Анатомия на мрака
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Анатомия на мрака

Анатомия на мрака

"Доброжелателните" на Джонатан Лител

7302 прочитания

©


Романът е построен като мемоар на един бивш есесовец – Максимилиан Ауе. Започва с влизането на германската армия в Украйна през 1941 и завършва с падането на Берлин през 1945. Попътно героят минава с назначения през най-чудовищните точки на войната – клането на евреи в Бабий Яр, Сталинград, Аушвиц. Но и през курорта Ялта, Кавказ и парижките заведения, посещавани от десните или левите интелектуалци. Не за кратко действието се пренася и в бункера на фюрера, където Ауе се среща с вождовете на нацизма – Шпеер, Айхман, Химлер, самия Хитлер. Същевременно целият масив е разделен на солидни части, снабдени с имена на барокови музикални форми: убийствено кървава токата за престоя в Житомир, Киев, Харков и Кавказ, бърз и прочувствен курант за Сталинград, благоговееща сарабанда за престоя във Франция и в една болница в Берлин, церемониален менует за личния щаб на райхсфюрера и мисии в Краков, Люблин и Аушвиц, кратка ария със спомени за детския инцест със сестрата, накрая цигулкова жига за гротесковия разгул на разгрома.

На Запад това е най-обсъжданата книга от 2006 насам, когато французите й присъдиха две от най-престижните си награди – "Гонкур" и на Френската академия. През есента на 2006 само за шест седмици от "Доброжелателните" са продадени 280 хиляди екземпляра, което е просто разгром за "Шифърът на Леонардо" и показва, че при добра разгласа високата литература може да конкурира съвсем успешно конспиративните трилъри с псевдокултурологичен уклон. Преводите й на немски и английски предизвикаха вълна от гневни или възторжени отзиви. Впрочем през 2006 е и първото издание на "Да люспиш лука" на Гюнтер Грас – за неговото участие във войната, което предизвиква моментални връзки между двете книги за немския читател.

Основните обвинения са в сензационализъм, дори на романа бе лепнат етикетите "военно порно" и "холокост кич". Авторът на широкоизвестния филм "Холокостът" Клод Ланцман обаче, един от големите критици в началото, промени мнението си, осъзнавайки, че голямата литература не може да бъде назидателна, а провокативните сцени на убийства, хомоеротика и мастурбация (дори кратък, но много детайлен разказ за канибализъм сред германски войници) целят само да окажат шокиращ ефект и съвсем не са апология на перверзията и девиантността. Това не пречи на обвинителите да виждат в романа аморалността на "учителите" Маркиз де Сад и Жорж Батай.

Сред ръкопляскащите е британският историк на Втората световна война Антъни Бийвър, но и оцелелият от ужаса на нацизма Хорхее Семпрун.

Изглежда, че това, което Джойс и Пруст не можаха да постигнат на български терен, ще бъде сторено от 42-годишния Джонатан Лител (38-годишен при издаването на романа). Да накараш читателите да прочетат без почивка и без отегчение една тухла – българският превод на "Доброжелателните" възлиза на 815 страници, си е постижение. Особено у нас, където вестникарските статии по традиция са няколко пъти по-къси от тези в западноевропейската преса. Но чудото се случва и около мен е осеяно с хора, стигнали до някаква кота в това маратонско четене.

Една от главните причини лежи в обстоятелството, че Лител не заема страна, въпреки че ни предлага верига от морални дилеми. Неговият герой не е кръвожаден садист, нито сляп лакей. Той е чувствителен и високообразован юрист с интереси в теорията на правото. Полиглот. Нещо повече – той е отворен за нови гледни точки, независим ум. Някои рецензенти сметнаха, че в отделни сцени се срещат намеци за зверствата в Абу Храиб, направени бяха дори асоциации с "Архипелага Гулаг". А също и с "Американски психар" (Максимилиан Ауе е обзет от културен name-dropping, както Патрик Бейтман от brand-name обсесия). Защото Лител не заобикаля въпроса за причините на злотворството. И отговорът му съвсем не е толкова плосък като дадения от Хана Аренд в книгата й за Айхман.

Всъщност отговорът е съвсем бодлеровски: "Истинската опасност за човечеството съм аз, си ти." Не сивият бюрократ или роденият убиец.

Разказвачът е свидетел на ужасите на войната и точно тази гледна точка стряска с натурализма на сцените си. Толкова много за цвета, мириса, формата и плътността на човешките тъкани – подложени на фитнес и секс, тренирани, измъчвани, агонизиращи, разлагащи се, едва ли има където и да било в световната литература. Но още по-дискутабилни са разговорите на д-р Ауе, в които е представена богатата картина на икономическите, расовите, светогледните идеи на времето. Методичното представяне на променящата се държавна концепция за евреите или прегледът на възгледите за хомосексуализма. Но всичко е толкова стегнато, толкова кондензирано. На една страница често можеш да се натъкнеш на описание на акция по "прочистване" на евентуални врагове (разбирай често еврейски жени и деца), а по-надолу – на спор между офицери, в който са противопоставени цитати от Хегел и Юнгер или пък е разказан конфликтът между Вернер Бест и Карл Шмид.

