Тютюн

Виртуозен постмодерен роман от най-тънкия ироник от новото поколение български писатели

   ©  Цветелина Ангелова

През 1559 тютюнът е донесен в Испания и Португалия от Ернандез де Толедо. Веднага е пренесен във Франция от посланика в двора на Лисабон Жан Никот. Бързо се превръща за едни в тотална панацея, а за други - в дяволско биле. Свидетелство е книгата на крал Джеймс І "Противодействие на тютюна" (Counterblast to Tobacco), в която са регистрирани и ограниченията за отглеждането на тютюн в щата Вирджиния. В Швейцария е свикан Трибунал срещу тютюна, а в Русия са наказвали за пушене на тютюн с отрязване на носа. Кастор Дюранти и Рафаел Ториус пък издават "Химн за тютюна", в който растението е наречено дар от небето и украшение на земята.

Но човекът, който свършва за тропическата ботаника онова, което Америго Веспучи прави за новооткритите земи, е Николас Монардес. Неговата книга за американските билки, употребата им от индианците и потенциала им в Европа излиза през 1565 на испански и бързо е преведена на универсалния латински и на английски (под името "Радостни новини за Новия свят", преводач Джон Фрамптън). В нея на "индианския опиум" е отделено поне една цигара време.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Jeronimo

    Статията е вдъхновяваща. Приемам, че е положителна, въпреки няколкото забележки в повърхностност.
    И все пак сравнението с Андахази едва ли е уместно - онзи е много семпъл като стилист.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    стилист петров

    де бреее. посмали малко...

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    Хирурга
    • - 2
    • + 1

    Доста неща научих от тази рецензия. Браво!
    Само че не излиза ли, че сравненията със Зюскинд и с този Андахази са по-скоро за оттласкване? Тоест, както "Захвърлен в природата" е описана като свободно заиграваща се с историческите реалии, не е ли по-скоро доста различна от книги като "Парфюмът" или примерно "Името на розата"?
    Вчера влязох в една книжарница - защо да крия, любима ми е "Български книжици", въпреки че стоиш като кон на коневръз - и потърсих да видя как е представен, аджеба, диспутът за ползата и вредата от тютюна. Е, ами много семпло, бе хора! Този Русков май разчита главно на Уикипедията. Което за българче не е изненада.

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    haha

    сериозно ли ве?

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    простмодернистка
    • - 2
    • + 1

    със сигурност това не е литературна творба, а самовлюбена демонстрация на последните увлечения на автора, претенциозно омешани с културни и исторически препратки( ох, каква начетеност, ау..каква игра на мисълта). Съжалявам, но както да записваш мислите си не те прави писател; така и смесването на фикционални и документални пластове не означава, че книгата е постмодерна.
    докога ли ще чакам нова българска книга, написана с въображение и въодушевение, на пластичен и красив език, и най-вече - носеща смисъл ...?

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    Йонас
    • + 3

    Как се гаврят невежите коментиращи (форумци? ха!) с един от най-свежите български писатели напоследък. Господа, дами... Книгата е написана с въображение и въодушевление, напук на глупостите, които вие бихте могли да избълвате просто ей-така, за да покажете постмодернистката си (дали?) извисеност. Захвърлен в природата е чудесна книга, макар и толкова различна от Джобната енциклопедия.

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    бистра
    • - 3

    на мен ми беше адски скучна и досадна, едва се насилих да я прочета
    авторът през цялото време се напъваше да бъде забавен и да го докара до ранния людмил станев, но все не му се получаваше

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал