Романтичен реализъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Романтичен реализъм

Романтичен реализъм

"Будистки плаж" на Васил Георгиев не е този на Алекс Гарланд. Слава богу.

4624 прочитания

© Цветелина Ангелова


Прероденият Чехов? Доказателство, че и в ХХІ век чеховският подход към човека е възможен и адекватен? Разбира се, веднага ще ми опонират. Знам го и затова няма да кажа нищо за чеховския подход. Нищо за това, че един български писател още с дебютната си книга се вихри като удивителен стилист, като невероятен наблюдател на своето време не в неговата социална отвратителност и не с оглед на нравите, а с оглед на съвременното мечтание. Нищо за това, че от толкова години не съм попадал на мъдрец сред българските писатели. Нищо за способността да обичаш човека, като му прощаваш, отдавайки грешките му на мечтите.

Работата е там, че пиша за книга на 34-годишен автор, при това първата му книга. При това с няколко издадени разказа тъкмо в Light и дори в още по-лъскавите списания като "Мениджър", "Его", "Едно", с награда от "Лигата на разказвачите" и с приятели сред онези така леко приемани за повърхностни писатели от кръга "Бърза литература". Кой ще ми повярва, когато кажа, че не съм срещал български писател, който да е толкова виртуозен в ироничните подхвърляния, без да натрапва умението си. Който често напомня, че може би послъгва или само иска да забавлява.

Докато четете "Будистки плаж", можете да забравите не само че е книга на млад писател, но и че изобщо е на български автор. Ех, казвал съм си, къде ги дебютите на Филип Рот (с романа "Сбогом, Колумб") и на Иън Макюън с разкази. Нямали са дори трийсет. И ето че сега постигам това спокойствие - не ме е срам, като чета български автор. Обикновено - не вярвам да не сте го изпитвали - прочитам няколко реда и се чувствам като дете, което си слага ръчичките пред очите при любовна сцена по телевизията.

Хуморът е непреводим. Единственото непреводимо нещо, не само според Умберто Еко. Но кой знае защо точно при тази книга с такова светло чувство за хумор на мен ми се струва, че почти всичко е преводимо и споделимо. Борис Минков (водещият на поредицата, в която излиза "Будистки плаж") е написал, че книгата е важна стъпка за развитието на българския къс разказ, защото представя самото царство на тази форма - "пространството, където човек е свободен". Малко помпозно, но вярно. Защото книгата гъмжи от култура, но читателят не се чувства залят от комплексарско самоизтъкване. И защото "Будистки плаж" наистина ви прави по-свободни. Както го прави Кортасар, да речем.

Васил Георгиев е завършил юриспруденция и дори е защитил докторска дисертация в областта на правото на ЕС. А сега работи като адвокат. И това направо ме кара да се чувствам като излегнат на шезлонг. Най-сетне - стига с тези филолози, които не могат да избягат от напъните си. Или от стремежа да са социално критични. Или жестоки. Или в крак с нещо си. Авторът на "Будистки плаж" си е в крак, защото управлява езика на героите и дозата естественост никога не се превръща в свръхдоза остроумничене.

Прероденият Чехов? Доказателство, че и в ХХІ век чеховският подход към човека е възможен и адекватен? Разбира се, веднага ще ми опонират. Знам го и затова няма да кажа нищо за чеховския подход. Нищо за това, че един български писател още с дебютната си книга се вихри като удивителен стилист, като невероятен наблюдател на своето време не в неговата социална отвратителност и не с оглед на нравите, а с оглед на съвременното мечтание. Нищо за това, че от толкова години не съм попадал на мъдрец сред българските писатели. Нищо за способността да обичаш човека, като му прощаваш, отдавайки грешките му на мечтите.

Работата е там, че пиша за книга на 34-годишен автор, при това първата му книга. При това с няколко издадени разказа тъкмо в Light и дори в още по-лъскавите списания като "Мениджър", "Его", "Едно", с награда от "Лигата на разказвачите" и с приятели сред онези така леко приемани за повърхностни писатели от кръга "Бърза литература". Кой ще ми повярва, когато кажа, че не съм срещал български писател, който да е толкова виртуозен в ироничните подхвърляния, без да натрапва умението си. Който често напомня, че може би послъгва или само иска да забавлява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ...

    я, тук приказва други работи.
    http://www.blitz.bg/article/9152
    май неинструктиран от Русев.

  • 2
    Avatar :-|
    Фотограф: Цветелина Ангелова Прероденият Чехов?


    Прероденият Чехов? Прероденият Чехов? Прероденият Чехов? Прероденият Чехов?

  • 3
    Avatar :-|
    читател

    Ванчето Щерева с книга за Азис -ще го пребори обаче!

  • 4
    Avatar :-|
    hm

    ох, големи глупости...

  • 7
    Avatar :-|
    duplicata

    Разбирам, че г-н Ефтимов желае да похвали силно тази книга. Предполагам, че хваленето му е основателно, все пак той е литературен критик.
    Струва ми се обаче, че в последния абзац малко прекалява. Какво означава това "Най-сетне - стига с тези филолози"?! Все едно да се каже "Най-сетне - стига с тези хуманни лекари. Крайно време е ветеринарите да лекуват хората, зер и те са учили анатомия".

  • 8
    Avatar :-|
    ...

    Да си филолог не е нито необходимо нито достатъчно условие за добро писателство. Даже като че ли напротив. Но за да си критик, очевидно е нужно.

  • 9
    meteor avatar :-P
    meteor

    Еххх, стига вече с тези критици и напъните им.

  • 10
    Avatar :-|
    Ани

    Аз лично съм чела книгата, както и целия Чехов.:-) За сравнение и дума не може да става. За мен това е псевдолитература, която е срещнала добра подкрепа от издателство и реклама оттук - оттам. Всъщност точно Чехов казва, че критиците са като конски мухи, само че в случая конят не е автора, а горкия читател.:-)))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.