Някои харесват точно тази страна на романа – неговата енциклопедичност, историческите познания, поднесени чрез разговорите на героите. В този смисъл едва ли има по-силен текст, посветен на холокоста. И едва ли има по-здрава колекция от схващанията за хомосексуализма, а и от възприятията и усещанията на хомосексуалистите (при положение че Литъл е щастливо женен за белгийка, с която гледат двете си деца в Барселона).

Но повечето читатели са увлечени от разказа ("плаче за филмиране", пищят авториге на положителни рецензии), от езика, от диалога, характерите. Най-после отново роман, роман в смисъла на XIX век. Животът - с цялата му жестокост и нежност. И с пъстротата на тълкуванията му. Десетстраничен откъс ни разказва за лова на висшата класа, а седемстраничен ни занимава с кавказките езици – но нито първият, нито вторият са отегчителни. Защото всичко е показано в неговата най-ярка форма. Отваряш напосоки и попадаш на изречението, коментиращо съхраняването на Гьотевия дъб в Бухенвалд: "Построиха лагера, уважаваха дъба."

Лител е син на автора на шпионски трилъри и фантастика Робърт Литъл. Завършил е "Йейл". Участвал е в хуманитарни мисии в Босна и Чечения. Всичко това сигурно му помага. Но талантът за разказване със сигурност няма връзка с познанието. А той има и от него в изобилие.

С дяволски сложната задача да предаде този на места свръхпоетичен, на места мегапонятиен език се е нагърбил Георги Ангелов. Преводач, комуто дължим както книги на Мишел Турние, така и на Жак Атали. Тук е можел да разгърне и ерудицията си (както и умението да сверява източници на старогръцки, немски и английски, защото офицерите ерудити се позовават на класиката, особено ако е слабо популярна) и дара да пресъздава на български екзотични пейзажи и сънища. Ако догодина журито на наградата "Христо Г. Данов" подмине името му, значи наистина няма справедливост на този свят.

Романът е построен като мемоар на един бивш есесовец – Максимилиан Ауе. Започва с влизането на германската армия в Украйна през 1941 и завършва с падането на Берлин през 1945. Попътно героят минава с назначения през най-чудовищните точки на войната – клането на евреи в Бабий Яр, Сталинград, Аушвиц. Но и през курорта Ялта, Кавказ и парижките заведения, посещавани от десните или левите интелектуалци. Не за кратко действието се пренася и в бункера на фюрера, където Ауе се среща с вождовете на нацизма – Шпеер, Айхман, Химлер, самия Хитлер. Същевременно целият масив е разделен на солидни части, снабдени с имена на барокови музикални форми: убийствено кървава токата за престоя в Житомир, Киев, Харков и Кавказ, бърз и прочувствен курант за Сталинград, благоговееща сарабанда за престоя във Франция и в една болница в Берлин, церемониален менует за личния щаб на райхсфюрера и мисии в Краков, Люблин и Аушвиц, кратка ария със спомени за детския инцест със сестрата, накрая цигулкова жига за гротесковия разгул на разгрома.

На Запад това е най-обсъжданата книга от 2006 насам, когато французите й присъдиха две от най-престижните си награди – "Гонкур" и на Френската академия. През есента на 2006 само за шест седмици от "Доброжелателните" са продадени 280 хиляди екземпляра, което е просто разгром за "Шифърът на Леонардо" и показва, че при добра разгласа високата литература може да конкурира съвсем успешно конспиративните трилъри с псевдокултурологичен уклон. Преводите й на немски и английски предизвикаха вълна от гневни или възторжени отзиви. Впрочем през 2006 е и първото издание на "Да люспиш лука" на Гюнтер Грас – за неговото участие във войната, което предизвиква моментални връзки между двете книги за немския читател.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Йосиф

    Страшна книга!

    Жоро Ангелов е гениален преводач!

  • 2
    marincheva2 avatar :-|
    Зоя Маринчева

    "Но още по-дискутабилни са разговорите на д-р Ауе, в които е представена богатата картина на икономическите, расовите, светогледните идеи на времето."

    Дискутабилни? Не че не разбирам какво иска да каже авторът, но българският ми е беден да опиша учудването си от новата дума -)).

  • 3
    Avatar :-|
    Езра

    "накрая цигулкова жига за гротесковия разгул на разгрома" - поезия, човече! ☺

  • sofiot

    Егати словоблудството върху един наистина добър роман. Четете статия и си представяйте точно обратното в книгата - там има информация вместо локуми, идеи вместо показност и динамика вместо гледане в пъпа на о-собствената-ми-интелектулност.

  • 6
    Avatar :-|
    Гого

    Четете, за да се различавате от тези, които нямат интерес от култура, защото политиканстват.

  • 7
    rad.yotova avatar :-|
    rad.yotova

    Изключително силен роман-история с всичко в него!!

  • 8
    bodilka avatar :-|
    bodilka

    До коментар [#2] от "Зоя Маринчева":

    Самоцелното усложняване на езика и нарочното ползване на фонетично побългарени чуждици, за да постигне внушение за висок стил и научност, винаги жестоко ме е дразнило у писанията на литературните критици. Досада.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK