С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Книги

14 28 май 2009, 11:49, 6274 прочитания

Книга Пътят

Новият и най-силен роман на Кормак Маккарти, авторът на "Няма място за старите кучета"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Това е текст, в който доминира един израз - сива прах. Всичко е покрито със сива прах във времето няколко години след края на света (катаклизъм, предизвикан от хората или не, Трета световна – разказвачът сам се пита на едно място, без да може да отговори). И, разбира се – "мъртъв" и "убит" във всевъзможни родове и числа. Като прилагателно, съществително и глагол.
Един мъж и малкият му син се опитват да оцелеят, като се придвижват по пътя (някаква изгубена магистрала) през мъртвата природа. Нищо не лети. Всичко е овъглено. Увити са в дрипи и се хранят с каквото намерят. И гледат да не се засекат с друго човешко същество, защото всеки се нуждае от чуждите запаси от дрехи и храна. Появили са се и робовладелци, които оковават слабите, за да се хранят с тях. Веднъж покрай временното им укритие преминава група от трима мъже с бременна, а на следващия ден намират изоставено огнище с опечено обезглавено и изкормено бебе на шиш. Вървят, за да стигнат океана. Вървят "през мъртвия свят като плъхове, влезли в своето въртящо се колело". Стигат до океана, но това не променя нищо. Времето е след времето и преди всякакво време.

Понякога текстът заприличва на документален разказ за войници в тила на врага. Когато мъжът оставя момчето с пистолет с един-единствен куршум и го убеждава да се застреля, ако дойдат лошите, си е точно така. В "Обзървър" Адам Марс-Джоунс определя "Пътят" като "медитация върху смъртта на отделния човек и на човечността едновременно". Романът е сравняван с "Повелителят на мухите" (заради неизбежната жестокост на автора), с "Робинзон Крузо" (заради съвестното внимание към описания на дишане, хранене, бивакуване, къпане и оцеляване в един пустинен свят), с философски поеми в проза като "Моби Дик" и "Старецът и морето". Когато говорят за жанра на "Пътят", други си спомнят за "На плажа" на Невил Шут от 1957, филмиран с Грегъри Пек и Ава Гарднър, в който се разказва за последните оцелели след атомна война – няколко души, извадили съмнителен късмет някъде по бреговете на Австралия. Когато става дума за стила, неизбежното сравнение е с Бекет.


Другото възможно сравнение е с Библията.
Чета "Пътят". Свършвам го няколко пъти. И започвам отново. Заради пасажи като този, в които повествованието, диалогът и пунктуацията са толкова лаконични, че герои, разказвач и читатели сменят местата си:
"На прага на една врата лежеше труп, изсъхнал до кожа. Лицето му гледаше оцъклено към небето. Мъжът дръпна момчето по-близо до себе си.
Просто помни, че нещата, които слагаш в главата си, остават там завинаги, каза той. Помисли над това.
Но човек все пак забравя някои неща, нали?
Да. Забравяш онова, което искаш да запомниш, и помниш онова, което искаш да забравиш."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Анатомия на мрака

"Доброжелателните" на Джонатан Лител

Game-Changer* на газовия пазар

Междусистемната връзка с Гърция е първият реален проект за намаляване на газовата зависимост от Русия

Страхотна камера в познат дизайн

Huawei P30 Pro надгражда предшественика си P20 Pro във всеки аспект

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

In memoriam: Владимир Трендафилов (1955 - 2019)

"Не си създавай кумир" - това беше първата заповед, която следваше

Кино: "Щастливия Лазаро"

С фантазия и щедро сърце срещу неправдите в света