С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

7 8 яну 2009, 12:34, 6033 прочитания

Книги Тютюн

Виртуозен постмодерен роман от най-тънкия ироник от новото поколение български писатели

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През 1559 тютюнът е донесен в Испания и Португалия от Ернандез де Толедо. Веднага е пренесен във Франция от посланика в двора на Лисабон Жан Никот. Бързо се превръща за едни в тотална панацея, а за други - в дяволско биле. Свидетелство е книгата на крал Джеймс І "Противодействие на тютюна" (Counterblast to Tobacco), в която са регистрирани и ограниченията за отглеждането на тютюн в щата Вирджиния. В Швейцария е свикан Трибунал срещу тютюна, а в Русия са наказвали за пушене на тютюн с отрязване на носа. Кастор Дюранти и Рафаел Ториус пък издават "Химн за тютюна", в който растението е наречено дар от небето и украшение на земята.

Но човекът, който свършва за тропическата ботаника онова, което Америго Веспучи прави за новооткритите земи, е Николас Монардес. Неговата книга за американските билки, употребата им от индианците и потенциала им в Европа излиза през 1565 на испански и бързо е преведена на универсалния латински и на английски (под името "Радостни новини за Новия свят", преводач Джон Фрамптън). В нея на "индианския опиум" е отделено поне една цигара време.


Тъкмо Монардес и Фрамптън са сред главните герои на втория роман на Милен Русков.
Още с първата си книга - романа "Джобна енциклопедия на мистериите" - той си спечели популярност на най-тънкия ироник сред новото поколение писатели и логично беше номиниран и за двете значими награди за проза - "Хеликон" и "Вик". Съвсем нормално - при изпълнения виртуозно постмодерен замисъл да забърка с много черен хумор в общ сюжет известни мистици, розенкройцери и магове наред с напълно измислени карикатури. Но и с неочаквано богат с алюзии и препратки стил, който не напомня почти с нищо затъналата до шия в битовизъм българска проза.

"Джобната енциклопедия" беше организирана като псевдоенциклопедия - както, да речем, често постъпва Милорад Павич. "Захвърлен в природата" пък е построен едновременно като наръчник с рецепти за използването на тютюна (за прогонване на духове, против лош дъх, за дълъг живот, против струпеи и зъбобол, за приятно прекарване на времето и против смърт), но и като разказ за серия от пътувания на прочут лечител. Един испанец и един португалец в Англия, които участват в диспут за ползата и вредата от тютюна (гавра с диспута от "Името на розата"), а след завръщането си помагат на кого ли не и в родната Севиля (дори на куция Сервантес).

В първата рецензия за втората книга на Милен Русков проф. Светлозар Игов написа, че докато "Джобната енциклопедия" разказвала мрачни, тайнствени, мистериозни неща и от нея струял "духът на нощта" на Средновековието, "Захвърлен в природата" е в духа на "светлия" Ренесанс. Естествено следваше сравнението на "Джобната енциклопедия" с готически роман на тайните, а на новия роман на Милен Русков със "сбор от весело-фриволни ренесансови новели в духа на Бокачо". Хитроумен ход, особено за един рецензент, който преувеличава мрака в едната книга и светлината в другата.



"Захвърлен в природата" наистина е много по-фриволна книга, но гадните политически некоректни коментари за робската психика на народа или жената, за безсмислието на съществуванието или за суетата изобщо няма да липсват на консерваторите. Нито липсват описания на смъртта. Просто всичко е предадено на един отлично изимитиран "новелистичен" език. Можете ли да си представите как се влиза в жаргона на "Ласарильо от Тормес" или "Дон Кихот"? Изглежда лесно, но за да се получи атракция, която след това не те оставя за дълго, се иска майсторска ръка, за каквато вече бяхме загубили надежда, че може да се появи у нас. Синьор Русков безспорно е сред най-добрите стилисти, пишещи на изчезващия български език.

Да отбележим обаче и как тази книга стои до западните образци на постмодерно писане. "Захвърлен в природата" ще достави огромна наслада на онези, които са заклети фенове например на "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" на Сузана Кларк - постмодерна история с много фин хумор и забавни включвания на известни исторически личности, които се появяват тук (и там) комично снизени.
Цялото повествование е неангажиращо анекдотично. В него могат да се прочетат например пасажи като този: "Англичаните са приятни хора, макар и може би малко глуповати. Те решително ми се виждат по-глуповати от испанците, може би дори от португалците, че даже и от онези забити в земята картофи българите ми се виждат по-глуповати, макар че чак последното не се наемам да твърдя." Е, името на Косьо Самоковеца не се появява директно, както е в случая с Огюст Роден, чиято скулптура "Мислителят" се оказва "позната" на героите от ХVІ век. Та кой не е чувал за позата на тази статуя, нали?

Гаврите с появилите се несвоевременно по-късни продължава например с приписването на откриването на ваксината на испанец два века преди Дженър (самото понятие за ваксина е от 1796). Или "тропането на фламенко", при положение че за пръв път фламенкото се появява като име в книга от 1774.
Истинските исторически личности се срещат с фикционалните, а бъзиците с квазишироката култура на съвременните читатели са непрестанни. Така героите се срещат с Бен Джонсън, заедно с когото отиват в театър "Глобус", за да гледат "Хамлет". И да го коментират. Често е цитиран един от енциклопедистите на XVI век - Пелетие дю Ман, но му се приписва какво ли не. Истинският Никола Монардес е писал за маракуята (Passiflora edulis) или, както е известна в англоезичния свят, Passion Fruit. Автор е на описание на броненосеца. Но тук се държи повече като Дон Хуан на Кастанеда.

С две думи, сигурно ще се намерят и такива читатели, които ще оценят "Захвърлен в природата" като сбирка с майтапи без връзка с действителността. Това е роман за изкуството (на медицината), но без да се ангажира със сюблимното, със създаването на предизвикващ ужас разказ. Както е примерно в романа за твореца убиец - "Парфюмът" на Зюскинд. За разлика от "Парфюмът" тук няма силен характер. Романът е шега с историята на идеите и с културната антропология, а не постмодерен кавър на билдунгсроман. Тоест изключено е да те побият тръпки. Не е дори "Анатомът" на Федерико Андахази, където освен дискусия на медицинските идеи, свързани с "откриването на клитора", имаме и ужаса от разбулването на тайните на природата. Но в някакъв смисъл е по-добър от тях. В страстта да бъде езикова игра. В желанието да припомня кой е най-добрият заместител на секса.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
На лов за демони

"Замък в гората", последният роман на Норман Мейлър, разказва за детството на Хитлер

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев