С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

4 14 май 2009, 13:53, 3645 прочитания

Книги Спасение от безсмъртието

"2084-а" на Владимир Левчев

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Владимир Левчев е писател, особено чувствителен към религията. Стихосбирката му "Кой сънува моя живот?" в края на 80-те години на ХХ век е знак не само за клаустрофобията на зазиданите в социализма, но и за обръщането към светлината на будизма, на която по онова време не са чужди и други български писатели, художници и кинаджии. Най-мащабните му преводачески проекти са все свързани с религиозни автори – макар и не от онези, които в творчеството си всъщност илюстрират своята църковна идеология. И "Вой" на Алън Гинзбърг, и "Четирите квартета" и "Пустата земя" на Томас Елиът, и "Достойно ест" на Одисеас Елитис са неорелигиозни поеми, текстове на големи модернисти, които търсят алтернативни пътища към изгубената божия любов.
В новия си антиутопичен роман "2084-а" Левчев е поставил мото от "Кухите хора" на Елиът: "Това е начинът, по който свършва светът. Не с трясък, а с хленч." Романът, чието заглавие е директна отпратка към Оруел, ни въвежда във времето след Третата световна, когато светът се състои от Град на безсмъртните и диви територии, служещи като доставчици на суровини. Това е общо място за 90% от романите в жанра. Съвършеният живот в тоталитарния "остров" и свободата да бъдеш отрепка извън него.

Отначало сюжетът тръгва като прозрачна алегория за България и САЩ. Двама братя, синове на среден мафиот от Монтанатаун - страна, разпознаваема и като съседка на родината на Дракула - живеят коренно различен живот. Единият е отворен наследник на баща си и бързо превзема върховете на престъпния свят в своята родина. Другият не може да се оправя сам в живота, чете древни текстове по философия и история (четенето навсякъде по света вече е свръхрядка способност) и бива изпратен с връзките на брат си в Града на безсмъртните.
Романът се състои от три части, всяка една от които има свой център. Фокусът в "2084-а" се мести от Третия свят на мутрите през дестилираната хипнотична лъжа на уж щастливия Град на безсмъртните до съмнителния радикализъм на една секта, наречена Портал към Безкрая. От Монтанатаун – криво огледало на всяка бандитска страна, обобщен образ на България-Афганистан-Колумбия-Ангола, към чистофайническия Град на безсмъртните, където хората са вечно млади (защото си присаждат нови органи), небето е лазурно, а къщите сякаш са от светлина, защото са дело на фирмата "Виртуална реалност" (и наистина са само прожекция).


Може да се каже, че в течение на книгата се изменя не толкова стилът (макар че устремното разказване в духа на антиутопиите, които печелят редовно наградите "Хюго" и "Небюла", наистина се редува с пасажи, които биха могли спокойно да стоят в една стихосбирка), колкото маниерът на гледане на нещата, основният проблем. И "2084-а" последователно заприличва ту на текст на Пелевин, ту на Оруел и Хъксли, за да завърши съвсем в света на Уелбек.
Не съм чел толкова добра антиутопия от български автор. Може би заради обичайното непознаване на философските измерения на жанра или заради смешните напъни да се говори за технологически иновации от писатели, които живеят векове назад от авангарда на света. Това, което Владимир Левчев ни представя като непосредствено бъдеще, разбира се, в много отношения е настоящето, в което живеем. Едно от описанията на основния му герой – онзи от братята, който напуска Монтанатаун, за да заживее в Града на безсмъртните – най-сбито илюстрира това: "Но Слав в известен смисъл беше еретик. Той не приемаше религиозните истини буквално. За него Исус беше в сърцата на хората, не в материалния свят. Сега той вече знаеше, че повечето безсмъртни, както и повечето смъртни впрочем, не правят разлика между духовна и физическа реалност, както не правят разлика между новини и реклами, между философия и търговско мото."

Повечето хора не от 2084-а, а от 2009-а не правят тези разлики. Както и повечето вече не могат да прочетат "2084-а", защото четенето – основният лост за съпротива срещу идеологиите – е практически на умиране.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Животен затвор

"Врагът: Истинската история на един убиец" на Еманюел Карер

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми