С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

3 21 май 2009, 15:47, 3440 прочитания

Книга Животен затвор

"Врагът: Истинската история на един убиец" на Еманюел Карер

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едва ли съм единственият, който смята френската литература от последния половин век за доминирана от една свръхформалистичност – от т.нар. нов роман от 50-те и 60-те години до модните напоследък автобиографични романи, в които разказвачът в детайли ни показва уж богатото си житие. Така е и с френските филми: без да стигам до идеята, че на французите трябва да им се забрани да правят кино, защото обикновено ни заливат с претенциозни псевдопсихологически анализи, видя ли френски филм в програмата, знам, че ще прекарам времето си навсякъде другаде, но не и пред екрана.
Затова и към "Врагът" на Карер подходих със съмнения. Ценя Турние, Модиано, дори Макин, но всички те са литературни, а усещането, че чета по-скоро софистицирана хуманитаристика, отколкото сурова проза, никога не ме напуска с тях. Последният нобелист – Льо Клезио – е лиричен фанфарон, макар че много от книгите му са пътеписи и биографии, изобщо документалистика. И ето този роман – написан по действителен случай (true-crime book, както гласи английското определение на жанра), при това след кореспонденция между писателя и убиеца (1993) и след като Карер е присъствал на цялото дело (1996). Доста необичайно престъпление, разказано максимално стегнато и без философски претенции.

Героят е 39-годишният Жан-Клод Роман, който през 1993 убива жена си и двете си невръстни деца, а след това и собствените си родители. Шокиращото разкритие на следствието е, че този човек е живял в тотална лъжа цели петнайсет години. Прекъснал следването си по медицина в Лион в края на втори курс, той започва да гради един напълно измислен живот, на който вярват всички около него. Прави се, че завършва медицина, че бързо е оценен и поканен да работи в централата на Световната здравна организация, че има влиятелни приятели, някои от които дори в правителството. В действителност прекарва дните си, трамбовайки горите на Южна Франция или четейки пресата в кафенетата на мотели. Обграден от толкова много приятели и близки, никой от които нито за миг не подлага на съмнение изрядната му кариера. До момента, в който, изхарчил вече спестяванията на родителите си и на тъста си, трябва да върне парите на любовницата си, която му ги е поверила с надеждата да ги държи в сигурна швейцарска банка (СЗО се намира в Женева).
Първите думи на ченгетата: "Имало ли е семейство Роман врагове?" Какви ли врагове трябва да са имали, за да бъдат избити до един?
Всеки е лъгал, за да прикрие нещо. Дори се случва да поддържаме една лъжа във времето. Това ни кара да съчувстваме на героя, който си изгражда цял напълно измислен професионален живот. "През всичките години двойнствен живот не се е срещал с никого, не е говорил с никого, не се приобщил към нито един от паралелните светове, като например този на хазарта, на наркотиците или на нощните птици, в който би могъл да се чувства по-малко самотен. Не се опитал нито веднъж да хвърли прах в очите на външен човек."


Онези, които са гледали филма на Никол Гарсия с Даниел Отьой в ролята на Роман и с музиката на Анджело Бадаламенти, сигурно са подготвени за честния разказ на Карер. Излязъл през 2002, само две години след романа, филмът впечатлява с това ирационално поведение на един образован човек, който не е успял да уреди живота си така, както е искал, и затова не просто е затънал в лъжа, а е превърнал в лъжа всичко. "Жалка смесица от заслепение, отчаяние и малодушие" – така определя измамата в края на книгата си Еманюел Карер. Но преди да стигне дотам, можем да преживеем собственото му разследване на хладнокръвното убийство, извършено от един - поне психологически погледнато - невинен човек.
Не бях чувал изобщо за Карер. Затова и първата страница от "Врагът", в която обяснява, че е чул за убийствата, извършени от Жан-Клод Роман, докато е завършвал биографията си на Филип К. Дик, ме смая. Намерих рецензии за тази книга – "Аз съм жив, мъртвите сте вие: Пътуване в съзнанието" (1993). Фенска книга за великия параноик, прекарал живота си в амфетаминен режим, за да пише настървено (приживе има издадени 36 романа, но след смъртта му се оказва, че е написал общо 59) и за да избяга от страха от ФБР, чиито агенти наистина го навестяват, и ужаса, че ще бъде отвлечен от извънземни.

След това разбрах, че първата му книга е за Вернер Херцог (1982). Че има и биография на Елизабет Тейлър (1999). Това, което ги свързва, е нарцисизмът на героите. Само дето Филип Дик е символ на работохолизма и един от бащите на научната фантастика, докато Роман е абсолютният нищоправяч, прекарал живота си в убиване на времето.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Пътят

Новият и най-силен роман на Кормак Маккарти, авторът на "Няма място за старите кучета"

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

Седем дни в Санкт Петербург

Град на контрасти, театри и невероятни истории

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Холдинг "Доверие" кандидатства за банка в Молдова, нов завод за автомобилно осветление в Димитровград

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2019 Прочетете