продължава например с приписването на откриването на ваксината на испанец два века преди Дженър (самото понятие за ваксина е от 1796). Или "тропането на фламенко", при положение че за пръв път фламенкото се появява като име в книга от 1774.

Истинските исторически личности се срещат с фикционалните, а бъзиците с квазишироката култура на съвременните читатели са непрестанни. Така героите се срещат с Бен Джонсън, заедно с когото отиват в театър "Глобус", за да гледат "Хамлет". И да го коментират. Често е цитиран един от енциклопедистите на XVI век - Пелетие дю Ман, но му се приписва какво ли не. Истинският Никола Монардес е писал за маракуята (Passiflora edulis) или, както е известна в англоезичния свят, Passion Fruit. Автор е на описание на броненосеца. Но тук се държи повече като Дон Хуан на Кастанеда.

С две думи, сигурно ще се намерят и такива читатели, които ще оценят "Захвърлен в природата" като сбирка с майтапи без връзка с действителността. Това е роман за изкуството (на медицината), но без да се ангажира със сюблимното, със създаването на предизвикващ ужас разказ. Както е примерно в романа за твореца убиец - "Парфюмът" на Зюскинд. За разлика от "Парфюмът" тук няма силен характер. Романът е шега с историята на идеите и с културната антропология, а не постмодерен кавър на билдунгсроман. Тоест изключено е да те побият тръпки. Не е дори "Анатомът" на Федерико Андахази, където освен дискусия на медицинските идеи, свързани с "откриването на клитора", имаме и ужаса от разбулването на тайните на природата. Но в някакъв смисъл е по-добър от тях. В страстта да бъде езикова игра. В желанието да припомня кой е най-добрият заместител на секса.

През 1559 тютюнът е донесен в Испания и Португалия от Ернандез де Толедо. Веднага е пренесен във Франция от посланика в двора на Лисабон Жан Никот. Бързо се превръща за едни в тотална панацея, а за други - в дяволско биле. Свидетелство е книгата на крал Джеймс І "Противодействие на тютюна" (Counterblast to Tobacco), в която са регистрирани и ограниченията за отглеждането на тютюн в щата Вирджиния. В Швейцария е свикан Трибунал срещу тютюна, а в Русия са наказвали за пушене на тютюн с отрязване на носа. Кастор Дюранти и Рафаел Ториус пък издават "Химн за тютюна", в който растението е наречено дар от небето и украшение на земята.

Но човекът, който свършва за тропическата ботаника онова, което Америго Веспучи прави за новооткритите земи, е Николас Монардес. Неговата книга за американските билки, употребата им от индианците и потенциала им в Европа излиза през 1565 на испански и бързо е преведена на универсалния латински и на английски (под името "Радостни новини за Новия свят", преводач Джон Фрамптън). В нея на "индианския опиум" е отделено поне една цигара време.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Jeronimo

    Статията е вдъхновяваща. Приемам, че е положителна, въпреки няколкото забележки в повърхностност.
    И все пак сравнението с Андахази едва ли е уместно - онзи е много семпъл като стилист.

  • 2
    Avatar :-|
    стилист петров

    де бреее. посмали малко...

  • 3
    Avatar :-|
    Хирурга

    Доста неща научих от тази рецензия. Браво!
    Само че не излиза ли, че сравненията със Зюскинд и с този Андахази са по-скоро за оттласкване? Тоест, както "Захвърлен в природата" е описана като свободно заиграваща се с историческите реалии, не е ли по-скоро доста различна от книги като "Парфюмът" или примерно "Името на розата"?
    Вчера влязох в една книжарница - защо да крия, любима ми е "Български книжици", въпреки че стоиш като кон на коневръз - и потърсих да видя как е представен, аджеба, диспутът за ползата и вредата от тютюна. Е, ами много семпло, бе хора! Този Русков май разчита главно на Уикипедията. Което за българче не е изненада.

  • 4
    Avatar :-|
    haha

    сериозно ли ве?

  • 5
    Avatar :-|
    простмодернистка

    със сигурност това не е литературна творба, а самовлюбена демонстрация на последните увлечения на автора, претенциозно омешани с културни и исторически препратки( ох, каква начетеност, ау..каква игра на мисълта). Съжалявам, но както да записваш мислите си не те прави писател; така и смесването на фикционални и документални пластове не означава, че книгата е постмодерна.
    докога ли ще чакам нова българска книга, написана с въображение и въодушевение, на пластичен и красив език, и най-вече - носеща смисъл ...?

  • 6
    Avatar :-|
    Йонас

    Как се гаврят невежите коментиращи (форумци? ха!) с един от най-свежите български писатели напоследък. Господа, дами... Книгата е написана с въображение и въодушевление, напук на глупостите, които вие бихте могли да избълвате просто ей-така, за да покажете постмодернистката си (дали?) извисеност. Захвърлен в природата е чудесна книга, макар и толкова различна от Джобната енциклопедия.

  • 7
    Avatar :-|
    бистра

    на мен ми беше адски скучна и досадна, едва се насилих да я прочета
    авторът през цялото време се напъваше да бъде забавен и да го докара до ранния людмил станев, но все не му се получаваше


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK